Беззаконието е естествена последица от процеси на безкрайно беззаконие. Оглушително мълчим
Терминът „бивши хора“ се наложи в общественото пространство благодарение на книгата на Вили Лилков и Христо Христов отпреди няколко години. Бивши хора са всички, които компартията разглежда като политически врагове и в тази яма буквално може да попадне всеки, вкл. хора, имали нещастието да изпаднат в конфликт със свои съседи, роднини или любовници. Книгата ми се опитва да даде думата на т. нар. бивши хора. Изградена е на базата на интервюта, спомени, документи, дневници и архивен материал. Всъщност даваме думата на хора, минали през няколкото кръга на ада – над 300 житейски биографии на базата на публикувани спомени. Това са едни доста чувствителни и интересни хора, които описват експресивно преживяното от тях. Затова и има толкова много цитати. Разделил съм книгата основно на три кръга: първият е от хората, подложени на физически репресии и преминалите през лагерите, вторият – от хора, подложени на по-слабо интензивни мерки като национализация, изселвания, въдворявания и т. н. и третият кръг, в който попадат хората, които са подложени само на различни форми на дискриминация – през образованието или през липсата на професионална реализация. Същевременно има хиляди случаи на попаднали случайно в някой от кръговете. Други пък са преминали и през трите, коментира в студиото на Алтернативата доц. Мартин Иванов, историк и автор на книгата ““Бившите хора” на концлагерна България”.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Масата от засегнатите са се оттеглили в политическа апатия в опита си да запазят относителна дистанция. Разбира се има ги и случаите на хора, минали от другата страна – станали са членове на БКП, приели са да подпишат декларация за сътрудничество с ДС и т. н. Но аз не винаги съм склонен да ги соча с обвинителен пръст. Днес като общество доста сме объркали представите си за жертви и палачи. Опитвам се да върна нещата на местата им.
Наскоро се замислих, че твърде много говорим за физическите репресии, но ежедневието на хората не е само първите няколко месеца слез 9 септември. За 45 години се сменят 2-3 поколения. Дори досиетата на внуците са нашарени с червени и сини моливи. Книгата не е леко и приятно четиво, трудна е за четене. С радост затворих последната страница.
Оглушително мълчим. Ако не се замисляме върху тези неща, те биха могли да се повторят. Беззаконието е естествена последица от процеси на безкрайно беззаконие, случвали се дълго преди това и теглят червена нишка през последните няколко десетилетия. Ние сме общество, което по садистично-мазохистичен начин е склонно да приема подобни неща. Трябва да се замислим защо гледаме на историята като поредица от фалшиво гръмки дати, без да се замисляме върху нашата богата 13-вековна история, посочи в заключение доц. Иванов.
