Не можем да претендираме за членство в Шенген и Еврозоната, без да се зачитат основни права като правото на собственост

Досегашният режим казваше, че се подписва споразумение при съгласие между 2/3 от ползвателите на земите. Режимът, който беше променен в четвъртък, вече казва, че споразумение се подписва с 2/3 от земята в съответното землище заедно с 2/3 от собствениците, т.е. вече не се изисква единодушие. Това има няколко ефекта – 1/3 от земята се разпределя с административен акт и без оглед мнението на собствениците на земеделска земя. Като собственик единият вариант е да сключите договор за наем със съответния земеделец, който ще я обработва; другият вариант е, че дори земята да няма договор за наем, тя ще бъде разпределена с административен акт за ползване. Това означава, че собственикът няма да има право на глас и така се нарушават конституционните му права. Законът ще окаже сериозен ефект и върху малките ползватели, което означава, че 1/3 от тях могат да бъдат изтласкани и големите ползватели ще решат къде да обработват и така неплодородните терени ще останат за малките. А един от основните мотиви за приемането на този закон беше защита правата на малките земеделци.
Всяко доброволно споразумение е по-добро от служебното разпределение на земята. Когато има споразумение между всички ползватели, между тях има равнопоставеност и се зачитат интересите на всички, коментира в студиото на Алтернативата Евгений Орашъков от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ).

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

И в момента земята се използва за обработване и изхранване на населението. От 2007 г. това е 16-тата промяна на този член, т.е. средно по веднъж на година. За мен промяната е решена набързо и след година ще има следваща. Дискутираме с членовете на Асоциацията какви стъпки да предприемем. Не можем да претендираме за членство в Шенген и Еврозоната, без да се зачитат основни права, а правото на собственост е основно у нас и в ЕС. Подозираме, че натискът върху политиците от земеделските организации е много силен – вероятно оттам е и бързането.
Друга промяна е даването на приоритет на определени земеделски производители да участват само те в първи търг и останалата след тях земя да се отдава във втори търг. За нас това ще води до ощетяване на републиканския бюджет. За БАСЗЗ е противоконституционно да има земеделски земи с фотоволтаични паркове. Законът третира единствено общински земи, които не са стопанисвани от три години и по които няма започнала процедура.
Пазарът на земя продължава да е атрактивен. Търсене на земеделски терени винаги ще има. У нас тя се търси най-вече в Добруджа, но и в други части. В политическа криза е лесно да се спрягат радикални идеи – както регулиране на цените на земята, така и поземления данък. За пасивната собственост – може би да, но иначе не би трябвало да има данък върху земеделска земя, посочи накрая Орашъков.

Абонирайте се за Daily Brief A&A