Нужна ни е средносрочна и дългосрочна стратегия в енергетиката

Не съм политик, а журналист. Политиците достатъчно завоалирано показаха, че не желаят да решат проблема тогава. Никой не предприе конкретни действия да защити сектор „Енергетика“. Механизмът за капацитет донякъде означаваше свобода на централите да работят и след ограниченията – вид дерогация. Този механизъм щеше да позволи и през зимата, и в периоди на нужда да можем да използваме тези базови централи дори като вид студен резерв, за да си гарантираме сигурността и независимостта. Защото сега отново ще стане студено и не отново ще установим, че 40% от тока ни не е от най-зеления.
Политиката ни е странна – в един момент правим едно, отказваме се и почваме второ, трето… Забравяме откъде сме тръгнали и каква е целта. А тя беше да запазим възможно най-много хората – капитала, работещи там, да започнат нови проекти. Нашите централи са дали своето и ще дадат още малко – колкото могат. Не можем да очакваме, че ще работят до 2050 г. Всичко това ще се трансформира.

Ако говорим за въглищата, трябваше да се появи човек, който да има куража да каже: „Мили хора в Кюстендил и Стара Загора, разберете, че ще работим докато можем; имаме дългосрочни договори, които се изпълняват; те не влияят на цените ни, но знайте, че предстои либерализация и кардинални промени. Цената ви трябва да отиде нагоре!“. Наченките по процеса на либерализация са от 2008 г. Но се случва с бавни стъпки. През последните две години – след пандемията – енергийните предприятия натрупаха солидни печалби.
Трябва ни документ, на който да стъпим, за да работим. Трябва да залегне Стратегия – средносрочна и дългосрочна. Дали ще е за шистов газ, дали ще е за ВЕЦ-ове, дали ще е за ВЕИ-тата, това трябва да се случи. Ние трябва да знаем какво искаме и накъде сме тръгнали. Не искам да виждам случилото се в Кремиковци и във въглищните ни региони, посочи в заключение журналистът.