Цинизъм или прагматизъм – за границите на компромисите
Реших да ви говоря по темата, защото, според мен, мнозина и сред управляващите, и в обществото не виждат разликата и си мислят, че с текуща целесъобразност може да се оправдае всяко действие.
Примерите за цинизъм на властта на всяко ниво изобилстват и то не само най-горе – примерно, това което Пеевски взе назаем от разследващите журналисти за гранд корупцията в Президентството – цинизъм е да затъваш в корупция и да говориш против корупцията. Същото е и при Пеевски – шампионът по корупция. Достатъчно е само КТБ – съсипа банка, защото трябваше да ограби друг олигарх, без да му пука за страничните жертви, за принципите, за морала. Днес сам той е морален стожер.
Същото е в медицината – ето казуса „Даная“ в Пирогов, където административният директор се крие зад авторитета на лекарите и на своята институция. Така е в съдебната система, при полицаите, където колективната система за сигурност се превръща в колективна система за безотговорност. И така ще бъде, докато самите лекарско, полицейско, съдебно и прочие съсловия не разберат, че прагматизмът на колективното им благоденствие еволюира в цинизъм – пренебрежение и арогантност спрямо останалите членове на обществото.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Идеята на подобни бланкетни защити е проста – трябва да свикнете и да притихвате за всичко, което ще ви се поднася като конкретна отговорност на публични или професионални фигури и най-вече с принципа на техния имунитет.
Така е и при политиците. Виждате, днес Борисов и Пеевски защитават “партньорски” свои колеги от ПП-ДБ именно като внушават колективен имунитет срещу морална и наказателна отговорност.
Накрая на това уравнение на “прагматичната” или реал политика излиза, че само париите или тези извън “колективното стадо” подлежат на лустрация.
Да, в политиката, разбира се, има морален релативизъм, но няма вариант тя да се реализира без морални котви, като отрицание на базисни ценности – страх от Бога и закона, без граници на грехопадението.
Идеята, че обществото просто ще свикне с по-високите ударни дози цинизъм е опасно заблуждение, а изпадането му в кома – абсурд. Последните събития говорят, че обществото, в двете му части – привърженици и противници на властта – ще си остане будно и никак няма да бъде склонно да приеме всичко, което му се поднася като задължителен компромис – както заради съмнения в необходимостта, така и заради опаковането на всякакви безумия като компромис.
Виж, прагматизмът е друга работа. В него договарящите се си дават сметка, че има граници, които не трябва да прескачат. Тук става дума за общия знаменател на статуквото – дали ще надделее линията на циниците от ГЕРБ и ДПС /свиквайте с това, което сме, няма да се променяме/ или на прагматиците от ППДБ /компромисите изключват приемането на цинизма ви/. И тук именно е разковничето на устойчивостта и приемливостта на сглобката – за средно претеглената линия между цинизма и прагматизма.
Накрая, място под слънцето ще има за всеки. Какво е според вас – прагматизъм или цинизъм?
