Свободата е лично преживяване и всеки журналист е толкова свободен, колкото сам си позволи

Analyses & Alternatives 26th февруари 202426th февруари 2024 0 Comments „Черната книга“, Алтернативата, БДЖ, Весислава Антонова, злоупотреби в БДЖ, разследващи журналисти

Фокусът на „Черната книга“ е пилеенето на обществен ресурс и европейски средства. В нея ежегодно включваме 15 журналистически разследвания, разделени в две части – от вътрешността на страната и от централните и национални медии. Проектът е отворен за разследваща журналистика и задълбочени анализи. Тази година отново на фокус е БДЖ, където нищо не се променя. За девета поредна година книгата показва, че злоупотребите нямат цвят. Естествено е примерите с ГЕРБ да са най-много, но не липсват и от другите партии, вкл. и от ДСБ (във Враца). Не става дума само за ощетяване със средства, а и за некачествено строителство например. При Пловдивския панаир развитие не се наблюдава. Такова липсва и по темата с незаконното изсичане на горите, класифицирани като храсталаци. Всичко това не е просто хроника на корупцията, а на бездействието на властта – и изпълнителната, и съдебната, чиято схема е да демотивира разследващите журналисти. Добре е, че те са си на мястото, коментира в студиото на Алтернативата журналистката Весислава Антонова.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Книгата представлява исторически документ. На журналистите обаче им е трудно само до момента, в който няма ефект от работата им. Дейността им обикновено се блокира от местните общински съвети. Добре, че в тях има и опозиционни представители – ценен източник на информация.
От години е факт, че доверието към журналистиката намалява. Свободата е лично преживяване и всеки журналист е толкова свободен, колкото сам си позволи. Добре е да си даваме сметка, че в България 90% от медиите са частни, а с малки изключения собствениците им имат и редица други бизнеси, т.е. имат множество интереси. Дори да се намери организация, която да финансира журналистическите разследвания в тези медии, дали самите собственици биха рискували другите си бизнеси, за да насърчат журналистите? Кой е виновен тогава – журналистите или медийните собственици? „Черната книга“ не попадна в нито една централна медия. Политиците често наказват журналистите, като отказват да говорят, което е глупаво, защото това не може да се случва до безкрай. Не знам защо политиците очакват медиите да им осигуряват комфорт – нездравословно е. Има достатъчно критично мислещи хора, личи си по резултатите от изборите. Притеснителен е фактът, че не можем да си говорим и не понасяме чуждата гледна точка, посочи в заключение Антонова.