Българският магнат Пеевски, включен в списъка „Магнитски“, открито се конфронтира със САЩ и стана силния човек в българската политика
Последиците могат да бъдат силно негативни за България, ЕС и САЩ
Ако си мислите, че включването в списъка на санкционираните лица по закона Магнитски ще ограничи апетита за власт на най-значимия български политически олигарх, жестоко се лъжете. Малцина извън България знаят името му или дори подозират, че той е толкова важна фигура, чиито ходове на политическата сцена могат да имат сериозни последици далеч отвъд пределите на страната му. Всъщност той управлява дълбоката държава в България, като определя кой да бъде на власт и в каква посока да се развива българската политика. На пръв поглед това не би трябвало да е възможно, тъй като САЩ и Обединеното кралство ясно изразиха позицията си по отношение на най-значимата фигура в българското задкулисие – г-н Делян Пеевски, описвайки го като доказано корумпиран политик, който е злоупотребил с властта и влиянието си. Той няма много политически приятели в Европа – на практика няма правителство на ЕС, което да се застъпи за него – но това не му пречи да „командва“ в България. Не си мислете, че той е спечелил изборите с голяма преднина или че е лидер на първата или втората политическа партия. Не е, но се радва на подкрепата както на Русия, така и – чрез ръководената от него партия Движение за права и свободи – ДПС – на Турция. В продължение на повече от десетилетие той систематично и непоколебимо се придвижва напред и нагоре към известността, укрепвайки хватката си върху българската дълбока държава – службите за сигурност, правоприлагащите органи, изпълнителната власт, съдебната система, медиите и ъндърграунда.
Peevski Uber Alles
Г-н Пеевски започна скромно, бавно и методично, като пое контрола върху етническата турска партия ДПС. Въпреки недоволството на етническата база на партията, той успя да отстрани или изолира привидно всемогъщия бивш лидер Ахмед Доган. През последните години новият председател на ДПС обърна поглед към най-голямата партия в страната – ГЕРБ, принуждавайки дългогодишния ѝ лидер Бойко Борисов да извърши самоунизителни действия, включително да отмени ротацията на правителството „Габриел-Денков“ и да изпере през пиар довереника на Пеевски, бившия финансов министър Владислав Горанов, който също е обвинен в грандиозна корупция и е в списъка „Магнитски“. По този начин новото служебно и всяко бъдещо правителство на ДПС и ГЕРБ изглежда предварително дамгосано като корумпирано и олицетворение на дълбоката държава на посткомунистическата номенклатура, предназначена да осигури непрекъснат достъп до властта независимо от изборните резултати.
Това не е първият път, в който г-н Пеевски се опитва да се закрепи в изпълнителната власт и тайните служби или да контролира най-голямата партия – ГЕРБ. През 2013 г. тогавашният лидер на социалистическата партия Сергей Станишев, чиято партия, заедно с ДПС и „Атака“, се състезават за благословията на Москва, призна публично, че ако г-н Пеевски не бъде назначен за шеф на ДАНС – Държавната агенция за национална сигурност – коалицията между БСП и ДСП, с подкрепата на „Атака“, ще се разпадне. Планът на Пеевски и на Москва беше прост: да подчинят ДАНС и да обезсилят контраразузнавателните ѝ функции, като по този начин осигурят безнаказаност и свобода на операциите на руските ГРУ, СВР и ФСБ в страната. Неотдавнашните разкрития по време на изслушванията в парламентарната комисия, че ДАНС доброволно е пренебрегнала и след това е позволила на руския гражданин Глеб Мишин, който стои зад скандал, свързан със санкционираното от ДАНС издаване на стотици, а може би и хиляди български паспорти на руснаци, да напусне необезпояван страната, вместо да бъде арестуван. Това само потвърждава степента на проникване и контрол на Кремъл върху българския апарат за сигурност и завладяването на държавата от Москва.
И тогава, както и сега, г-н Пеевски не криеше амбицията си да стане министър-председател. Но за да го направи, той се нуждае от контрол върху най-голямата политическа партия ГЕРБ и службите за сигурност, както и от достатъчно финансови ресурси, за да преодолее наследството на санкцията Магнитски и на дълбокото обществено недоверие.
През 2014 г. масовите протести, предизвикани от назначението му за шеф на ДАНС, осуетиха интригата и той премина към резервния вариант за консолидиране на властовата си база, като придоби активи за милиарди левове и унищожи Кооперативна търговска банка(КТБ). Така не само напомпа допълнително политическите си финанси, чрез които поддържа мрежата на дълбоката държава. Разрушаването на КТБ беше наказателна акция и публичен линч на нейния главен изпълнителен директор и мажоритарен собственик Цветан Василев за неподчинение, целяща да даде знак на колебаещите се „кой е босът“ и да стегне дисциплината в тези неформални, често неясно структурирани, задкулисни групировки на дълбоката държава.
Укротяване на най-голямата политическа партия ГЕРБ
Още тогава лидерът на ГЕРБ Борисов трябваше да преглътне гордостта си и да се научи на подчинение, което го принуди да подаде оставка от правителството през 2013 г. след целенасочена дестабилизираща кампания в контролираните от Пеевски медии, организирана от ДПС, БСП и Атака с помощта на Кремъл. Москва използва пълния си арсенал от дезинформация, компромат и най-вече емоционално ескалиращо „народно“ недоволство, чиято кулминация бяха поредица от самозапалвания, които повишиха обществената температура до състояние на треска, което принуди Борисов да хвърли кърпата в ринга.
Малко след провала на проектите за „Южен поток“, по причини, които са напълно извън България и нейното правителство, г-н Борисов се съгласи да реализира проекта за газопровод „Турски поток“, за да не си навлече допълнително гнева на Кремъл и да насърчи енергийните проекти на Русия в ЕС. Не е случайно, че по-голямата част от милионите долари, за които се твърди, че са „изчезнали“ по време на изпълнението на проектите „Южен поток“ и „Турски поток“, са се озовали в структури под контрола на г-н Пеевски.
Тайните посещения на пратениците на Кремъл – генерал-лейтенант от цивилното разузнаване на Русия – СВР, Леонид Решетников, наричан „човекът на Путин на Балканите“, санкциониран от САЩ от 2016 г., и специалният представител на Путин за сътрудничество с организациите на руснаците в чужбина Александър Бабаков, санкциониран от САЩ през 2017 г., отбелязаха задълбочаващите се етапи на пълното подчиняване на тогавашния български министър-председател от страна на Путин. Днес просто сме свидетели на поредния нов епизод в тази стара сага.
Зрението на западната дипломация често е било заслепявано от крайната арогантност и цинизъм в двойната игра на Пеевски и Борисов със САЩ, гарнирана с проатлантическа реторика и още по-изкусно съпроводена от политически „бизнес“ – транзакционна дипломация или „случайни“ пиар операции по експулсиране на руски дипломати, пожертвани на олтара на по-големите геополитически и енергийни интереси на Кремъл.
Наследството на „Турски“ поток
Снизходителността и липсата на интерес от страна на Запада към това, което се е случвало и се случва в България, и към нейната роля в регионалната геополитика може да се обясни или с неразбиране, или с липса на интерес към генетичната връзка между дълбоките държави в Русия и България. Последиците от посещенията на Александър Бабаков и Леонид Решетников са само видимият връх на айсберга на преплетената мрежа от зависимости между руския и българския елит, като г-н Борисов се грижи за фасадата пред външния свят, докато г-н Пеевски се занимава с контрола на задкулисието в тази прокремълската операция.
Между двамата невинаги е имало хармония, достатъчно е да споменем биткити под килима за влияние при избора на главен изпълнител на българския участък на „Турски поток“. Първоначално г-н Борисов и неговият избор на базираната в Саудитска Арабия компания Arkad надделяха, но в крайна сметка Кремъл, чрез изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ и довереник на „Газпром“ г-н Малинов, подкрепен от г-н Пеевски, пое контрола над проектната компания, като отвориха вратите на България за хиляди руски и беларуски доставчици и изпълнители, включително като наляха „мотивиращи“ пари в джобовете на правилните хора.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Търговия бизнес срещу снизхождение
В същото време транзакционната дипломация и бизнес сделките със САЩ бяха в разгара си – правителството на Борисов-Пеевски поръча и предплати първите осем F-16 през 2019 г., а Булгартрансгаз поръча оборудването за компресорните станции на „Турски поток“ от американската компания Solar Turbines, което изглеждаше като преднамерена политическа сделка, целяща да умилостиви САЩ по отношение на „Турски поток“. Трябва да кажем, че в значителна степен стратегията проработи, ако се съди по определено по-сдържания подход на администрацията на Тръмп към проекта „Турски поток“ и закъснелите и донякъде приглушени санкции на Конгреса на САЩ, за разлика от тези, наложени на „Северен поток“. Един циник, превърнал се в прагматик, би могъл да посочи нетните геополитически и материални изгоди за Кремъл – приходите за американските компании са еднократни и се измерват в десетки милиони долари, докато ползите за Русия са многогодишни и се измерват в десетки милиарди. Преди всичко Владимир Путин успя да проектира геополитическото си газово оръжие върху политическите събития и да задържи на власт приятелски настроените си лидери в България, Сърбия и Унгария, които сега формират мекото подкоремие в защитата на НАТО и ЕС. В името на истината, московските куратори на тези хибридни операции са усъвършенствали до съвършенство умението си да се ориентират в механизмите на правене на политика в западните държави, за да прокарват собствените си интереси. Западните посолства в София обикновено се задоволяват да докладват за многомилионните сделки на своите родни правителства и външни министерства, без да се интересуват много от „голямата геополитическа картина“ и дългосрочните последици за състоянието на демокрацията в България. Голямата картина се оставя за централите в родината.
Вертикалният газов коридор – поредната примамка
Сега историята се повтаря, като всички политически „войници“ на Кремъл в региона са призовани да осигурят алтернативен маршрут за количествата руски газ, които в момента се транзитирарт през Украйна, но вече чрез Вертикалния газов коридор, който ще пренася газ от юг на север. По този начин Москва ще се реши проблема с достъпа на тръбен газ до ЕС след края на 2024 и края на украинския транзит. В контекста на войната в Украйна и ескалиращото напрежение между НАТО/ЕС и Русия обаче операция – копие на „Турски поток“ в днешните условия е ако не невъзможна, то поне силно затруднена. Ето защо геополитическият подсладител, предлаган от г-н Пеевски и г-н Борисов на западните правителства, трябва да бъде много по-силен.
Последната примамка с двойно дъно за американците в проекта за вертикален газов коридор е отпускането на 400 млн. евро под формата на кредити и гаранции от държавния бюджет на „Булгартрансгаз“, чийто изпълнителен директор през цялото време на изпълнение на проекта „Турски поток“ е настоящият министър на енергетиката. Официално заявената от Булгартрансгаз цел звучи много познато – разширение на капацитетът на преносната мрежа в България чрез премахване на тесните места, например чрез увеличаване на капацитета на интерконектора Сидеракастро-Кулата с Гърция, и по този начин да се улесни вносът на втечнен природен газ от гръцките терминали.
Проектите за „разширение“ на газопреносната мрежа включват изграждането на няколко лупинга, включително на такива, които разрешават проблема с „тапата“ при отсечката Рупча-Ветрино, създадена от използването на част от капацитета на Транс-Балканския газопровод за пренос на руски газ до Сърбия. В крайна сметка не е важен поводът за разширяване на капацитета, а кой ще го използва и ще има полза от него. И това определено не са вносителите на втечнен природен газ на терминали в Гърция и Турция, а руският газ, доставян по тръбопровод до Турция и след това пренасян по-нататък през България.
Руски тръбопроводен газ срещу втечнения природен газ
Първоначалният план възмездие срещу ЕС на Путин беше да си възвърне контрола върху газовия пазар на ЕС и да създаде алтернатива на пазарния борсов репер TTF в Турция и региона, като предложи руски тръбопроводен газ в изобилие на спотова база.
През последните месеци, според данни изнесени от старши журналиста на ICIS Аура Сабадус, цените на газа „ден напред“ на българската газова борса са били с отстъпка от около 6,00 EUR/MWh спрямо еквивалентите на TTF, както и унгарските спот цени спрямо австрийските и германските цени, въпреки че отстъпката е била по-малка – до 1,5 EUR/MWh. Вярно е, че спотовите обеми, търгувани в България, все още не са маркет мейкъри, но операцията на руския газ през Турция е само в тестов режим.
Спот търговията не само се разраства въз основа на по-големите обеми на внос на газ от Русия, което позволява на Ботас да натрупа устойчиви газови излишъци, но и да сключва по-дългосрочни договори за по-големи обеми с водещи газови компании в Румъния и Унгария. В момента се водят преговори и с Молдова.
Въздействието върху гръцкия газов пазар е отличен пример за разрушителния ефект на силно поевтинелия руски тръбен газ, който на практика задушава всякаква конкуренция от страна на втечнен природен газ или друг тръбопроводен газ в региона. Вместо газът да потече от Южния газов коридор и тръбопроводите TANAP-TAP към пазарите в Южна и Източна Европа, неотдавнашните модели на търговия с газ, основани на увеличения внос на руски газ в Турция, се промениха драстично, като повече газ идва от Турция към България, а след това към Гърция и към Румъния и Сърбия.
Схемите „Турски поток“ при заобикаляне на възраженията на САЩ и ЕС
Днес се повтарят схемите от учебника на „Турски поток“ за това как да се заобиколят всички пречки на ЕС и САЩ, като се използват слабости в Регламент 459 от 2017 г., който обхваща мрежовия кодекс на ЕС, както и в правилника на българския регулатор КЕВР за предоставяне на достъп до газопреносни мрежи, за да се прокара настоящият проект за „разширяване“ на капацитета, стартиран от БТГ. На високопоставени дипломати от САЩ и ЕС се казва, че всичко, което БТГ прави, е просто увеличаване на преносния капацитет и премахване на тесните места за пренос на повече неруски газ, включително американски и катарски втечнен природен газ от Гърция. На пръв поглед това звучи убедително и до голяма степен би могло да бъде и вярно.
Въпреки това, новите пазарни тестове, които предстоят през следващите няколко месеца и които обикновено предшестват разширяването на интерконекторите Сидерокасто-Кулата и гръцко-българския интерконектор IGB, както и другите части на проекта за Вертикалния Газов Коридоро, вероятно ще покажат повишено търсене на руски газопроводни потоци през Турция, а не на втечнен природен газ от Гърция.
Друга „дребна“ подробност, която обикновено се пропуска, е, че правилата на ЕС са напълно безполезни при монополизиран пазар, където пазарните тестове или процедурите за открит сезон няма как да доведат до диверсификация. Пример за това е тоталната доминация при предлагането на по-евтин руски газ на единствения останал отворен вход за руски газ към газовия пазар на ЕС – България. И не, „евтин“ в този случай не означава, че руският газ действително е по-евтин за производство и доставка на пазара, отколкото газът от други доставчици: като държавно контролиран монополист Газпром винаги може да определи цена на своя продукт по начин, който подкопава конкуренцията и диверсификацията, дори с цената на загуба. И да, Газпром наистина отчете нетна загуба от 6,9 млрд. долара за 2023 г., първата от 22 години насам. Никой не очаква бунт на акционерите, камо ли смяна на собствеността – корпоративните съображения са на второ място след геополитическите интереси на Кремъл.
Пазарът – доминиран от един държавен доставчик, Газпром – не може да замени нуждата от вземане на политически решения в НАТО и ЕС, тъй като Русия постоянно се опитва да задуши конкуренцията, дори и на цената на загуба за Газпром. При поддържането на пазарна доминация, която се използва за геополитически лост, Кремъл и Газпром винаги ще печелят лесно срещу всяка пазарна конкуренция. Шефовете на компаниите, които търгуват с природен газ в региона логично са склонни да определят своята лоялност към акционерите си, а не към енергийната сигурност и политическата целесъобразност. В допълнение по-високите корпоративни печалби означават и по-високи управленски бонуси.
Ако геополитическите съображения не се вкарат в уравнението на ниво ЕС и НАТО, финансовите потоци, свързани с руския газ, ще се превърнат в повече бомби над Украйна, компенсирайки с лихва ефекта от западната военна помощ. Влизайки в ЕС през България, тези обеми руски газ чрез „Турски поток“ и Трансбалканския газопровод ще бъдат значително и устойчиво геополитическо бреме сами по себе си, насърчавайки и финансово подкрепяйки прокремълските политически мрежи и политици по маршрута България-Сърбия-Унгария-Словакия-Австрия. Всъщност разликата между санкциите, наложени върху руския петрол, и тези, наложени върху руския газ, е поразителна и това дублиране създава ниши на уязвимост, от които Москва вече се възползва.
Геополитиката в проектите на БТГ
Процесът на избор на изпълнител на проекта за разширяване на преносния капацитет на БТГ е класически случай на заобикаляне и асиметрия в съотношението разходи-ползи и на уравнението геополитически нетни печалби – имаме ясен фаворит за договора на стойност стотици милиони, обичайният избор на БТГ – Главбулгарстрой – ГБС, която отново се е обединила с американска компания – този път Honeywell. Няма значение, че ГБС драматично се проваля в изпълнението на проекта за разширяване на подземното газохранилище Чирен, което винаги е било от решаващо значение за вноса на втечнен природен газ в региона, без изгледи за успешно завършване в близко бъдеще. На всичкото отгоре ГБС се ангажира с многомилионна лобистка дейност в САЩ, която често прокарва интересите на тандема Пеевски-Борисов и е косвено финансирана от договори за проекти, възложени на ГБС от „Булгартрансгаз“.
Пакетът от мерки по очароване на САЩ на тандема Пеевски-Борисов включва проекта за атомна електроцентрала AP-1000 с американската компания Westinghouse, като 700 млн. евро вече са ангажирани като първоначален капитал за покриване на разходите по разработването на проекта, а до завършването му се обещават над 20 млрд. евро. В същото време българските граждани започват все повече да отчитат политическата целесъобразност, която стои зад припряността на Пеевски и Борисов, като инструмент за осигуряването на снизхождението на САЩ към руските газови потоци през България. Освен това проектът за американска ядрена мощност винаги ще бъде експлоатиран от руската пропаганда, когато се сравнява по цена с изоставения проект на „Росатом“ и най-вече с влошаващите се условия за търговия с енергия от новопостроени АЕЦ в ерата на възобновяемите енергийни източници. Достатъчно е да погледнем проблемите на Електроенергийния системен оператор при балансирането на системата, която обслужва в наши дни товар от по-малко от 2700 MW при спадащо местно търсене на електроенергия и ограничени пазари за износ (Гърция временно затвори пазара си за внос на електроенергия). Ако този дисбаланс между търсенето и предлагането продължи да съществува, пускането в експлоатация на AP-1000 може да доведе до канибализиране на сегашните реактори в АЕЦ „Козлодуй“ и да наложи тяхното предсрочно затваряне. В крайна сметка следващото поколение български данъкоплатци и потребители ще трябва да плати сметката, а наследниците на тандема Пеевски-Борисов с голяма вероятност ще пренасочат гнева на обществото отново срещу „лошия Запад“.
Cui bono – Турция срещу ЕС
Тъй като Путин е тотален пасив, когато става въпрос за убеждаване и популяризиране на подобни проекти на Запад, президентът Ердоган и българското управляващо трио – президентът Радев-Борисов-Пеевски – се заеха да прокарат политически и медийно плановете за нови маршрути за руски природен газ на всички политически нива в столиците на ЕС и във Вашингтон. Дипломатическите активи на унгарския министър-председател Орбан пред администрацията на Байдън и настоящата Европейска комисия са също силно занижени, което оставя главната роля на турския Ердоган.
Двойнственият характер на политиката на Анкара се състои в това, че тя привидно е лоялен член на НАТО и поддръжник на Украйна, като в същото време не желае да се присъедини към западните санкции срещу Русия, а в същото време извлича големи печалби от посредничество в търговията с нефт, газ и технологии, произхождащи от или предназначени за Русия. Политиката на Турция на надделяващо сътрудничество и приглушено съперничество с Русия продължава да доминира на регионалния геополитически фон, на който възможностите на ЕС и НАТО в Югоизточна Европа за преследване на колективните отбранителни интереси на ЕС и НАТО спрямо влиянието на Русия са ограничени. Играта на Ердоган е дългосрочна и стратегическа, в ущърб на Украйна и ЕС, поне що се отнася до операцията за изпиране на руския тръбен газ чрез турския газов хъб, и Западът може напълно да я проспи.
По данни на ICIS само за периода от 23 ноември до 24 януари Турция „е натрупала излишък от два милиарда кубически метра газ, част от който е дошъл от спот внос от Русия“. Въз основа на данните от търговците и ENTSOG, които ICIS цитира, вярвам, че е в ход кампания за очароване на политиците в САЩ и ЕС, която да превърне идеята на Путин в реалност.
Г-н Путин няколко пъти отлага посещението си в Турция, като очевидно го поставя под условие, че президентът Ердоган успее да разреши всички нерешени въпроси, включително да получи съгласието на САЩ за идеята Турция да се превърне в газов хъб, захранван основно с руски газ. Но изглежда не всичко върви по план. Координаторът по стратегическите комуникации към Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби опроверга съобщението на Анкара за среща Ердоган-Байдън на 9 май, заявявайки, че „нищо не е планирано за посещението на президента Ердоган“, което постави под съмнение информациите, които постъпваха от Анкара. Въпреки твърденията за предстояща стратегическа газова сделка между Botas и Exxon-Mobil за доставки на 3,5 млрд. куб. м. втечнен природен газ годишно, това очевидно не е достатъчен подсладител, за да разсее опасенията на Вашингтон относно много по-големите газови сделки на Турция с Русия и откритата ѝ подкрепа за Хамас. Очевидно е, че транзакционната дипломация или опорните точки касаещи енергийната сигурност, зад които Ердоган прокарва идеята за реекспорт на повече руски газ с турско етикетиране за ЕС, не намира подкрепа на Запад. Натискът на Орбан и на българското управляващо трио Пеевски-Радев-Борисов сам по себе си няма да промени нищо, поне докато и ако Доналд Тръмп спечели изборите през есента.
Обратно към България
Но да се върнем към България: всички тези ангажименти на Москва изискват пълен контрол над и сътрудничество на българското правителство, включително на министерството на енергетиката и на парламента. Концентрацията на огромни финансови, политически, дипломатически и разузнавателни ресурси на Москва, основани на обезпечаване на настоящите и прогнозираните бъдещи приходи от износ на тръбен газ, които сега са ограничени само до България, обяснява рязкото увеличаване на политическите сътресения в страната в навечерието на предсрочните избори, насрочени за 9 юни 2024 г.
Казано направо, Кремъл явно имаше по-малко шансове при правителството на Денков-Габриел, въпреки не особено впечатляващите му резултати в ограничаването на руското влияние в газовия сектор, до голяма степен поради политическия заслон на ГЕРБ и ДПС за действащите „агенти на руско влияние“. Така че Москва, чрез г-н Пеевски и неговия младши партньор в тази афера г-н Борисов, активира своя спасителен план „Б“ със служебни правителства, с умишлено неясна публична отчетност и възможност за прокарване на необходимите стъпки „тихомълком“ зад кулисите. Няма никакво съмнение, че диригентската палка е в ръцете на одиозния г-н Пеевски, който изглежда вижда единствената възможност за справяне с последиците от санкциите по закона „Магнитски“ в насърчаването на енергийните интереси на Москва и по този начин в осигуряването на дългосрочната си властова база за финансиране на дълбоката държава в България. Ако дуетът Пеевски-Борисов не успее да постигне убедителен изборен резултат чрез контролиран или купен вот и да прокара плана на Кремъл за осигуряване на допълнителни обеми на износа на руски газ за ЕС, Москва вероятно ще прибегне до ескалираща дестабилизация на България и до блокиране на формирането на редовни правителства с участието на прозападни политически партии.
На фона на отражението на битките около руския газ върху българските избори лежерният подход на САЩ и ЕС, които вярват, че Пеевски и Борисов могат да запазят страната в основното русло на политиката на НАТО и ЕС, е в най-добрия случай наивен.
Изкачването на Пеевски на политическите върхове в страната е проблематично както концептуално, така и от практична гледна точка, предвид ключовата му роля в координация на действията на Анкара и Москва в региона. Той оглавява класацията на най-непопулярните политици в България, въпреки ужасяващия рейтинг на одобрение от по-малко от 7%, което доказва, че контролираната от него дълбока държава не се подкрепя от българските избиратели. Следователно г-н Пеевски просто прави демокрацията в България свой заложник, като системно подкопава нейните демократични институции и процеси. Това говори за дълбоката политическа и институционална криза в България и за липсата на адекватно осъзнаване на този пагубен факт у нас и особено в чужбина.
Липсата на обективна оценка на ролята и действията на г-н Пеевски от страна на нашите ключови партньори от ЕС, роля и действия, които той сега изпълнява с помощта на г-н Борисов, е равносилно на това да им продадем успешно българска хибридна корумпирана версия на евроатлантизъм, която на думи говори за общите политики и ценности на ЕС и НАТО, като същевременно подкрепя големи руски енергийни проекти и гарантира значителни парични потоци за военната машина на Москва. Както в краткосрочен, така и в дългосрочен план увеличаването на продажбите на руски газ по тръбопроводите през България не вещае нищо добро за способността на ЕС и НАТО да проектират своята мощ на Балканите и в Черноморския регион. Снизхождението няма да свърши работа, само твърдата политика – право куме в очи.
Илиян Василев
