След суровината, най-скъпото нещо при производството на хляба е времето

Петър Желков, авантюрист, биологичен земезелски производител и създател на марката „Перун“:
Качественият български хляб изчезна като масов продукт, защото изчезна качествената хлебна пшеница по нашите полета. Масовият хляб няма никакви хлебопекарни качества. Допреди 20-30 година България е била в челото на производителите на качествена хлебна пшеница, но последните години пазарите натиснаха земеделците да произвеждат високодобивни фуражни стоки. У нас няма премия, която да компенсира разликата между качествената и фуражната пшеница. Основните показатели за хлебната пшеница са, че ѝ трябва достатъчно глутен и протеин, докато при фуражната пшеница тези проценти са ниски, затова е и за храна на животни. Над 90% от моето производство е предназначено за чужбина. Естественият глутен в спелтата и пшеницата се разгражда от човешкото тяло при телесна температура, т.е. той е 100% водноразтворим. На изкуствения глутен са му нужни над 40 градуса. Така тялото ни се задръства от него, а той е лепило.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Компанията, която продава препарати на земеделците, е същата, която продава лекарства на хората. Затворен кръг. Когато мелниците искат да купят зърно от нас, не ги интересуват пекарните параметри, а т.нар. водна поглъщаемост. В това би трябвало да има държавна политика и стандарт за хляба. Човек би могъл да се засити с една филия качествен хляб, спрямо няколко от замесения с лепилото. Оказва се, че българинът има възможност, но няма желание да си купува качествени и скъпи продукти, при все че разполага с информация.
Консумираме каквото ни каже Европа. Нужна е позиция на държавата. В България имаше няколко института за разработване на различни сортове и земеделски семена. Всичко това се унищожи и на тяхно място дойдоха европейски компании, които сега ни продават техните си пшеници.

Александър Дерижан, съсобственик в „Хлебар“, фирма за занаятчийски хляб:
Ние сме микропроизводител на хляб и мога да си позволя лукса да избирам сред най-доброто, за да калкулирам продукта. Ако брашното няма качества, не можем да постигнем продукт. Тогава идват на помощ химикалите, които телата ни не могат да преработват. Работим само с квас – млечнокисели бактерии, които обаче се хранят със захарите в брашното. Хлябът с квас развива по-силни качества. След суровината, най-скъпото нещо при производството на хляба е времето. Затова индустрията е намерила начини то да се ускори максимално, като така се запазва и почти цялата вода, с която е замесено тестото. Изискват се и по-големи количества мая, към която се добавят лепила-химикали. Ако хлябът се пече принудително с горещ въздух, може да се произведе по-голямо количество хляб и обратно – при по-бавното изпичане характеристиките са съвсем различни. За съжаление от тая година тенденцията е от автоматизация към дигитализация.

Не без основание хората смятат, че ги манипулират и лъжат, но ако си скептичен и не се интересуваш, няма да откриеш тези, които не лъжат. Налага се да се проявят малко повече усилия. Микропроизводителите не могат да решат проблемите на едрите производители. Нашата роля е и да даваме работа. Ние сме вид възпитатели. В крайна сметка консуматорът ще реши всичко.