Патриотизъм, концентриран само в миналото, няма бъдеще. Истинският патриотизъм е грижата за България
Професорите Георги Минчев и Александър Кьосев:
А. К.
Днес е светла годишнина – Джанис Джоплин щеше да навърши 80 години.
Г. М.
Има и една некръгла годишнина – от потушаването на Пражката пролет и създаването на Солидарност в Полша, която също е важна.
А. К.
За мен има две събития, притежаващи силата на исторически потрес: рухването на близнаците и падането на Берлинската стена (преди 35 години). Последното събитие потресе нашето поколение. Тогава беше напълно ясно, че падането ѝ е символ на свобода, суверенитет и еманципация. Но символът на стената промени значението си, защото както сме свидетели, че падат стени, така в света започнаха да се издигат стени. И хората вече не мечтаят да ги премахват, а да строят нови.
Г. М.
Новите стени не са само материални. В Полша заминах месец след въвеждането на военното положение – януари 1982 г. Бях в Краков. Беше много тежка зима и разгонваха демонстранти с водни оръдия. На площада се самозапали и полски студент. Сивотата и жандармерията допълваха потискащото ми впечатление, което не ме напусна до края на специализацията ми – до края на 80-те.
А. К.
На Тянънмън студентите бяха пометени и се осмели да протестира само един човек. Още тогава беше ясно, че тази победа не е толкова празнична и универсална, колкото ни се искаше. Историческите процеси трудно могат да бъдат описани само с определени събития, те са резултат на много сили. Например преименуването на българските турци е срамно събитие, с което и до днес не сме се справили. Процесът срещу извършителите беше прекратен поради давност и няма осъдени.
Г. М.
До лятото на 82-а г. военното положение в Полша беше много строго. Всичко беше с купони и имаше безпардонна разправа с всяка проява на инакомислие, което продължи дълго. „Солидарност“ продължаваше да действа в нелегалност и забраните постепенно омекваха до 1984 г. 1989 г. беше шок. В началото на 90-те живеех в Рим. Студентските общности там са силно повлияни от левицата и изпаднах в екзистенциален вакуум, защото не разбираха колко гаден е комунизмът, а ми говореха за хуманизъм и социално равенство.
А. К.
В зората на Самиздат у на се появиха списанията „Мост“ и „Глас“ с редактори Сугарев и Левчев. Те представляваха самостоятелни гласове и показахме някаква свобода, макар и доста късно – нещо като скромни лястовички на края на зимата. Бях привикан от университетските ченгета, които искаха да разберат къде са ксероксите. Не им подадох информация. Питам се защо хората идеализират социализма, какво диктува субективните възприятия, които водят до недоволство и гняв в момента, а гневът и недоволството лесно се манипулират от популистки водачи. Откъде се появи това невежество? Меритократизмът в момента е подложен на сериозни критики. Идеята, че има естествени неравенства е силно критикувана. С просто око се вижда, че недоволствата не са изчезнали, по-скоро са нараснали. Последните години навсякъде по света плоскоземците нараснаха, хората изпаднаха от една рационалност и навлязоха в митологии. В Древна Атина хората са се гордели с демократичния ред, който са създали. У нас освен че се наблюдава неравенство, цялата демокрация не функционира така, както ни се иска. Неслучайно съдебните и конституционни реформи бяха толкова належащи, защото в обществото има усещане за силна липса на справедливост. Когато ни е трудно да се гордеем с настоящето, започваме да се гордеем с миналото. За да се гордея с настоящето обаче, трябва да съм си свършил работата, да съм се погрижил за тая страна. Изпитвам по-скоро чувство на вина.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Г. М.
Възрожденската нагласа на българската интелигенция е била патриотична. Виждали са се като част от една общност и понякога дори са си давали живота за нея. До 40-те години на 20 в. българските интелигенти продължават тази идея на възрожденските елити и след Войните много се разочароват. Интелектуалецът вижда едни по-общи схеми. Има интелектуалци, но има и псевдоинтелектуалци. Когато вземеш европейските идеи и се опиташ да ги наложиш механично в балканския котел, то не става. Трябва да се намери средната точка между патриота и интелектуалеца. В думата „национализъм“ няма нищо страшно, въпросът е с какво значение я натоварваме; как виждаме миналото и какви конструкти възприемаме.
А. К.
Не можем да натоварваме тази дума с произволни значения. Историята на чудовищните националистически войни на 20 в. я е натоварила с определени значения. Това не може да бъде забравено. Още по времето на Левски и Ботев думата „патриот“ е имала две значения. Ал. Константинов е в личен конфликт със З. Стоянов, т.е. проблемът къде е истинският патриотизъм е изсмукан от самия живот. Патриотизъм, концентриран само в миналото, няма бъдеще. Без минало не може и паметта не трябва да се унищожава, но ако ние, съвременниците, не направим нещо, след време няма да има с какво да се гордеем. Същественото е повече в бъдещето, отколкото в миналото. Не трябва просто да почитаме Левски, а да направим нещо, което е достойно за него. Голото почитане не е истински патриотизъм. Истинският патриотизъм е грижата за България.
