Политиците имат нужда от разказ за криза. Социалната политика трябва да е насочена към сегменти от народа
Всички са се фиксирали в инфлацията заради приказките за присъединяване към Еврозоната, което политизира темата. Видяхме обаче, че има нормализация, което означава, че пазарът сработи, т.е. в политически план ще спрат да гонят продавачите на кисело мляко, моркови и олио. Причините са чисто технически. Другото хубаво, което се случи е, че енергийният шок, който цяла Европа преживя, след две години се нормализира и е преодолян с пазарни механизми. Отне време и ресурс, но се оказа, че има гъвкавост. Помните ли, че 2022 г. ни обясняваха как ни чака глад и че ще купуваме петрол срещу жито. От 2023 г. всички гласове са в обратна посока – за субсидии. Тоест отново се смени и се върна старото положение. Имаше дори призив да се спре вносът, защото „тяхното качество [на зърното] е много по-добро от нашето“. Открито се признава.
Може би трябва да изтикаме напред други теми. Една от тях е политиците да кажат, че по ниво на реално потребление сме минали Унгария, коментира в студиото на Алтернативата главният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Като отчитаме по-ниското средно ниво на цените в страната, т.е. реалните разходи, които едно домакинство прави, виждаме, че, сравнена с други страни, разликата е много по-малка. Предизвикателството е, че понеже пазарът е отворен, има натиск от една страна да се изравнят цени, от друга – и заплати. Това може да е устойчиво единствено ако икономиката става по-продуктивна. Иначе ще удари ниво, в което бизнесът няма да е конкурентноспособен и процесът ще спре. При отворения пазар единственият начин да удържиш този процес е да се развиваш. Иначе ще ти избягат хората. Не можеш да избягаш от въпроса как да имаш икономически растеж, движен от по-висока ефективност, така щото да можеш да продаваш пак, въпреки че плащаш повече на работниците, за да имат по-добър стандарт на живот.
Всички искат да говорят за криза, а то няма. Безработицата е на рекордно ниски нива, кредитирането тече, има ръст на продажбата на нови автомобили. Политиците имат нужда от разказ за криза. Тепърва ще избухне и туристическия сезон. Нещата вървят на пълен капацитет и трендовете са заплашително растящи. Бъдете готови за натоварвания по пътищата.
Би трябвало да насочим социалната политика към сегменти, а не към народа като цяло.
Вероятно ни очаква нова порция управление, което ще върви в странни посоки. Едната е напънът за ренационализация – да си върнем контрола върху нещо. Усещам как започва да се случва. Понеже известно време се даваха кеш пари – данъчно облекчение за деца, вдигане на мин. пенсии, безплатна детска градина. Сега трябва да се предложи нещо, което да не е точно същото. Другото е ценовият контрол. Забравихме какво беше, когато някой се опитваше да контролира директно цените и вече има девствени съзнания, които казват, че това не е толкова лошо. Другото е игри с данъците. Нужен е малко разум – трябва да се търси намаление в осигурителната тежест. Другото е приватизацията – има огромен ресурс, управляван от държавата. Накрая разбира се са инвеститорите. Няма как да сме изчерпали потенциала на неща, които не са съществували. Нужно е приоритизиране, посочи в заключение икономистът.
