Приватизацията на рафинерията от Лукойл се очертава като стратегическа грешка

Второ, у нас мнозина все още подхождат към Лукойл и собствеността ѝ в рафинерията като типична корпорация, в която търговският интерес е определящ. За съжаление, това е силно пожелателно съждение, въпреки че ръководството на компанията се опита да се разграничи от официалната политика на Кремъл по отношение на войната в Украйна, за да се предпази от международни санкции и да защити международните си операции, реалностите в Русия бяха брутални. Председателят на Надзорния съвет на Лукойл – на практика най-високопоставеното лице в компанията, Равил Маганов, падна от прозореца в болницата, в която бе настанен, след визита на президента Путин, през септември 2022 г. Скоро след това компанията е превзета от генерали от ФСБ, около Путин и в момента, като всички решения се вземат от кръга около президента Путин. Главната им цел е да контролират финансовите потоци, които са критично важни за войната на Путин.
Нито Алекперов, нито който и да е от старото ръководство на компанията – нефтянниците, няма никакво отношение към операциите ѝ. Единствената причина да не се шуми по темата от Москва, са опасенията, че веднага ЕС и САЩ ще наложат санкции срещу компанията и форсирано излизане от собственост. В подобна ситуация е и рафинерията в Бургас. Решенията се взимат от Кремъл, а не в централата на Лукойл.
От гледна точка на възможностите за противодействие и призивите за радикални действия е важно да се отчетат две съществени обстоятелства – първото е с какви ресурси разполага правителството, за да действа в тази ситуацията? Тук съществена е степенна на зависимост на националната ни сигурност – горива и цени от Лукойл, а втората е институции и политики/законодателство, в рамките на които да се разположат действията на правителството.
За съжаление в продължение на повече от 20 години българските правителства системно са увеличавали собствените си зони на уязвимост и зависимост от Лукойл, което в момента силно ограничава способностите на правителството да наложи своята воля върху компанията. Едва в последните няколко месеца се създава законодателна база, която да позволи реагиране в случай на остри мероприятия и кризи. Но освен законодателството, което е недостатъчно, трябват и оправомощени и способни институции, кадри и най-важното – способност за неутрализация на лошите сценарии, които в условията на война и пряк контрол на рафинерията от Кремъл не са един или два.
Затова революционният патос – дерогацията за една седмица – върши работа за политици в Парламента, но не е добро ръководство за действие от изпълнителната власт.