Ако църквата е на държавна каишка, без да усети, ще предаде Христа с най-добри намерения
В църквата нещата са малко по-различни отколкото в политиката и обикновено хора се опитват да политизират църквата и да я вкарват в схеми. При църквата на първо място е теофилията – любовта към Бога. И тримата кандидати според мен са от теофилското лоби. Стигнахме до такъв етап в хилядолетната история на църквата, в който се молим митрополитите да имат съвест, вместо да са нашата съвест. А те се гърчат със зависимостта си. В дълбокия регистър имаме духовни обяснения, действащи чрез политиката, икономиката и т.н. Техните духовни атаки са в пъти по-мощни от нашите и падат вследствие на по-силни атаки. Митрополит Гавраил е избран на 42 тур, но това е нормална практика. И ма и съвест, и вяра, и страх Божи. Тук въпросите са от особена съдбовност за всички тях по отделно. Ако се продадеш с лека ръка, колко струва твоята вечна смърт? Чака ги огън и жупел във вечността, ако престъпят съдбовния избор. Това не е предмет на пазарлък и лични контакти у коментира в студиото на Алтернативата богословът Георги Тодоров.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Никанор е попаднал под зависимост от по-силни от него и несветли духове – дори и това, че де опита да излъже народа начело с патриарха с лъжемощите на св. Методи. Всички знаят, че негови мощи не съществуват. Не е все едно кой от тримата митрополити ще бъде избран. Не бих желала да се произнеса кой е фаворитът ми, защото не съм избирател. Трябва ни обаче силен патриарх, защото иначе няма да издържи на натиска, който му предстои пред идните години и десетилетия. Допускам и, че кандидатите могат да бъдат купени. Но дори да си най-големият грешник, когато има вяра в Бога и страх Божи, ти гласуваш за себе си и изборът те засяга съдбовно. Навлизаме в усилни времена и изборите стават съдбовни. Богоотстъпничеството напредва, грехът става закон, а борбата с него – извънзаконна. И когато грехът закон завладее образователната система, започва да произвежда поколения, за които грехът е норма. Тогава светът се обезсмисля и е естествено Бог да му сложи край.
Субсидиите от държавата са началото на края на църквата. Тя ще стане зависима от светска държава, а светската стихия е противна на духовната. Те са антагонистични. Ако църквата е на каишка на държавата, без да усети, ще предаде Христа с най-добри намерения. Не смятам, че прозрачността е фундаменталният проблем, а по-скоро инертността на църквата – че не проповядва, че не е вдъхновена, а е апатична и се надявам да имаме патриарх, който да е деен и силен и да започне обновлението на БПЦ. Чакаме 30-ти и се молим. Нужен ни е камък, на който да стъпим в предстоящите тежки времена, посочи в заключение богословът.
