НС все по-активно се намесва в оперативното ежедневно управление на публичните финанси
Опитваме се да покажем какъв е пътят на всеки лев, който едно домакинство харчи в търговски обект, и как се разпростира той впоследствие върху цялата българска икономика; да обясним как си взаимодействат различните стопански играчи и колко много са навързани нещата. По наша оценка, ако изключим ДДС и, разбира се, акцизите, оценката е над милиард и половина годишно. При приблизителна макросметка, ако икономиката е 200 млрд., приходите в бюджета от големите търговски вериги (10%) са около 40 млрд., като приносът им е комбиниран, т.е. те внасят около 10 млрд., но по-важно е, че модернизацията на търговията води със себе си като страничен ефект изсветляване и ефектите са налице, коментира в студиото на Алтернативата икономистът Лъчезар Богданов.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
НС все по-активно се намесва в оперативното ежедневно управление на публичните финанси. Едновременно с това се твърди, че не трябва да се харчат повече пари. От вчера сутринта пък имаме ново решение, което забранява на финансовия министър да харчи всичко, освен за пенсии, заплати и плащания по дълга – интересен прецедент – т.е. същата група народни представители, които предлагат увеличение на определени разходи, след това казват, че не трябва да се харчи много.
В почти всички сфери има предложения – от качеството на училищното образование и грамотността на децата до 15 г., като минем през качеството на здравните услуги и ефективността на харчовете в системата и т.н., а короната винаги е дебатът за вдигане на данъците, тъй като това изглежда най-лесното решение.
Виждаме резултатите на ПИЗА за функционалната неграмотност и факта, че България е на последно място по учене през целия живот, както и липсата на преквалификация, за да си намериш по-добра работа. Фондът ни казва, че ако оправим тези неща, по-широк кръг хора ще имат по-добри възможности да се справят сами и да не остават бедни. Всичко това се бие с аргумента да се облагат богатите, за да мачкаме неравенствата. Но най-бедните в България не плащат данъци, т.е. не ги касае какво е данъчното ниво. Остава въпросът дали всичко това не се прави като някакъв вид класова борба. Имаме и друг проблем – хора, които нямат личен документ, не могат да бъдат в светлата икономика. Данъчната ни система е сред най-малко лошите неща. Странно защо Фондът се насочва за пореден път там. Ако поради политическа несигурност или стечение на обстоятелствата разходите се вдигнат значително, тогава какъв ще е рефлексът? Да вдигнем данъците. Вероятно обаче ще се съберат съвсем малко повече пари.
Логиката на нашата уредба е, че отговорността за изпълнението на бюджета е на министъра на финансите и МС. Сега изглежда, че всяка седмица може оперативно група народни представители да управляват на ежедневна база. Всички тайно се надяваха, че след промените ще е добре да има действащ парламент, но сега да не се окаже, че той вместо да контролира сл. правителство, вътре в парламента ще се развихри предизборен популизъм в рамките на разходите, т.е. управлението ще премине на ръчно в предизборна кампания. Ако приемем, че хората на заплата, пенсии и помощи не са пряко засегнати от това, остават компаниите, работещи за публичния сектор – вероятно ок. 20% от икономиката или ресурс от ок. 15 млрд. на година.
Ако се тръгне към харчене на повече и надпревара от кратки парламенти… ние вече сме на ръба на допустимия дефицит, лихвите вече не са нулеви в света и в Европа и тогава ще има естествен праг – пазарът сам ще ни каже, че не можем да правим такива дефицити и да взимаме такива кредити, значи трябва да си вдигнем приходите, а това най-често става през данъчните ставки, а не през разширяване на икономиката и базата. Първата жертва би била нивото но подоходния данък, корпоративния данък, данъкът върху дивидента и дори вдигане на осигуровките, които в момента са най-тежкия данък, посочи икономистът.
