Не мога, няма да платя!
Булгаргаз на колене
Българският държавен търговец на газ „Булгаргаз“ наскоро пропусна плащане по спорния си договор с турската BOTAŞ за услуги във връзка с доставката на втечнен природен газ, който бе сключен в края на 2022 г. Компанията твърди, че няма да може да извършва и бъдещи плащания. Предстоят разправии и залогът е много висок. Изглежда, че BOTAŞ стои твърдо на въпроса за бъдещите приходи в размер на 2 млрд. щатски долара, предвидени в договора – и самото съществуване на Булгаргаз е потенциално под въпрос. Но залогът може да е още по-голям. Последиците за влиятелни части от българската политическа класа могат да бъдат сериозни, а мъките на „Булгаргаз“ могат да се окажат част от терминален процес, в който ще бъдат нанесени последните щрихи на амбициозната схема „Турски газов хъб“.
Едва ли някой е изненадан, но е факт, че държавният национален търговец на газ в България „Булгаргаз“ е в голяма беда.
Както стана ясно от отговора на турския петролен и газов гигант BOTAŞ, на 4 юли ръководството на Булгаргаз е изпратило писмо, в което съобщава, че няма да може да плати фактурата за 15 млн. долара за този месец. Плащането е било дължимо по силата на спорно споразумение между двете дружества от декември 2022 г., обхващащо основно доставките до турските терминали за регазификация на втечнен природен газ (LNG), предназначен за Булгаргаз, и последващия му пренос до българската граница.
Тази невъзможност за плащане, според компанията, се дължала на „пазарни промени“, които изключвали и бъдещи плащания. Ситуацията е била спешна, намеква търговецът на газ, призовавайки за гъвкавост и приспособяване от страна на BOTAŞ.
Някой да повика Малинов на помощ?
Отговорът на BOTAŞ, който последва в средата на юли и чийто текст, за разлика от писмото на Булгаргаз, е публично достъпен, показва, че гъвкавостта от турска страна е много малка. Владимир Малинов, досегашният „тефлонов“ технократ, който в момента изпълнява функциите на служебен министър на енергетиката на България, изглежда е преминал в кризисен режим, като увери парламента, че може да преговаря за излизане от ситуацията. На 7 август той посети в спешен порядък своя колега Алпарслан Байрактар, министър на енергетиката и природните ресурси на Турция. Нова среща по темата е насрочена за 15 август, когато делегация на BOTAŞ ще посети България за преговори по договора.
Залогът, както казах, е голям. На практика „Булгаргаз“ е изправен пред неплатежоспособност и фалит, освен ако няма значителна парична инжекция от държавата, придружена от преразглеждане на договора, отговорен за ситуацията. Публикуваните финансови отчети на Булгаргаз за 2023 година изглежда объркан, особено ако се приложат нормалните счетоводни стандарти за плащанията по това споразумение. Дали енергийната дипломация на г-н Малинов ще успее в такава тежка ситуация, предстои да разберем.
Ако не успее, репутацията и кариерата му може да бъдат застрашени. Макар че доскоро длъжността му беше изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“, оператора на газопреносната система на България (ОПС), на практика той действаше като главен и незаменим стратег, архитект на политиката и кукловод в газовия сектор, определяйки посоката му в услуга на висши политици. Той също така бе енергиен дипломат и посредник при сключването на сделки. В това си качество той ръководеше проекта „Турски поток“ например, а неотдавна беше ключова фигура в подпомагането на Русия и Турция да проектират и най-вече да маневрират разширението на Турския газов хъб през коридорите на ЕС като фасада за внос на руски газ в Европа като част от „турския микс“.
Всичко в сектора, проекти и политики, включително тези, които допринесоха за фалирането на Булгаргаз – бяха или негови или с решително негово участие, поради което неуспех да оправи кашата с Боташ ще се разглежда като негов провал.
Но той не е единственият, който е застрашен. Погледнете назад към декември 2022 г., когато бе договорена схемата с Боташ и ще видите, че в този процес е имало намеса и непоискана дипломация на най-високо политическо ниво. Българският президент Румен Радев – ефективният управник на страната в ситуация на политическа безизходица, в която нямаше редовно правителство – се сдърпа с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган в процеса на съставяне на споразумението. И който и да е определял съдържанието на това споразумение, това със сигурност не е било ръководство на „Булгаргаз“.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Пилците на есен?
Последните събития може би означават, че дойде време за броене на пилците, и потърпевш от това ще бъде г-н Радев. Но този път нещата ще имат и международни измерения.
Като начало, в цялата схема се появи един амбициозен петел в лицето на бизнесмена-политик Делян Пеевски, който е санкциониран от Магнитски. След дълги години, през които той, г-н Радев и бившият министър-председател Бойко Борисов спазваха с него мълчалив пакт за ненападение по въпросите на бизнеса и нелицеприятните операции, накрая г-н Пеевски реши и се зае да разобличава енергийните бизнес сделки на президента – или „г-н Кеш“, както обича да го нарича.
След това дойде времето на Временната комисия за разследване на договора между „Булгаргаз“ и „БОТАШ“, създадена през декември миналата година от Народното събрание. Тя докладва през април тази година и докладът беше доста критичен по отношение на договора. Освен депутатите препоръчаха информацията и данните в доклада да бъдат изпратени на Главна прокуратура и Държавна агенция „Национална сигурност“ за допълнително разследване.
След това дойде времето на одиторите и на анализаторите за професионални оценки. Одиторският доклад на международната фирма Grant Thornton за финансовите отчети на Булгаргаз за 2023 г. – достъпен онлайн от края на юни тази година – не е приятно четиво. По-конкретно, и за да не влизаме в технически подробности, в този доклад недвусмислено се посочва, че опитът на ръководството на „Булгаргаз“ да категоризира споразумението между „Булгаргаз“ и „БОТАШ“ като „необременяващ договор“ е несъстоятелен. Това е категоризация съгласно Международен счетоводен стандарт (МСС) 37, който се отнася до „Провизии, условни задължения и условни активи“. Обикновено одиторите са твърде пестеливи в критиките си, но този път одитният доклад е разгромяващ : договорът с Боташ проявява характеристиките на „обременяващ договор“, тъй като неизбежните разходи за изпълнение на задълженията по договора надвишават очакваните икономически ползи. Това има голямо значение за отчетността на дружеството и за оценка на състоянието и перспективите му, тъй като влияе върху начина, по който се оценяват текущите задължения за целите на провизирането.
В по-конкретен план това се отнася най-вече до счетоводното третиране на авансовото плащане в размер на 307 млн. лв. към BOTAŞ, посочено в договора и реално извършено през април 2023 г. На практика мнението на Грант Торнтън е, че класифицирането на договора като „необременяващ“ е счетоводна маневра за прикриване на размера на загубите, направени от Булгаргаз през 2023 г. Ако счетоводните стандарти, пише в одитния доклад, се следват правилно: тогава това авансово плащане увеличава загубата със 189 млн. лв. до 247 млн. лв. Което е важно, защото означава, че загубата надвишава значително регистрирания акционерен капитал на дружеството. А това би означавало, че от правна гледна точка Булгаргаз е в несъстоятелност.
Неплащането към BOTAŞ през юли също се очартава да не бъде изолиран акт. Договорът задължава „Булгаргаз“ да извършва плащания през целия му срок на действие, чийто минимален размер не зависи от количеството втечнен природен газ, което реално внася или пренаса, или от парите, които Булгаргаз печели от това. Вярно е, че това са месечни плащания, а не годишни авансови суми, но те възлизат на над 2,3 млрд. долара приходи за Botas за 13-те години на договора. И именно тези плащания вече са невъзможни за плащане от страна на Булгаргаз.
Оплакванията на BOTAŞ
Междувременно, както беше отбелязано по-горе, писмото-отговор на BOTAŞ до Bulgargaz показва, че турската компания не е в настроение да прощава. Оплакванията са многобройни. И въпреки че писмото на Булгаргаз не е публикувано и съдържанието му трябва да бъде изведено като дедукция от това, което пише BOTAŞ, изглежда, че Булгаргаз е в изключително слаба позиция.
Основното послание на турската страна става ясно от писмото: няма да се съгласим на никакви промени, които биха могли да застрашат сигурността на прогнозираните приходи от 2,3 млрд. долара от този 13-годишен договор. Казано „право куме в очи“, на Булгаргаз се казва: ако искате да променим условията, трябва да предложите нещо равностойно в замяна. Едно от възможните обяснения за тази позиция е, че тези очаквани бъдещи приходи са свързани с вече извършени или предстоящи бъдещи извънпазарни разходи за „смазване на колелата“ от страна на BOTAŞ, което логично обяснява защо подписаният договор е неравноправен едностранен и невъзможен за промяна. Това означава, че съответните „разходи“ вече са направени от BOTAŞ, която не желае да се постави в неизгодно положение, като допусне бъдещите си приходи, които ще възстановят тези разходи, да бъдат застрашени.
Освен това в писмото на BOTAŞ се изразява значително недоволство от факта, че все още не е подписан пълноценен договор. Необходимо е да се даде малко обяснение. Досега говорехме свободно за „договор“, но документът, който действително беше подписан през декември 2022 г., беше „Term Sheet“ – т.е. документ в точки, очертаващ съществените условия на потенциално бизнес споразумение, който създава основа за бъдещи преговори между продавача и купувача. Той е трябвало да бъде финализиран в пълноценен договор, казва BOTAŞ в писмото си, в което твърди, че вече е предоставила проект през февруари 2023 г., но че Булгаргаз така и не е отговорила.
Ако това е вярно, тук може да гадаем, но може би е било разбираемо нежеланието на ръководството да направи такъв източващ парични средства и наложен им „от горе“ договор по-окончателен, отколкото вече е бил. Но това няма голямо значение, освен че дразни BOTAŞ. Предварителният договор е бил подписан; авансовото плащане е било извършено с позоваване на подписания срок на договора като основание за плащане; и е било взето решение на Министерския съвет (правителството), което на практика е одобрило подписването на договора. Така че делото на Булгаргаз в арбитражния съд не изглежда особено силно.
Друга забележка на BOTAŞ е, че в писмото от 4 юли Булгаргаз се позовава на промени на пазара на природен газ, които биха могли да доведат до невъзможност да продължи да извършва месечните фиксирани задължителни плащания, без да дефинира ясно какви са тези промени. Ако това е вярно – а е трудно да си представим, че BOTAŞ го казва, освен ако не е в по-голямата си част вярно – то вероятно отразява интересна степен на объркване и бързане в централата на Bulgargaz, докато трескаво търсят оправдание за неплащане. Можем, разбира се, да се ангажираме с някои информирани догадки относно същността на тези промени в пазарната ситуация. Моето предположение, че това е настъпилия в резултат на дъмпинг на цените на газа от страна на руския Газпром, крах на доставките на втечнен природен газ, които станаха неконкурентни, а те са в основата на договора с Боташ.
Интересно е и последното оплакване от страна на BOTAŞ: че Булгаргаз е допуснал договорът и свързаните с него въпроси да станат тема на публичен дебат – най-вече обсъждане от парламентарна комисия – като по този начин е нарушил клаузата за поверителност. Особен акцент в писмото е, че според BOTAŞ, Булгаргаз е направил публично достояние ключови части от договора. Дори разкриването на факта, че е изпратило писмото от 4 юли, се тълкува като нарушение на клаузата за конфиденциалност изглежда е било нарушение от страна на Булгаргаз, според BOTAŞ. Турското дружество явно предпочита тайната. И това е така, тъй като сделката се разследва от Европейската комисия (ЕК) и, както биха казали някои, тъй като Term Sheet-ът – сам по себе си официално непубликуван и всъщност представляващ търговска тайна, макар че всъщност се разпространява неофициално, но нашироко след февруари 2023 г. – съдържа съмнителни клаузи, които пораждат подозрения за скрити споразумения и могат да навредят на репутацията на двете дружества.
И така, какво следва от това за Булгаргаз и за спора като цяло? Тук нещата не са едномерни.
Булгаргаз: на колене
От една страна, що се отнася до споразумението, въплътено в Term Sheet, Булгаргаз се намира в изключително тежка ситуация и няма на какво очевидно да се надява. Служебното правителства не изглежда решено да се заеме с решение по темата.
Договорът предоставя на BOTAŞ едностранни и почти неоспорими предимства, като същевременно не дава на Булгаргаз почти никакви възможности да се справи с производните дисбаланси, които са в негов ущърб. Възможността на българския газов търговец да защити интересите си в случай на неблагоприятно развитие на пазара са толкова ограничени, че на практика не съществуват. Всъщност не съществуват никакви възможни сценарии, при които този договор да бъде благоприятен за Булгаргаз. И това продължава да е неизменно вярно, като се има предвид развитието, отбелязано от A&A през юли, а именно значителното понижение през последните няколко месеца на цените на руския (или „турския микс“) природен газ, доставян по тръбопроводи, което направи вноса на LNG нерентабилен. Вносът на втечнен природен газ в крайна сметка е основният предмет на договора с BOTAŞ. А ако вносът на втечнен природен газ е малък или никакъв, той не е голям източник на приходи за Булгаргаз и не оправдава плащането на половин милион долара всеки ден.
Тази ситуация, разбира се, не е случайна, нито е от Бога. Тя е възникнала със съучастието на висшите български държавни политици, които са дали съгласието си за този абсурден договор.
Нека се спрем за малко на абсурда. Договорът беше зле замислен, зле изпълнен и, което е най-лошото, лишен от всякакви идеи за идентифициране и управление на риска. То включваше смъртоносна комбинация от сигурни разходи и несигурни ползи. Общото правило при такива договори е, че условията по за ангажиране на капацитет трябва да бъдат свързани с идентични условия в договора за доставка, като доставката играе първостепенна роля, а договорът за разтоварване и пренос на ВПГ естествено е второстепенен. Не и в този случай: доставките просто бяха пренебрегнати. Абсурд, както казах.
Политиците трябва да отговарят за това. Но това може би трябва да направи и г-н Малинов. Той е „възрастният в стаята“, който не може да не е видял абсурда. Като ключов фактор в газовия сектор, с влияние далеч отвъд „Булгартрансгаз“, той можеше да измисли нещо по-разумно. Вместо това подмами политиците в капан и позволи абсурдът все пак да се случи.
Голямата картина
От друга страна, България като държава – за разлика от „Булгаргаз“ като дружество – е в силна позиция като основна транзитна страна за природния газ, идващ от Турция. BOTAŞ има значителни амбиции да изнася все по-големи количества природен газ – цел, която не може да бъде постигната без участието на България в капацитетите за вход, пренос, съхранение и изход. Не е прекомерно да се предположи, че настоящата размяна на „любезности“ между BOTAŞ и Булгаргаз може да послужи като прелюдия към нова фаза на транзакционната дипломация. Това може да позволи на Турция да реализира по-големи приходи от увеличен износ на природен газ, като по този начин компенсира „загубите“, които биха възникнали при частично или пълно преразглеждане на договора с BOTAŞ – преразглеждане, което е от съществено значение за оцеляването на „Булгаргаз“.
Възможно е дори такъв да е бил планът от самото начало, втечненият природен газ да е бил разглеждан като странична проява и срокът на договора – изготвен след значителна намеса на президенти, министър-председатели и министри на енергетиката – да е бил предназначен да постави Булгаргаз в неизгодна позиция, която да принуди бъдещите български правителства да бъдат полезни в областта, която наистина е важна за Анкара, а именно развитието на Турция като регионален център и разпределител на газ. Разбира се, това схващане включва известна доза спекулация. Но са се случвали и по-странни и коварни неща.
Освен това, ако се разгледа „по-голямата картина“, а не само Term Sheet, позицията на Булгаргаз може да не е съвсем безнадеждна. Защото ЕС е ключов и досега странно отсъстващ елемент в тази обща картина. Спорът с BOTAŞ и Турция трябва да бъде разгледан в европейски контекст и с участието на ЕК – която все още не се е произнесла относно съответствието на този Term Sheet с европейското право.
Но този процес може и да не доведе до нужните поуки и действия. За да се увеличат перспективите за приемлив резултат за Булгаргаз, ще трябва да се изпере публично неудобно количество мръсно бельо. Всички фактори, които са допринесли за подписването на този договор, ще трябва бързо да бъдат идентифицирани и посочени. Това означава да се проучат внимателно действията на изпълнителната, законодателната и президентската власт, като се обърне специално внимание на Министерството на енергетиката – и на самия „Булгаргаз“.
Не бива да се подценяват трудностите при разследването и търсенето на отговорност от отговорните за сегашното плачевно положение на „Булгаргаз“ в България. Разследванията ще се сблъскат със саботажи на всеки етап, което се гарантира от обстоятелството, че българската главна прокуратура е силно компрометирана и че многобройни високопоставени служители имат какво да крият. Но процесът на разследване сам по себе си би могъл да доведе до значителни репутационни щети за президента Радев и неговия „дрийм тим от служебни правителства“ – което би било само от полза.
По ирония на съдбата известна надежда може да дойде и от Анкара: разследвания, които биха могли да доведат до повдигане на обвинения, като по този начин случаят се представи като пример за голяма корупция от значение за целия ЕС, могат да представляват значителен риск за репутацията на Турция и президента Ердоган, особено ако самият договор бъде подложен на такъв вид публичен тест. А това може да принуди Анкара да потърси решение.
Изходът
И така, какъв е изходът? Изглежда, че тук има много предпоставки да се прогнозира апокалипсис. Може да е краят на „Булгаргаз“, който да фалира. Фактът, че договорът е одобрен и гарантиран от Министерския съвет на България, означава, че дори ако „Булгаргаз“ обяви несъстоятелност и BOTAŞ реши да прекрати договора, вместо да го спасява, турската компания вероятно ще може да разчита да получи планираните приходи, изцяло или в значителна степен – за сметка на българската хазна. Ако естествено българската държава остане в пасивна позиция.
Но някак си не очаквам Армагедон. Това е договор между политици на най-високо ниво, в който участват две държавни компании. А логиката на подобни договори е, че когато топ политици изпаднат в беда, те не стигат до край, нито отиват на пълен с неясноти арбитраж, а се опитват да превърнат проблема си във възможност, да наградят. Тоест договорът се изменя, допълва и превръща в нова сделка.
В този случай „Булгаргаз“ може да продаде правата си за достъп до капацитета по договора на трети страни или, което е по-вероятно, BOTAŞ може да размени отстъпки по договора за увеличаване на капацитета на входната точка на Странджа за газ в България, като се имат предвид нарастващите амбиции на Турция да служи като врата към ЕС за своя „турски газов микс“, базиран на руски газ. Не е необходимо особено умение по аритметика, за да се разбере, че това би могло да бъде много по-изгодно от приходите от около 2 млрд. долара за повече от десетилетие, на които BOTAŞ ще махне с ръка, ако се съгласи да промени договора от 2022 г.
От своя страна, г-н Малинов или всеки друг енергиен министър няма друг избор, освен да вдигне залозите, като разположи диалога си с Турция и Боташ в политическата верига на рискове и възможности за двете страни. В желанието си да спаси Булгаргаз от бездната, вероятно Малинов ще се опита да предложи нови, сравними и дългосрочни ползи, които BOTAŞ да превърне в приходи. Така той може да спаси себе си – и, между другото, и политическите господари, на които служи през последните няколко години.
Увеличаването на вноса и транзита на по-големи количества газ от „турския микс“, през транзитната система на „Булгартрансгаз“, означава увеличаване на приходите и за България, така че ползите няма да са само за едната страна. Има обаче един проблем. Тези ползи – и оцеляването на „Булгаргаз“ при този сценарий – биха били за сметка на други интереси и възможности.
По-конкретно, България ще бъде ангажирана в прекомерна степен с изключителното обслужване на (пряко и непряко) свързаните с Русия газови потоци през Турция за сметка на неруските. Тъй като няма да има съпоставимо увеличение на капацитета на транзитната и преносната система на „Булгартрансгаз“, увеличените обеми от Турция неминуемо ще доведат до намаляване на обемите на внос и пренос на природния газ от терминалите за втечнен природен газ в Гърция, които няма да могат да се конкурират с газа от „Газпром“, който и сега залива турския газов хъб. Това би отклонило България от неотдавнашната ѝ посока на движение – към превръщането ѝ във врата към газовия пазар на ЕС за неруски газ – и вместо това би я превърнало в транзитна страна за руско-турския газов микс.
Така че залогът тук е и енергийната геополитика и какво ще направи Европейския съюз. Но и България ще трябва да направи труден избор.
Илиян Василев
