България

Големият проблем е начинът, по който се излъчват, обучават и работят членовете на СИК

Изборният процес се нуждае от промяна не само в посока изборно законодателство, но и промяна в начина, по който институциите, ангажирани в изборния процес, изпълняват своите функции. През последните десетина години разговорът неслучайно винаги се насочва към това как да променим изборното законодателство. Така прехвърляме цялата дискусия на терена на парламента. Наблюдаваме едно и също упражнение – промяна в закона в последния момент, отразяваща интересите на парламентарно представените партии. Но адекватен отговор на съществените проблеми в изборния процес за съжаление не намираме. Наблюдаваме промушване на технологични на пръв поглед решения и промени, отразяващи политическите интереси на партиите. Така затормозяваме изборното законодателство. Имаме ЦИК, която на практика действа едва след указа на президента. Какво се случва между изборите е въпрос, който не намира своето уплътнение. Дали е професионално действаща ЦИК, когато не разполага с капацитет, например, за електронното гласуване. Третият елемент е доколко са политически неутрални членовете на ЦИК, които вземат решения, мотивирани основно от политическите интереси на партиите, които са ги номинирали и излъчили. Това трябва да се промени със закон. Имаше притеснение при партиите дали пък квотното разпределение няма да бъде нарушено, коментира в студиото на Алтернативата изборният експерт д-р Ваня Нушева.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940


Необходимо е присъствие на представители на партиите в избирателните комисии, но може би на ниво РИК и ОИК, доколкото е необходим взаимен контрол. Но на ниво ЦИК е противопоказно. Големият проблем е начинът, по който се излъчват, обучават и работят членовете на СИК. Непрекъснато се подминава предложението ни да се забрани сменянето на членове на СИК в изборния ден, което води до последици като грешки в протоколите. Усилията за промяна в законодателството трябва да се насочат към избирателните списъци и начина, по който се съставят, наред с изборните книжа и протоколите.
Постоянно питаме ЦИК дали можем да получим достъп до бюлетините и отговорът винаги е, че не е позволено от закона. В ИК обаче няма такава клауза. Тривиалното обяснение на подобно нежелание е, че е възможно да се открои картината „в целия ѝ блясък“. Освен на ниво подаване на оставки, няма как да търсим отговорност от ЦИК. Парламентът може да уволни нейни членове, приемайки нови правила за конструкцията ѝ. Но големият проблем е каква е отговорността на членовете на СИК.
Чрез видеонаблюдението видяхме неща, за които наблюдателите от години сигнализират. Досега член на СИК не е понасял административна отговорност за нарушения, а в ИК е предвидена глоба от 1000 лв. за подправяне на изборния резултат. Опираме и до въпроса доколко адекватни са предвидените наказания. Ако за дребни нарушения санкцията е 1000 лв., то по високите административни нива – ОИК или ЦИК – не я налагат, защото е непропорционална. Добре е да има санкция като отнемане на възнаграждението за деня.


Начинът на работа на МВР и МРРБ е също голяма тема. Не можем да се преборим с купения и контролирания вот, защото опираме до сериозни социални явления в изборния ден. Все още не е въведен принципът на ротацията в изборния ден, за да се избегне обвързаността на служителите в МВР.
Промените в ИК са основата, но не само в тази насока трябва да се работи. Нужна е широка дискусия, включваща всички страни, вкл. експерти и НПО с опит в организирането на изборния процес, но всичко това не е въпрос на политически сметки, посочи в заключение д-р Нушева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *