Подкрепата на ЕС е важна, но голямата ни битка трябва да е тук. Хубаво е, че имаме силни НПО
Спечеленото дело от журналиста Росен Босев в ЕСПЧ доведе до успокояване и утеха на хора, които се бориха срещу тъмните сили в обществото ни. Босев беше осъден за клевета от Стоян Мавродиев, тогава шеф на ББР. Журналистът беше припомнил в статия в „Капитал“, че името на Мавродиев протича по дело срещу Брендо за пране на пари трафик на наркотици, при това с международен аспект. Друго знаково дело е на ЛевИнс срещу Медиапул, коментира в студиото на Алтернативата адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на програма „Достъп до информация“.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
До 2007 г. управлението ни, наред с общество, медии, съдебна система и т.н. беше впрегнато в сериозен маратон за влизане в ЕС. Язва в нашата система винаги е била прокуратурата, но останалите елементи на системата бяха мобилизирани. В момента, в който изпълнихме всичко по книга, започна инерция, защото стандартите свършиха. И управляващите ни се оказаха лишени от творческо въображение. Всеобщото мнение, доминиращо в системата е, че гражданската и наказателната системи са по-добре поставени от административното правосъдие, въпреки че административното правосъдие се хвали, че е най-бързото в ЕС, което е вярно. Проблемът с делото на Росен, е, че той в едно телевизионно предаване през 2015 г. твърди, че Росен си отмъщава за написаното от него. И е осъден за това на първа инстанция. Но на втора инстанция съдия по делото е се оказва жена, срещу която той също е писал критични статии. Защитата на Росен иска отвод, но тя твърди, че не е чела статиите, следователно не е пристрастна. Според нея даже Районният съд е пропуснал да осъди Росен за още една клевета. Това го накара да се почувства унизен от делото шамар. Страсбург не случайно осъжда България по два текста – свобода на словото, което в случая е незащитено, и правото на справедлив процес. Проблемът е, че няма механизъм да контролираш отказа на пристрастен съдия да се отзове от казуса – язва в правосъдната ни система. Топката отново е в ръцете на ВСС, НС и т.н.
ЕС през последните 15 години се поучи от няколко неща: засилващия се натиск от Русия, където не съществува идеята за индивидуалната свобода като понятие, докато в Европа не е така. Другият фактор са процесите в Източна Европа, където подкрепата към Путин спада.
Подкрепата на ЕС е важна, но голямата ни битка трябва да е тук. Хубаво е, че има силни НПО като програма „Достъп до информация“. Призовавам да се прочете изданието от днес – унищожаването на документи по времето на Възродителния процес май не е ставало по законен начин, защото Държавният архив не е бил информиран. У нас прокуратурата като че ли не иска да се знае какво е правила и не е правила.
Винаги съм оптимист. Започнахме преди 27 години и винаги съм бил в битките. Днес България не е същата от 90-те години. Хората са много по-богати и по-горди. В крайна сметка сами трябва да продължим пътя си, посочи в заключение адв. Хашъмов.
