Не е ясно служебното правителство пред президента ли ще отговаря или пред най-голямата партия

Analyses & Alternatives 22nd март 202422nd март 2024 0 Comments Алтернативата, икономист, ИПИ, Петър Ганев, политика, правителство

Дори да падне правителство и да дойде служебен кабинет, ударът не е толкова тежък. Когато обаче влезеш в поредица от пет избора за две години, влизаш в забатачване, което ясно се вижда от ПВУ. Притеснението в момента идва от това да не влезем отново в изборна спирала. Имаме десет поредни тримесечия, в които икономическият растеж спада. Въпросът е кога пречупваме тази крива, кога растежът дръпва нагоре и дали е това е гарантирано, особено ако отидем на избори. Служебен кабинет вече би работил при различна концепция – на неразпуснато НС. По-скоро съм песимист за служебното правителство, което би се формирало в момента, тъй като от една страна то ще е в непозната територия и не е ясно пред президента ли ще отговаря или пред най-голямата партия. От друга страна имаме парламент с плаващи мнозинства, които могат да променят и политики. От трета – в Конституцията сме записали, че основната роля на сл. кабинет е провеждането на избори. Стигаме до въпроса може ли министърът на икономиката да променя политиката спрямо индустриалните зони или пък министърът на труда да смени правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане или критериите за отпускане на социални помощи. Кое е фундаментална и стратегическа промяна, която не е в духа на сл. кабинет и кое – оперативно управление, запита в студиото на Алтернативата Петър Ганев, старши икономист на ИПИ.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Голяма част от икономиката не е директно зависима от държавата. Индустрията извън енергетиката често няма общо с нея. Важно е и дали външната ни позиция се променя, когато има сл. кабинет и прехвърляне на отговорност между президента и най-голямата формация. Сега очакванията се променят покрай факта, че отново влизаме в нещо непознато.
Показателят „върховенство на закона“ разделя Централна и Източна Европа. Иначе всички са относително добре по икономически показатели. Трябва да гледаме и по-средносрочно – да сме конкурентноспособни и в новото десетилетие. Не можем само да издигаме табелката, че имаме най-ниския пряк данък. Изоставаме по много показатели, напр. ниво на инвестиции и там сме почти на дъното. Предложението да се махне таванът и да се увеличат осигуровките на практика е убийство на дигиталния сектор и въобще директно отнемане на ресурс от най-успешните работещи. Трябва да се намали бюджетният дефицит, да се върви към балансирано салдо в средносрочен план, да има структурни реформи, да се махнат привилегиите по ДДС, да се таргетират социални разходи и т.н. ТОЛ-системата също продължава да не работи както трябва, посочи в заключение икономистът.