България

Има две Софии и те не разговарят помежду си. Избирателната активност делегитимира изборния процес

Представяте ли си докъде сме се докарали? Най-мрачно създалият се бизнесмен и политик, най-сенчестата влиятелна фигура в политическия ни живот – г-н Пеевски – да иска максимална прозрачност от който ще да е. В случая от министър председателя. Това е логична последица от преминаването от политическа криза в политическа криза през последните години. Стигнахме дотам той да се изявява или като говорител на сегашното правителство, или като министър председател в сянка, изискващ от формалния такъв – г-н Денков – да не върши неща без негово знание. Не отидохме на нови избори, защото Радев щял да ги прави и така сегашните избори ги направи Промяната. Ние повече ли ги харесахме тези избори? Не останах с впечатление, че избирателите харесаха изборите, правени от Промяната, колкото и вредни да бяха онези на Радев. ПП и ДБ получиха точно половината от гласовете от само шест месеца по-рано – през април. Това е оценката за политическото им поведение, а не за управлението, което се случва някъде в покрайнините на съзнанието ни и не е обект на медийно внимание. За съжаление ние имаме анонимни министри и най-вероятно до ротацията няма да научим имената им и с какво са се занимавали през тия девет месеца, коментира в студиото на Алтернативата политологът Весислава Танчева.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940


Сглобката не е заплашена по никакъв начин. Друг е въпросът дали публично обявените цели могат да бъдат постигнати. На Борисов съм спряла да вярвам преди години – стандартно политическо поведение, което очевидно се харесва на все по-намаляващия му електорат. Развалянето на сглобката не е в интерес на нито един от активно плашещите с разваляне. Говоренето на Борисов е за вътрешна употреба и беше полезно преди изборите. Но както стана ясно, ГЕРБ от типично градска партия постепенно се превърна в партия на малките градчета и селата и върви към логичния си завършек. Те толкова съзнателно загубиха София, колкото и президентските избори през 2016 г. Когато отсреща имаш силна кандидатура и няма как да предоставиш нещо по-добро, това е опит да оправдаеш политическа загуба в бъдещето. Тогава силният ход на Борисов беше да отиде на парламентарни избори с пълното убеждение, че ще ги спечели. Днес виждаме нещо подобно – да загубим София, за да можем да спечелим няколко големи градове. Пазарджик беше изненада за ГЕРБ, а във Варна не очакваха такава разгромна загуба. Но пък убедително спечелиха Пловдив, имитирайки нещо като промяна в местните структури на партията.
При местните избори партиите играят с когото могат на местно ниво. Местния бизнес си нарежда удобни политически играчи. София не беше изненада, макар някои да се изненадаха от представянето на Григорова. Наистина има две Софии и те не разговарят помежду си. Ваня проговори на езика на периферията на София, уцелвайки това към олевяващия избирател. Към нея се преля и протестен вот подобно на онзи към ИТН отпреди няколко години, а впоследствие и към ПП и Възраждане. Ако Григорова представлява риск да някого в лявото пространство, по-скоро е за Мая Манолова, а не за Нинова. Самата БСП сякаш е изненадана от резултата си в Русе, но в Североизтока се оформиха немалки общини, където печелеха или официални кандидати на БСП, или независими, подкрепени от БСП.


На тези избори проблемът беше подмяната на желанието на избирателите от предишните избори. Вотът е наказателен спрямо ПП, а не спрямо ДБ. Случва се загуба на доверие към големия партньор. Избирателната активност делегитимира изборния процес у нас. 70% от българите отказват да участват в изборните процедури. Демотивирани са. Те в крайна сметка получават Пеевски в ролята на мин. председател в сянка.
Десният избирател в България се оказа пасивно-агресивен, а е вредно за самия него да е търпелив. В почти всички партии има хора, които могат да заслужат доверието ви, ако имате възможност да ги чуете. Политическата активност не винаги минава през политическа смелост, която се придобива след известен опит и преживени битки. Поредиците от избори могат само да прочистват обществото. Процесът по омаскаряването на политици ще става все по-бърз и няма да спре скоро. Ако започнем отсега да се демотивираме, значи не сме от този свят, посочи в заключение Танчева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *