Демокрация или власт на задкулисието – защо улицата мълчи?
Не търсете други причини за текущите раздори и блокиране на българската демокрация от невъзможността за съвместяване на интереси и цели на задкулисието, в лицето на Делян Пеевски, и останалата част от обществото. Мнозина се чудят как може човек с 88 процента неодобрение да бъде такъв фактор. Това за мен е престорена наивност – Делян Пеевски показа своята власт върху институциите през тоталното подчиняване на най-голямата политическа партия – ГЕРБ, през подчиняването на БСП – превратаджиите получиха явно равно от Пеевски през съда и регистрацията на новия и.д. председател и тоталния контрол върху изпълнителната власт и силовите структури. Ето защо вчерашното гласуване в Парламента, в което се решаваше съдбата на ключов играч на Пеевски – шефа на КПКОНПИ и първообраз на неговия вариант за управление на страната след изборите. Да, ГЕРБ имат остра нужда да покажат, че са в състояние да управляват, в противен случай ще се превръщат, в очите на своите избиратели, все повече в партия – лъжливо овчарче и ще губят избиратели. Борисов обаче е прежалил партията си – неговият личен интерес стои над партийния. За това плановете за узурпация на властта на Пеевски никак не са академични, а те следват негова прагматична линия и се реализират последователно.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Напълно наивна е представата на някои лидери на ППДБ че изобщо е възможно Борисов да взема независими от Пеевски решения и да се съгласи на някакво общо управление, без то да отчита властта на Пеевски. В този смисъл – опитите на Борисов за джентълменски споразумения са отчаян зов да не бъде притискан публично заради зависимостите си от Пеевски и предаването на ключовите решения, включително на кандидатските листи, в ръцете на Пеевски. Изобщо не се чудете – поне половината от листите на ГЕРБ ще включват членове на ГЕРБ под контрола на Пеевски. Не са един или двама – по непотвърдени данни 7 от 15-членната изпълнителната комисия са “хора” на Пеевски.
При анализа на съотношението на силите – много от изводите няма да бъдат утешителни за ППДБ и за реформаторските сили. Но има един коз, който те недопустимо пренебрегнаха и допуснаха да им се изплъзне. Причини много, една от тях, бе че може с преговори да се договори онова, което Улицата не може да даде.
Факт е, че след протестите през 2020 година – и Борисов, и особено Пеевски положиха огромни усилия, за да опитомят протеста, и тук своята основна роля изигра ИТН. Без никакво присъствие и отговорност за протестите ИТН успяха да яхнат енергията и да я опитомят не само в краткосрочен план – тогава, но и сега. Борисов и Пеевски имат двойно противодействие срещу Улицата – първото е репресивния апарат – МВР и жандармерия, ДАНС работят 24:7 за охрана на интересите им. Получават бюджети, увеличения на заплатите и привилегии, които никой друг в държавната администрация не получава. Вторият коз са медиите и “отровните” двойници – Пеевски инвестира не само в медии, но и в инфлуенсъри, чиято основна работа бе не толкова да изтъкват достойнствата на ГЕРБ и ДПС – Пеевски, а да громят ППДБ, но най-вече да насаждат взаимно недоверие и разделение, което да повлияе пряко върху способността да се свикват протести и мобилизира Улица за противодействие.
Темата е дълга – защо и кой блокира новите протести. Само ще кажа, че протести ще има – защото те са единствената възможност да се спре походът на Пеевски еднолична власт и узурпиране на българската демокрация. Репресивната машина засега мачка мнозина но по отделно, но скоро ще стане ясно, че Пеевски няма друг начин да управлява държавата, без репресии и авторитарен режим. Да неговите медии ще създават видимост за европеизъм, той лично ще прелива от вербален евроатлантизъм, но действията на неговите политически преторианци и силов апарат ще крещят, че българската демокрация се екзекутира пред очите ни.
Няма невинни в обяснението защо днес няма протести – и лидерите на ППДБ са виновни, и лидерите на гражданските движения, включително разследващи, всеки от които максимизира своя принос и чуждата отговорност. Време е за крачка назад и за обединение пред лицето на екзистенциалната опасност за българската демокрация – и мястото, на което всички трябва да потърсим място за изява е именно уличният протест.
До скоро, до протеста в защита на българската демокрация!
