Брандът „България“ все още има две измерения – ниското заплащане и вторият начин и корупцията
Напоследък говоря за понятието интерсубективна реалност, което означава, че хората започват да вярват в това което им се създава като медиен фон. При все политическата турбулентност в Европа, икономиките, вкл. и българската, се движат нелошо и доста по-добре от очакванията. „Щастието в нещастието“ у нас се дължи на факта, че в последните 3-4 години, България е в топ три от страните на развития свят с най-голям растеж – ок. 8%. Само Кипър и Полша са с по-голям. Вече не сме последната страна по корупция в Европа, защото Унгария ни изпревари. Орбан има доста почитатели в България, макар да „успя да приземи“ страната си до последните нива в класациите. На път сме да минем Унгария и по доходи. Ако слушаме нашите медии обаче, нищо подобно не се случва. Не се случиха прокобите за огромни дългове и дефицити. От доклада на ЕЦБ стана ясно, че единственият критерий за членство в Еврозоната, който не изпълняваме, е този за инфлация, коментира в студиото на Алтернативата финансистът д-р Евгений Кънев.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
БВП има няколко компонента – вътрешното потребление и търсене, държавните и частните инвестиции. Виждаме ясно, че българските производства за износ и ИТ секторът работят на международните пазари и не се влияят от положението тук. Имахме късмет, че при избухването на войната в Украйна, бяхме износител на трите най-важни военновременни стоки – електричество, оръжие и зърно – много важни компоненти на растежа през 2022 г. През 2023 г. благодарение на бюджета на Промяната се получиха инжекции за вътрешното търсене, защото се промени формулата, по която се формират пенсии, средни заплати и МРЗ, което помогна на вътрешното търсене най вече от крайно бедното население, което е много голяма част от българското население. И дори когато започна рецесията в Западна Европа и понамаля износът, 2023-4 г. се носи на крилете на вътрешното търсене и потребление, което остава доста високо. Разковничето е в държавните инвестиции, които поради опит за смяна на модела бяха с голямо забавяне.
При Борисов първо се определяше кой е победителят при обществените поръчки и всичко останало се нагласяваше по победителя. Така работеше системата. Когато няма победител, следва забавяне на поръчките и това касае ефективността. Качеството на изхода е ниско, защото голяма част от първите авансови плащания към тези изпълнители реално се връщат обратно като награда към избралия поръчителя. Новите промени са, че има законови процедури по избор на изпълнител, които трябва да бъдат спазени. И дори да има избран такъв, ако не е правилният, се обжалва и отива в КЗК, където имаме управление, свързано със старата власт и поръчките могат да бъдат блокирани. Има административно забавяне на процеса и нещата не се получават. При еврофондовете за първи път се въведоха твърди условия за реформи и изграждане на капацитет по предотвратяване на корупцията при обществените поръчки, което промени условията за усвояване на еврофондове по ПВУ. А причината за забавянето е, че не може да се усвои вторият голям транш по Плана – има четири закона, които трябва да бъдат приети от парламента и които се блокират от ГЕРБ и ДПС – причина и за провала на сглобката. Така автоматично махаме 2 млрд. от разходите на Бюджета, т.е. инвестициите, които трябва да бъдат направени.
Големите бели инвеститори, за които мечтаем и които могат съществено да вдигнат икономиката, се влияят от политическите събития – например провалите с влизането в Еврозоната. Липсата на обща политическа воля е обезкуражаваща и всичко това всява огромен смут не само в България. Големите инвеститори се влияят от инвестиционния климат и взетите на държавно ниво решения. Критериите за Еврозоната вече стават политически, а не технически. Другият проблем е попадането ни в Сивия списък, който на практика води до липса на ефективна борба с мръсните пари. „Финансово разузнаване“ няма резултати и анализът е доказал, че нямаме такава борба, нито желание да се променят нещата. Създават се негативни настроения и очаквания към страната ни. Брандът „България“ все още има две измерения – ниското заплащане на труда и вторият начин и корупцията. Доказано статистически е, че брутният растеж на една страна се дължи 50% на институциите. Ако нямаме среда за развита икономика, никога няма да се развие такава. Нещата няма как да се случат без политически реформи. Очакванията за такива са към ПП-ДБ. Преди въпросът да стигне до съюзниците, трябва да се използва потенциалът на негласуващите и да се приобщят обратно разочарованите. Пътят минава през преструктурирането на самата организация, посочи в заключение д-р Кънев.
