Газовият сектор в България: Безмилостна война с геополитически последици
Неотдавнашният бум на събития в газовия сектор на България отразява продължаващата безмилостна битка за надмощие между Турски поток и Вертикалния газов коридор (ВГК) – стратегическа тръбопроводна мрежа, която има за цел да доставя газ от Южния газов коридор до Украйна, Унгария и Словакия.
Заплетени съюзи и битки
На неотдавнашния Дипломатически форум в Анталия президентът Радев седеше редом с Ердоган, Орбан и представителя на Путин, външният министър Лавров – всички горещи поддръжници на проекта „Турски поток“ и част от сложната мрежа от минали и настоящи официални и неофициални съюзи пръкнали се около руската стратегия за транзит на газ към Европа. Докато Турция се стреми да използва позицията си на газов посредник, Русия прокарва модернизиран вариант на „Турски поток“, използвайки добре изградени схеми за корумпиране на елита в България, Сърбия и Унгария.
Въпреки вербалното противопоставяне срещу руския газ правителството на Денков не се ангажира с критична публична оценка на досегашната работа на „Булгартрансгаз“ (БТГ) и „Булгаргаз“ по „Турски поток“ и реализацията на турския газов хъб – факт, който повдигна въпроси в редица кръгове. Както държавният търговец на газ, така и операторът на газопреносна система са играли и продължават да играят ключова роля за непрекъсваемия пренос на руски газ до и извън България.
Неотдавнашното посещение на финансовия министър Василев в САЩ и срещата му с Амос Хохщайн, заместник-помощник и старши съветник по въпросите на енергетиката и инвестициите на президента Байдън, обаче показаха, че правителството на Денков вероятно желае да се реваншира, да се освободи от руски енергийни активи и мине на неруски варианти.
Междувременно главният изпълнителен директор на БТГ Малинов, който символизира „Турски поток“ (ТП) и логистиката на неговото продължение – турския газов хъб, предприе контраофанзива в САЩ, търсейки съюзници, на които предлага на американски привлекателни сделки от типа, предлаган по време на изграждането на Турски поток, гарнирани с новия геополитически модерн за Вертикалния Газов Коридор (ВГК). Неотдавнашното изтичане на имейли от украинските хакери InfoNapalm, дешифрирани от BG Elves, хвърли светлина върху ролята му на главен „агент за влияние“ на Газпром и постави под съмнение сегашната му ангажираност с Вертикалния Газов Коридор /ВГК/. Резултатите на БТГ по време на управлението на г-н Малинов като главен изпълнителен директор отразяват предишната му роля в осигуряването на интересите на „Газпром“ на различни етапи от реализацията на „Турски поток“, лишавайки конкурентите на Газпром от равен достъп до газопреносната мрежа на България.
Позицията на САЩ по „Турски поток
Държавният департамент на САЩ гледа на „Турски поток“ с подчертано подозрение, въпреки че подходът му еволюира от снизходителност при Тръмп до прагматично приемане на свършения факт при Байдън. Санкциите по закона „Магнитски“, насочени срещу ключови български длъжностни лица и мениджъри на енергийни държавни предприятия, свързани с проруски политики, подчертават тези опасения и откровено недоверие на САЩ. Забележително е, че отсъствието на Борисов от този списък може реално да внесе яснота относно причините за разколебаване в неговите про-газпромовски акорди по темата „Турски поток“ в полза на по-безопасни проатлантически мелодии.
Интересно е, че въпреки санкциите на Конгреса на САЩ чрез Закона за противодействие на противниците на Америка чрез санкции (CAATSA) и Закона за защита на енергийната сигурност на Европа (PEESA), нито Белият дом на Тръмп, нито Украйна публично се противопоставиха на изграждането или пуска на „Турски поток“. Въпреки това рязкото увеличение на руските газови потоци през „Турски поток“ – в средата на юли 2023 г. надминаха 48 млн. куб. м/ден, което бе повече от транзита през Украйна, предизвика промяна в очакванията на възможното. Досега няма нито една дума на критика за „Турски поток“ от високопоставен украински политик, което е в драматичен контраст с критиките спрямо „Северен поток – 2“. Войната в Украйна промени фона, на който газовото съдружие на Меркел с Путин вече се смята за грях, и това доведе до безсънни нощи за българските участници в проекта, още повече, че Владимир Путин изобщо няма намерение да спре дотук, а търси продължение и надграждане на „Турски поток“.
Вертикалният газов коридор /ВГК/: Газовите потоци и противоречиви посоки
Разширяването на ВГК, което бе договорено през декември 2023 г., с добавянето на Словакия, Украйна и Молдова към настоящите членове – Гърция, България, Румъния и Унгария – бележи нов значителен етап в развитието на проекта. Новите членове свидетелстват за нов приоритет на газовите потоци в северна посока по съществуващия Трансбалкански газопровод спрямо досегашно западно направление по „Балкански поток“, в посока Сърбия и Унгария, които традиционно се разглеждат като ключови пазари за руски газ.
Борбата за контрол над ВГК има и по-широк геополитически контекст. Докато България се ориентира в сложните си отношения със САЩ, Русия и в балансите между вътрешните си политически фракции, бъдещето на този ключов енергиен коридор все още предстои да бъде определено.
Турски поток създаде асиметрична и по-висока степен на зависимост на България от Газпром, пример за което е едностранното прекъсване на газоподаването през април 2024 г., докато транзитът на руски газ по Балкански поток продължава без прекъсване. След пуска на Турски поток, „Булгартрансгаз“ силно задлъжня и обслужването на дълговете му зависи от продължаващите високи приходи от транзита на руски газ, което от своя страна предполага, че БТГ има жизнено важен интерес да защитава търговията и транзита на руски газ в региона.
След февруари 2024 г. дестинациите на руските газови потоци по тръбопроводите в Европа постепенно се свиха само до приятелите на Путин в Европа – основно Унгария на Орбан и Сърбия на Вучич, които имат интерес от поддържането и увеличаването на продажбите на руски газ, включително и на индиректните през турския газов микс, към ЕС. Това доведе до появата на газовата ос Ердоган-Борисов/Радев-Вучич-Орбан, като ВГК бе силно ориентиран към Унгария, но не и към Украйна. Уравновесяването на този утвърден прогазпромовски уклон ще бъде от съществено значение за разгръщането на пълния потенциал на Вертикалния Газов Коридор, както и за осигуряването на по-устойчиво неруско енергийно бъдеще за Европа. Това е още по-важно и с оглед на обемите на руския газ по тръбопроводите, които се очаква да намаляват в унисон с решимостта на ЕС да се откаже напълно от руския газ до 2027 г.
Връщайки се към събитията в България, след внезапното спиране на доставките на газ за България от страна на „Газпром“ през април 2024 г., бе особено показателно, че атаките на Кремъл на газовия фронт срещу България и българското правителство, съвпаднаха с вълна от политически мотивирани нападки срещу кабинета на Петков от страна на бившия министър-председател Борисов и неговите енергийни сътрудници. Тези атаки се фокусираха върху отказа на правителството да изпълни ултиматумите на Газпром, включително искането за плащане на природния газ в рубли. Лагерът на Борисов предприе медийна кампания, в която обвини правителството, че търси „по-скъпи“ алтернативи на руския газ на регионалния спот пазар, включително и американски втечнен природен газ. Тази кампания, широко разглеждана като информационна война на Кремъл, съвпадна с обвиненията от страна на енергийния екип на Борисов към кабинета Петков за корупция при сделки, подкрепени от правителството на САЩ, въпреки, че те буквално спасиха България криза. Забележително е, че Борисов запази мълчание по отношение на обвиненията в корупция на американските власти, оставяйки лейтенантите си да свършат мръсната работа, но всички знаеха, че той лично е разрешил информационните атаки.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Подземните газови хранилища в Украйна се превръщат в новата крайна дестинация на ВГК.
Войната в Украйна и газовата криза в ЕС след драстичното намаляване на доставките на газ от Русия изкараха на преден план решаващото значение на украинските подземни газохранилища (ПГХ) за стабилизиране и балансиране на пазара на ЕС, като в същото време поставиха и Русия пред ново предизвикателство. Тъй като договорът на Газпром за транзит на газ през Украйна изтича в края на 2024 г., несигурността относно неговото подновяване подчертава ролята на Южния газов коридор и Вертикалния газов коридор, които осигуряват достъп до украинските газохранилища. Ако те се използват от търговците на газ в ЕС, както България, така и Украйна биха могла да компенсира потенциалната загуба на приходи от транзита на руски газ, поне част от тях.
Газовата независимост на Украйна и потенциалът ѝ да генерира приходи чрез отдаване под наем на капацитета на ПГХ заплашват да подкопаят стратегията на Русия за задушаване на Украйна чрез „клещите“ на Северен и Турски поток. Исторически погледнато, „Газпром“ винаги е смятал, че има изключителното право да балансира газовия пазар на ЕС, използвайки украинските ПГХ. След намаляването на пазарния си дял в ЕС обаче Русия промени тактиката си и се стреми да попречи на Украйна да изпълнява тази роля, като възпрепятства свободния поток на газ на север през България и вертикалния газов коридор.
Отвъд наследството на Студената война: Връзката между геополитическия и газовия сектор
Стратегията на умишлено развитие на капацитета на транзитните мощности в западна посока от страна на БТГ, която облагодетелства Русия и нейните приятели в ЮИЕ, не се ограничава само до територията на България. Сегашните елити в България, Сърбия и Унгария имат огромна полза от политическото и търговското посредничество на руския газ, договорено от съответните им лидери в преки разговори с г-н Путин. Властта на Орбан се крепи на паричните потоци, генерирани от бизнеса с Русия, които създадоха и укрепиха крупните унгарски компании като MOL, MVM, OTP Bank и MET, които се превърнаха в регионални играчи до голяма степен благодарение на руското газово посредничество след края на Студената война. Тази стратегическа линия обхваща бъдещите перспективи за траен геополитически газов съюз между Путинова Русия и Турция, България, Сърбия и Унгария, чиито лидери се стремят да използват връзките си с Кремъл за политически и материални облаги.
Новото споразумение между БТГ и Боташ
Подписаното наскоро споразумение за междусистемна свързаност между „Булгартрансгаз“ (БТГ) и „Боташ“ подчертава ключовата роля на България и БТГ като врата за руско-турския газ към европейския пазар и присъщата асиметрия на зависимостите между двете дружества. Последната е функция на изключително спорното тристранно споразумение между Булгаргаз, Боташ и Булгартрансгаз, което се разследва от Европейската комисия. В резултат на това инициаторите на „Турски поток“ изпитват нарастващи трудности да продадат политически в ЕС продължаващата си зависимост от руския газ на фона на ескалиращата конфронтация между Запада и Русия. Поради това, всички те изпитват остра нужда от масирано лобиране в САЩ и ЕК, за да се осигури политически приемлив вариант за увеличен транзит на „турския газов микс“, базиран на увеличен внос на руски газ в Турция, в условията на растящи санкции. Такова лобиране от българска страна вече е в ход – координирано от ръководителя на БТГ и финансирано от негов главен изпълнител.
Споразумението за междусистемна свързаност между БТГ и Боташ отвори достъпа до българската преносна мрежа на газ от Турция чрез реверс на Трансбалкански газопровод през Странджа, която има капацитет от 11 милиона кубически метра на ден (над 4 милиарда кубически метра годишно). Въпреки споразумението, ЕК продължава да изразява загриженост относно липсата на равнопоставеност при търговията с газ през България на европейските компании, тъй като само търговци, получили разрешение от турските власти, а това до този момент са само Боташ и Сокар Енержи, имат право да изнасят газ от Турция.
Визията на президента Путин да доминира търговията на турския газов хъб не може да се реализира в пълния и обем, но една умалена версия на „руско-турски газов микс“ – намира одобрение сред ключовите регионални участници, като първоначалните обеми на износ на „микса“ бяха договорени между Боташ (Турция) и MVM (Унгария). Пробните доставки ще започнат през второто тримесечие на 2024 г., като обемите се очаква да достигнат 275 млн. куб. м през 2024 г. Компанията Боташ също така доставя турско-руски газов микс на OMV (Румъния) в още по-големи обеми – 4 млн. куб. м/ден (1,5 млрд. куб. м/година) – от октомври 2023 г. В руските медии се споменава за предстоящо посещение на президента Путин в Турция, което се очаква да се състои през април и да бъде посветено на бъдещите продажби на руски газ в Турция.
Тесните места в транзита през България са в полза на „Турски поток
Националната газопреносна мрежа (НГПМ) на България страда от значителен дисбаланс между входни, изходни и преносни капацитети. Наскоро пуснатият в експлоатация междусистемен газопровод Сърбия-България (МГС) добави 1,8 млрд. куб. м изходящ капацитет към вече наличния активен и достъпен капацитет от 14 млрд. куб. м годишно към Сърбия и Унгария.
Газовите потоци в северна посока през Вертикалния газов коридор към Румъния, обаче, са изправени пред тапа – тясно място – липсваща 63-километрова секция газопровод между селата Рупча и Ветрино, която сериозно ограничава степента на използване на целия изходен капацитет по български участък на Трансбалканския газопровод (ТБП).
Въпреки обещанията за премахване на тази тапа, успоредно с пуска на Турски поток, Булгартрансгаз все още не е предприел стъпки за изграждането и, като единствено премести датата на пуск от 2027 на 2026 година. Това забавяне не позволява пълноценното използване на северния маршрут и възпрепятства потенциалните газови потоци през Вертикалния Газов Коридор към Румъния и Украйна. Макар че комбинираният капацитет на реверсивния поток на втората и третата линия на ТБГ да надхвърля 20 млрд. куб. м годишно, посоченото тясно място, наред с други неща, ограничава действителното използване до по-малко от 25 % от капацитета.
Междусистемни връзки Гърция-България – друго тясно място
Въпреки че транзитът от Турция през България се увеличава, потоците от Гърция все още не са достигнали потенциала си, което поражда опасения относно жизнеспособността на новите гръцки терминали за втечнен природен газ и потенциалната им връзка с българската и регионалната газопреносна мрежа. Стратегията на БТГ и Малинов за лобиране за интересите на Газпром в САЩ може да даде обратен ефект. Забавянето на пускането в експлоатация на ключови инфраструктурни проекти, като разширяването на интерконектора Сидерокастро-Кулата до 5 млрд. куб. м годишно и газопровода Купча-Ветрино, задържа пълния потенциал на ВГК.
Междусистемната връзка Гърция-България (IGB) също се разширява, като се очаква капацитетът ѝ да достигне 5 млрд. куб. м годишно до края на 2025 г. и до 7 млрд. куб. м годишно в рамките на 3-4 години. Въпреки това, дори и при това разширяване, IGB сам по себе си няма да може да отговори на настоящото и прогнозираното търсене на транспортен капацитет от гръцките терминали за втечнен природен газ, освен ако и докато БТГ не изпълни собствените си ангажименти за разширяване на междусистемните връзки и преноса. Неотдавнашните публични изявления на изпълнителния директор на БТГ показват, че той се фокусира по-скоро върху връзките с обществеността, отколкото върху създаването на равни условия за всички търговци на газ, които използват българската мрежа. Този подход благоприятства възнаграждаването на неучастващите и санкционира онези, които активно търсят услугите на националната газопреносна мрежа на България.
Забавянето на разширяването на капацитета на ПГХ в Чирен поради продължителните тръжни процедури и забавено изпълнение на проекта подкопава способността на България да интегрира услугите по пренос и съхранение. Въпреки нарастващото търсене на капацитет за ПГХ поради нарастващия внос на втечнен природен газ в региона, БТГ умишлено бави плановете за разширяване на Чирен, като предпочита руския тръбопроводен газ пред втечнения природен газ. Същото се отнася и за пълния потенциал за пренос на газови потоци към стратегически важните подземни газохранилища (ПГХ) на Украйна, които са от решаващо значение за балансирането на европейския газов пазар.
В заключение, бъдещето на газовите потоци в региона зависи от няколко ключови фактора:
– Подновяване на договора за транзит на газ през Украйна: Ако Русия или Украйна решат да не го подновяват, Вертикалният Газов коридор ще стане още по-важен за украинските съоръжения за ПГХ и тяхната роля за балансиране на европейския газов пазар.
– Завършване на проектите за премахване на тесните места: Премахването на пречките по Вертикалния газов коридор ще отключи пълния му потенциал за газови потоци на север.
– Разширяване на капацитета на междусистемните връзки между Гърция и България, за да се улеснят доставките на газ от гръцките терминали за втечнен природен газ.
– Прозрачност при търговията с газ: ясните и прозрачни практики за търговия с газ в България са от съществено значение за добре функциониращия регионален газов пазар.
Войната в Украйна промени из основи европейския газов пейзаж. Съоръженията за ПГХ на Украйна се превърнаха в стратегически актив, докато Русия активно се стреми да запази влиянието си чрез политически съюзи и целеви инфраструктурни проекти. Бъдещето на газовите потоци в региона ще зависи от преодоляването на тези предизвикателства и насърчаването на по-прозрачен и конкурентен газов пазар.
Илиян Василев
