Булшизъм

Analyses & Alternatives 8th май 2024 0 Comments 9ти май, Алтернативата, Калин Манолов, Коментар на водещия, Рашизъм

Утре е 9 май. В русия ги е страх от украински дронове и отмениха шествията им, но пропагандни „безсмъртни полкове“ утре пак ще маршируват по улиците на България. Ще са много по-малко отпреди и около тях няма да се шуми, но наглата лъжа, че тези маршировки съхранявали личната памет за загиналите в антифашистката съпротива и през Втората световна война, ще остане.

Преди 7 години, навръх 9 май, новобранецът-президент Радев писа на путин, че трудно можем да си представим как би изглеждал днес нашият свят без историческата победа преди 72 години. За да „отдадат почит към всички загинали в борбата срещу хитлеро-фашизма“, години наред леви историци и политици повтарят „Без Денят на победата нямаше да има Ден на Европа“. Или по-суфистицираното: щяло да има обединена Европа, но под егидата на Хитлер.

Вече 10 години Украйна прибавя нов „аргумент“ в защитата на Ден Победы. Кремълските пропагандони внушават, че в Украйна е победил фашизмът, маскиран като „европейска ценностна система“. Това в психологията се нарича „проекция“ – приписване на личностни характеристики или мотивации на другите като функция на собствените личностни характеристики и мотивации.

Така че определено не става дума за „укрофашизъм“. Става дума за рашизъм.

Рашизмът, както споменах, се роди след анексията на Крим и войната в Донбас през 2014. Някои го наричат идеология, но той е всичкология – противоречива смесица от империализъм, шовинизъм, религиозен традиционализъм, носталгия по съветското минало, плюс омраза и завист към западните демокрации. Рашизмът е в основата на руската геополитика, тоест, на заграбването на чужди земи, които били исторически руски, затова трябвало да бъдат обединени, от Петър Първи насам. При царете рашизмът беше империализъм, при Ленин – интернационализъм, при Сталин – национализъм, при Брежнев – ограничен суверенитет, при Горбачов – перестройка, при путин – православен консерватизъм…

Еклектичната смес от различни идеи маскира основната – световно господство. Само то подхожда на нация – цивилизация като руската. Проблемът е, че минава през унищожаването на друга нация – украинската. А кой знае защо, украинците не искат да бъдат унищожени.

Но идеята ми днес не е да говорим за рашизма. Бих искал да кажа няколко думи за неговата българска издънка. Нека работно я наречем булшизъм. Безсмъртните полкове, георгиевските лентички, Историческият парк, паравоенните проруски формирования, пропутинските партии вътре и вън от парламента, които искат излизането на България от НАТО и връщане в орбитата на Русия – всичко това е булшизъм.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Булшизмът е производен на рашизма, но между тях има една основна разлика. Рашизмът е завоевание, булшизмът – подчинение. Основната цел на булшизма е България да загуби независимостта си. Да се превърне в поредната колония на Москва.

За да стане това, трябва да потънем в хаос. Социален и морален хаос. Да се разпадне обществото ни. Да престанем да можем да се самоуправляваме и да поискаме друг да ни управлява. Другият, разбира се, е путин.

Най-сигурният начин да се разпадне едно общество е да престане да се подчинява на определени правила, наречени закони. Шопенхауер казва, че чрез законите се премахва безграничния егоизъм на всички хора, порочността на мнозина и атресивността на малцина. И ако някога законите, които са защитната сила на държавата, бъдат заобиколени, ненаситната алчност, фалшът, порочността и предателството на хората, излизат на повърхността.

Е, в България не са на повърхността. Вместо да изтичат, мътните води на комунизма и посткомунизма ни заливат от 80 години. И все не иде ред на бистрата вода.

Това се дължи на съзнателното рушене на законнноста. Нарушаването на законите руши фундамента на целия обществен живот. Спазването им го заздравява. На ежедневен език наричаме това ред и дисциплина.

Дисциплината се разваля с бездуховност. А самата бездуховност е функция на съзнателното убиване на стремежите и почтеността на хората. На размиване на критериите за добро и зло. На принизяване на човешките ценности.

Убийството на ценности е тройно убийство. Заедно с ценностите се убиват и желанията ни, които зависят от тях. Убиват се и целите ни, защото избираме цели на базата на желанията си. Без ценности, цели и желания, не можем да дефинираме и интересите си. А без дефинирани интереси не могат да се формулират политически цели. Не може да се избере посока. Няма откъде да се появят интелектуални и политически водачи. Няма как да се формира общ проект за бъдещето.

Затова трябва да възродим ценностите си и да възстановим законността. Трябва да наложим ред и дисциплина. Иначе в обществото ще доминират насилието и омразата. То ще бъде обладано от, да го наречем „революционен дух“, и ще се разпадне.

И в този „революционен дух“ няма да има грам идеология. Още по-малко ще има независима мисъл. Независимото мислене предполага интелигентност и критична преценка, каквито редовите булшисти не притежават. Затова те изпитват нужда да бъдат водени и послушно се подчиняват на този, който управлява в Москва. Но заради мистичната си вяра дегенератите лесно могат да се превърнат в екстремисти. Ако имаме чувство за самосъхранение, не трябва да допускаме това.

Не откривам топлата вода, но тези истини рядко се казват, особено публично. А трябва да стигнат до съзнанието на максимално много хора. За целта трябва да се разпространят чрез методи, които ефективно въздействат върху съзнанието. Не става само с проверка на факти. На повтарящите се манипулативни разкази за света около нас трябва да противопоставим също толкова повтарящи се истински разкази. Така истинските разкази ще се превърнат в убеждения, а убежденията – в действия. Действия в интерес на българите, не на булшистите, които дедите ни звучно и могже би по-точно наричаха рубладжии.

Само така ще спрем вълната на булшизма, която заплашва да разруши устоите на обществения ни живот, и с която институциите не могат или не искат да се справят. Спасението на давещите се е ръцете на самите давещи се. Поне такъв е българският модел.