През последните няколко месеца наблюдавам голям интерес към сектор „Здравеопазване“
До 13 май всички ние работим за държавата, за да може тя да събере приходите си. Отделяме 134 дни от живота си, което е повече от 1/3. Данъчно-осигурителната тежест в момента е малко над 30%, което отговаря и на сметките какви осигуровки дължат българските граждани и бизнесът. Тя не е свръхвисока, но през последните няколко години трайно нараства. По последни данни се вижда, че здравното осигуряване в България е около 93.5%, което е доста високо осигурително покритие. Има голямо количество хора, които се осигуряват като работещи и голямо количество хора, които се осигуряват като пенсионери и деца, а 7-8% не се осигуряват по никакъв начин. Това са хора извън системата и вероятно голяма част са роми. Добре е проблемът да се адресира и да се проследят тези лица, както и да се контролира пазарът на труда. Около 200 хил. у нас не притежават лични карти, което е много високо число, коментира в студиото на Алтернативата д-р Петя Георгиева.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Когато в болниците попадне неосигурен човек, много често е принуждаван да се осигури. Ако лицето откаже да се осигури, може да заплати услугата кеш. България е сред първите страни на ЕС по плащане от джоба. Болниците в България са 341, което е гигантско число за държава като нашата. Голяма част от тези лечебни заведения са наследени от миналото. У нас болница не е закривана и това е тежък процес, но нямам обяснение защо не се случва. Само пет от 265 общини в България печелят население спрямо предходното преброяване и дори там говорим за съвсем леко покачване, дори в София.
В момента частните болници започват да подбират по-добре заплатените пътеки. Проблемът е чисто икономически. Най-големият проблем обаче е друг и той е, че Касата няма никаква възможност или желание да подбира с кого да сключва договор. На практика всяко лечебно заведение, което пожелае, може да сключи договор с нея, което е изключително порочен механизъм. А касата поема всички възможни разходи. Проблемът не идва от конкуренцията, а от факта, че този, който сключва договори, е само един. А цената Х на пътеката е определена чрез преговори между Касата и най-силните възможни лобита сред лекарите. Надделяващите могат спокойно да издърпат цените нагоре, а неуспелите да надделеят дърпат цените назад, тъй като ресурсът е ограничен и трябва да бъде разпределен между определени пътеки. Пътеката сама по себе си е много неудобно нещо.
Колкото до перспективите пред здравеопазването, през последните няколко месеца наблюдавам голям интерес към сектора. Търси се информация от икономисти, което означава, че може би вече се обмислят различни възможности за промяна. Въпросът е как да бъде осъществяван контролът, ако финансиращата институция е монопол и има ли смисъл тя да го прави. Касата не се вълнува от това дали услугата е предоставена качествено или къде точно е предоставена. Частните болници гледат да оптимизират леглата.
Не мисля, че в здравеопазването има грандиозна криза. По последни данни продължителността на живота в България почти се е възстановила спрямо данните от 2019 г., посочи в заключение д-р Георгиева.
