Битка с корупцията и клиентелизма не се печели в никоя демокрация

Незнайно защо лявата реторика в България се препокри с проруска реторика, което е абсурд, защото не е възможно леви хора да подкрепят агресивна война. Българското политическо пространство, а и социумът страдат от известна шизофрения. Появяват се пропуквания в идеологическите маркери и те не са само български.
Когато Радев слезе от пиедестала на президентството и стане редови политик, автоматично ще му падне влиянието върху обществото. ПП-ДБ прибързано вкараха идеята за смяна на националния празник в публичното пространство, но всъщност никой няма да сменя празника. В този контекст референдумът е безсмислен. 3 март се превръща в събирателен символ, който трябва да почита руските неща в миналото ни, а електоратът, който реагира на това послание е силно ограничен.
Левите партии са всъщност десни популистки партии начело с БСП. Левицата също. Основните им говорители са в Поглед Инфо, който е руска медия. Да има социалдемокрация в България би било изключително полезно, а това пространство стои празно и няма кой да го адресира политически.
Учим се на демокрация. Партиите са принудени да се договарят помежду си и този процес започва да става публичен, което ценното в ситуацията. Хората разбират, че играта на демокрация е трудна работа. Бламират се взаимно, но това всъщност е check and balances. ГЕРБ и ДПС са класически клиентелистки партии с много представители в институциите и регулаторите. През тях вървят т. нар. обръчи от фирми и те не могат да съществуват, ако не разпределят публични ресурси към клиентелата си. Затова са принудени постоянно да се пазарят с правителството и финансовия министър. Въпросът е тези потоци да станат максимално публични и да са законни. Надяваме се, че и други фирми ще пробият, но поне да си вършат работата. Процесът на изсветляване е бавен и труден поради постоянната им схватка.
Носейки отговорност понастоящем, ПП-ДБ обират всички негативи на управлението, но електоралните проучвания показват, че няма голямо разместване на пластовете. ГЕРБ и ДПС не могат да управляват освен в коалиция. Резервният вариант – да отидат с Възраждане и ИТН – е нелегитимен от гл. т. на партньорите ни НАТО и ЕС, т.е. няма как официално да влязат в такава коалиция.

Пеевски прави пиар лупинг. Това е медийна кампания, а не реална претенция. Очевидно ще стане шеф на ДПС до няколко месеца. Изведнъж стана първи евроатлантик и център нападател на публичността. Със сигурност санкциите му тежат. Това не е просто клеймо, а практическо измерение. Този лупинг цели и той да може да участва в спазаряването на порциите от публичната торта – бюджета, което няма как да стане задкулисно. Това прави трудна борбата с корупцията и клиентелизма. Подобна битка не се печели в никоя демокрация. С 63-ма депутати толкова може. Рискован е фактът, че Пеевски не се възприема добре сред българските турци в Турция и не е изключено вотът оттам да намалее покрай избора му. По-скоро става дума за сграбчване на партията и властта вътре в нея, което по-скоро ще доведе до свиването ѝ и до контрола върху структурите ѝ. Ние не знаем защо точно се случва това. Можем само да гадаем. Не виждам шанс скоро да се тръгне към нови избори. Няма предпоставки да се промени политическата сцена по настоящем, коментира в заключение проф. Вацов.