Битие и изход
Два месеца не сме се виждали и за това време се случиха две важни събития.
Радостното: двете най-системни партии в България най-после се разпаднаха. Други две им дишат във врата.
Не толкова радостното: новината за скорошно раждане на политическата нормалност по нашите ширини е силно преувеличeна.
БСП и ДПС уж бяха лицата на мирния преход, гарантите за етническия мир, двигателите на европеизацията ни, и прочие клишета. А всъщност и двете партии зорко пазеха родилия и отгледал ги комунизъм. БСП – от страната на палачите, ДПС – от страната на жертвите. Нарекохме тази срамна сделка „национален консенсус“ и захлупихме под нея цялото политическо пространство. То се консервира. Накрая най-старите буркани, затворени преди тридесет и пет години, бомбираха.
Дойде ли време обаче да затваряме нови?
Не. На пазара няма качествени продукти за зимнина. Няма хора, които знаят как да я приготвят. И накрая – няма кой да я яде.
Затова гледаме сеир и цъкаме с език. Правим се на „изненадани“ от изключването на Корнелия от БСП, все едно не помним дворцовия преврат на 10 ноември 1989. Един от плакатите на първите митинги го описваше брилянтно: „Най-мразим да ме преустройват тия, дето вече са се устроили“. За 35 години ТИЯ, освен себе си, устроиха и правнуците си.
Правим се на потресени от откровено криминалния характер, който придоби конфликтът между Делян и Доган в ДПС. Че те кога са били демократични политици? Доган и две трети от основателите на ДПС бяха доносници на Държавна сигурност. При това работеха срещу собствения си етнос. Бяха еничари с обратен знак.. Феноменът Пеевски бе създаден от тях, за да увеличава личното им богатство чрез престъпни схеми, възможни единствено заради широко затворените очи на полицаи, съдии и прокурори. Доносниците или престъпниците са по-големи демократи? И нали комунистическият режим създаде и едните, и другите? Именно могъщата и безнаказана организираната престъпност е най-ясният знак, че комунизмът в България не си е отишъл. Дори да го наричаме феодализъм, за да оправдаем с изостаналост криминалната тирания, хванала за гушата стотици хиляди българи в селата и малките градове, комунизмът е жив. Манталитетът му е жив! Непрекъснато го виждаме в самата сърцевина на политическото в България. Затова политиката ни е домодерна, криминална, и деструктивна. И за да прикрие това – много бъбрива! По телевизора се говори безразборно и непрекъснато за неща, които интересуват все по-малко хора. И на всичкото отгоре нямат нищо общо с фактите! Така политическите играчи правят практически невъзможно широкото обсъждане на истинските проблеми. В резултат – никой не знае какво точно се случва.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Смея да прогнозирам, че ДПС и БСП няма да бъдат единствените разцепени. ВСИЧКИ ПАРТИИ от последните 7 парламента ще минат по този път. Всички бяха части от руски сценарий за дестабилизация на България и всички трябва да си отидат, за да се стабилизира политическата обстановка. А всъщност и криминалната. Скандалите в съдебната система след убийството на Пепи Еврото кристално ясно показаха, че в същността си българските партии са организирани престъпни групи. Тоест – банди. Когато прекалено повярвал си нов кандидат-главатар оспори властта на стария, бандата задължително се разпада.
Но както казах по-горе, разпадът е по-добрата новина. Лошата е, че няма кой да гради. Представата на държавниците от ХVІІІ век за политическа партия – група законодатели със сходни идеи как да се постигне общото благо, е много далеч от сегашната българска действителност. И това е нормално – в домодерни общества като българското никой не работи за общото благо.
В резултат няма лидери, защото никой не би убеждавал другите да го следват, ако няма лична изгода от това. Няма последователи, защото никой не вярва, че кандидат-лидерът иска да реши общите, а не личните си проблеми. А когато в едно общество доминира схващането, че е необичайно и дори недопустимо обикновен гражданин да се интересува от разрешаването на обществен проблем, трудно се намират и гласоподаватели. Всъщност, гласоподавателите отдавна се купуват, а не се привличат и задържат с партийно-организационна и политическа работа. Пеевски брилянтно демонстрира това. Ще го видим и от останалите, доколкото имат кеш.
Изходната точка за създаване на нови, различни от досегашните партии, също трябва да е различна. Не трябва да е смяната на институции и пренаписване на правилата. Трябва да е промяна в мисленето и в отношението към света и неговата подредба. Отношението към русия и приемането или отхвърлянето на организации като ООН, НАТО и ЕС може да е новата разделителна социално-политическа линия. Тези българи, които ги смятат за полезни, по правило са активни, предприемчиви, свободолюбиви, не гледат на света като на враждебно тяло, уверени са в себе си и своите способности. Те ще създадат новите партии. Вечно недоволните, песимистите, циниците, национално уникалните, ще останат при каквото е останало от партиите на статуквото.
За нов тип партии трябва и нов философски фундамент. Той трябва да осигури истинска и безкористна подкрепа за системна политика, ориентирана към свободата. Поне една от новите партии трябва да е автентично дясна. И посланията й трябва да са толкова привлекателни, че да я докарат на власт. А лидерът – толкова харизматичен, че да я задържи там.
За целта един прозорлив бъдещ десен лидер трябва предварително да спечели обществото. Например като напише програма, която да не съдържа само „нещата такива, каквито са“, нито е вид разводнен социализъм. Програмата трябва да не е прекалено практична и да не се ограничава до политически възможното в момента. Трябва да сочи пътя и да чертае бъдещето. И да обещава един по-добър свят. Нещо средно между „Либерален манифест“ и либерална Утопия.
В историята най-често печели този, който има дързостта да бъде утопист.
Преди обаче да градим, ще се наложи още известно време съзидателно да рушим. „Системните“ български партии имам предвид. Ако не може по друг начин, чрез избори до дупка. Като не може със 7 за 4 години, с 14 за 8 години. Докато на Пеевски, Доган, Драган и Петкан им свършат и парите, и слугите.
Кога ще настъпи този светъл миг? Това е въпрос на надежда, не на прогноза. Но да кажем, през 2029-та. Според Изход за 40 години умира и последният роб.
Освен ако като потомци на богомили не пренапишем и Библията.
