Политически рискове и възможности – нерадостни прогнози и капка оптимизъм
Често ме питат, с тези тревожни прогнози и анализи не допринасяте ли за чувството на обреченост в обществото и така да внасяте отчаяние и отказ от борба. Със сигурност за хора, които са свикнали да включват гражданското си чувство и позиция само при определен висок шанс да станат мнозинство, анализите ми могат да породят и такова чувство. Но за всички други, които искат да надникнат зад видимата част на процесите, е нужно да правя тези анализи.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Ще кажа само няколко позитивни неща.
Първо, Борисов и Пеевски преминаха към брутални действия, в този смисъл извадиха ятагана и обявиха началото на политическите репресии. А това издава отчаяние, че по друг парламентарен или демократичен път не могат да унищожат силите на Промяната.
Второ, самите сили на Промяната, колкото и да бавно и колебливо да преминават към по-радикална позиция, сами се убеждават, че само со кротце и со благо не става. Не може да те бият брутално всеки ден и да се правиш, че това е политическа борба. Има още много да учат и най-много да бранят своите – ето виждате атакуват ги по всички линии – но никой от тях не смее да призове на протест. Не са уверени, че Улицата ще ги послуша.
Трето, със сигурност част от ППДБ ще се радикализира повече от другите – и това е добре. Оставката на Христо Иванов постави другите лидери в положение на “снишаващите” се. Ако не чувстват своята отговорност за събитията, със сигурност няма да почувстват и своята вина. Оттам изцелението ще бъде по-трудно.
Четвърто, много добра новина е, че Румен Радев не може повече да шикалкави и обяви разминаването си с официалната позиция на страната по темата Украйна. Това ще го принуди да направи и следващата крачка – да мине в атака през политическа партия. Това означава дестабилизация и нови избори.
Пето, Борисов си търси повод да не управлява – на мястото на ППДБ бих го унижил, като му предложа в негов стил – ако не му стигат 5-6 гласа, да се опита да убеди ППДБ че си струва. Това не означава, че ще му ги дадат.
Пето, Пеевски се опитва да си върне на ППДБ, но апетитът му няма да свърши нито с Тях, нито с Доган, нито с Радев, ще свърши с Борисов. Защото му трябват гласовете на ГЕРБ за да стане първа политическа сила.
И накрая – каквито и аритметики да правят, моделът им е изчерпан и не могат да предложат негов модернизират вариант, просто защото не могат без корупция – тя е лепилото, което ги държи заедно.
Това, което виждате като репресии срещу кметовете на ППДБ е само увертюра към репресиите срещу всеки несъгласен с претенцията на Пеевски да бъде новия цар на България?