Има обръчи от медийни зависимости вън от България, които се пренасят тук

Още през 1997 г. група експерти, представляващи 13 медийни професионални организации, създадоха проекта „Свободно слово“, към който ЕК нямаше никакви бележки. Той влезе в НС, но беше изнесен и влезе сега действащият закон. Там се предвиждаше квалифицирано мнозинство на регулатора – принцип, който от години отстоявам. Никой не говори за хартата или процедурата, по която ще се избират членовете на тези независими регулатори.
Тъй като всяко управляващо мнозинство прекъсваше основополагащ принцип на мандатност и ротация и търсеше начини да смени неудобни членове на медийния регулатор, непрекъснато се прекрояваха изискванията към членовете. Така в момента може да се стане член на СЕМ с бакалавърска степен; не се изисква конкретен професионален опит; има и изискване членовете да имат професионален авторитет и да се ползват с обществено доверие. Нито едно управляващо мнозинство не е направило дописване до обществото или до професионалната колегия за качествата на членовете. Липсват публичност и прозрачност. Президентът ни съобщава с указ кои ще са членовете. Единствено Петър Стоянов се допита до професионалната общност, когато формираше квотата си.
От години се вземат решения, които си противоречат, но никой не сезира прокуратурата. Самото общество и медиите са боязливи – те не говорят за себе си и не поставят проблемите си под прожекторите. Проектът отпреди 25 години звучи по-демократично от всичко, случило се впоследствие, защото се базира на утвърдени демократични и европейски практики. Нужни са по-високи изисквания и прозрачна процедура. Самата демокрация е процедура.
Не мога да разбера това самочувствие на говорене, при положение, че е ясно къде сме по свобода на словото. Един ограничен кръг от хора минават от една голяма медия в друга и той не се разширява. Ако това го чуят съответните европейски институции, ще се запитат за политическата зрялост на политиците ни по принцип. Зад всевъзможни мотиви се крие нежеланието да се създадат независими специализирани органи.
Има обръчи от зависимости вън от България, които се пренасят тук. И те няма да бъдат преодолени, ако всичко е в полето на политическата и корпоративна целесъобразност, скрита зад големите думи. Колеги от квотата на СЕМ в парламента не успяха да решат най-простички неща, свързани с върховенството на закона и прилагане изискванията за плурализъм на гледни точки.

Бедата е, че и журналистиката ни, и обществото страдат от всичко това. В основата на промените трябва да е политически мотивирано решение за гаранции поне на част от регулаторите. Другият голям проблем са обществените медии. Предвиждаме лишаване на СЕМ от правомощията да избира генерални директори. Самата експертиза твърди, че това е своеобразен конфликт на интереси. Редно е това правомощие да бъде отнето, СЕМ да участва в конституирането на надзорен съвет и да има управителен съвет. Би могло надзорният орган да е плуралистичен и по-сложно конституиран както е във Франция, посочи в заключение доц. Божилова.