Назад към СССР – Кремъл национализира Лукойл?
Откакто Русия нахлу в Украйна, администрацията на президента Путин непрекъснато затяга контрола върху финансовите потоци от петролния и газовия сектор на страната. С рязкото намаляване на износа на газ на Газпром, приходите от петрол се превърнаха в основен източник за балансиране на националния бюджет и финансиране на военните операции. В резултат на това зависимостта на Русия от износа на петрол значително нарасна.
Клатещата се солидарност в ОПЕК+
Неотдавнашните събития в ОПЕК+ създадоха допълнителни предизвикателства за Русия. В медиите излезе информация, че министърът на енергетиката на Саудитска Арабия е намекнал, че цените на петрола могат да паднат до 50 долара за барел, което отразява напрежението в ОПЕК+ по отношение на спазването на квотите. Въпреки че тези твърдения по-късно бяха отречени от ОПЕК, пазарният дял на ОПЕК+ намаля от 55-60% през 2020 г. до 50-55% през 2024 г., което принуди Русия да потърси начини да осигури своя дял на световния пазар на петрол. Възходът на производителите извън ОПЕК, особено на САЩ, допълнително намали приходите от петрол на страните от ОПЕК+.
Прогнози за световните цени на петрола за 2025 г.
Няколко инвестиционни банки преразгледаха в посока надолу прогнозите си за цените на суровия петрол през 2025 г. JP Morgan и Morgan Stenley прогнозират цена на суровия петрол тип Brent от 74 долара за барел, докато цената на суровия петрол тип WTI се очаква да се колебае около 70 долара за барел. Повечето от тях се обосновават с увеличеното предлагане и вялото търсене, особено от страна на Китай и други държави от ОИСР.
Прогноза за руския суров петрол
Поради геополитическото напрежение и санкциите, цените на руския суров петрол вероятно ще останат значително по-ниски от световните бенчмаркове. Понастоящем руският суров петрол Urals се търгува със значителна отстъпка от цената на Брент, което до голяма степен се дължи на санкциите и разчитането на „флота в сянка“ при износа. За 2025 г. Централната банка на Русия очаква петролът Urals да се търгува с 20-30% под цената на сорта Brent, което означава цени между 50 и 60 USD за барел в зависимост от динамиката на пазара и колебанията в търсенето.
Понастоящем износът на суров петрол от Русия през 2024 г. е средно 4,5 млн. барела на ден (бр.), което съответства на нивата от 2023 г. През 2025 г. обаче обемът на износа може да намалее под натиска на международните санкции и усилията на Саудитска Арабия и други големи производители да спечелят по-голям пазарен дял.
Икономически рискове и опасения за стагфлация
Финансовите експерти на Русия, включително ръководителят на Централната банка Елвира Набиулина, изразиха тревога относно настъпването на стагфлация- комбинацията от нарастваща инфлация и бавен растеж – която ще се отрази на бюджета за 2025 г. Въпреки че милитаризацията на икономиката временно повиши активността, тя задълбочи социалното и икономическото неравенство, което представлява средносрочен риск за лидерството на Путин.
След срива на продажбите на Газпром в Европа, приходите от суров петрол и рафинирани продукти се превърнаха в основен финансов стълб на руската икономика. Тази зависимост е от решаващо значение, като се има предвид очакваното 23% увеличение на разходите за отбрана в бюджета за 2025 г. В същото време приходите на Русия от износ на нефт и газ са намалели от 45% през 2023 г. на 35% през 2024 г., което допълнително утежнява необходимостта Кремъл да си осигури контрол върху тези жизненоважни активи.
Страх от колапс от съветската епоха
Най-големият страх на Путин е да се повтори ситуацията от края на Студената война, когато цените на петрола паднаха до 12 долара за барел (1986 г.), което заедно с повишените разходи за надпревара във въоръжаването допринесе за разпадането на Съветския съюз. За да предотврати подобен крах, Путин се фокусира върху консолидирането на държавния контрол върху петролните и газовите активи на Русия, като цели да предпази сектора от външни сътресения и недостиг на приходи, които биха могли да дестабилизират режима му.
Национализация в енергийния сектор
Стремежът на Русия към по-нататъшна национализация на секторите на горивата и енергетиката е в тясно съответствие с дългосрочната стратегия на президента Путин за консолидиране на властта, която е отличителна черта на неговото президентство през последните 24 години. Тази стратегия, започната под прикритието на „укрепване на суверенитета“, систематично увеличава държавния контрол върху критичните ресурси на страната.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Едно от първите действия на Путин след идването му на власт беше решението да блокира достъпа до ресурси чрез договори за споделяне на добива (PSC), които са по международни договори, подписани от Русия, с приоритет над националното законодателство. Вместо това Русия премина към изцяло лицензионен режим, който дава възможност на държавата да отнема лицензи по всяко време и по всякаква причина, като по този начин предоставя на правителството пълно влияние върху добива и разпределението на ресурсите.
След това Путин осигури пълен контрол върху преноса на енергия, като до 2008 г. установи тотален монопол на Газпром върху преноса и износа на газ по тръбопроводи. По подобен начин на Транснефт беше предоставен монополен контрол върху петролопроводите, с изключение на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), който остана изключение. С течение на времето Кремъл също така постоянно променя данъците и таксите за ресурси от добиващите нефт и газ компании, което допълнително утвърди държавния контрол.
Лукойл на фокус
През последните години Путин одобри национализацията на няколко руски компании, особено на тези, които преди това са били собственост на чуждестранни инвеститори, избягали от руския пазар след инвазията в Украйна. В продължение на много години главният изпълнителен директор на „Роснефт“ Игор Сечин се застъпваше за национализацията на „ Лукойл“, една от най-големите частни енергийни компании в Русия. Вагит Алекперов, мажоритарният собственик на Лукойл, обаче се противопостави на този натиск. Алекперов успешно позиционира „Лукойл“ като „чисто“ търговско дружество, като твърдеше, че частната собственост е от решаващо значение за избягване на международни санкции и защита на активите му в чужбина. Тази аргументация намери отклик в Кремъл, който видя стратегическо предимство в запазването на международното влияние на Лукойл.
Въпреки това, тъй като икономическият натиск, свързан с финансирането на войната в Украйна, се увеличава, Путин изглежда все по-склонен да се обгради с членове на семейството и лоялни хора. Наскоро той назначи Сергей Цивильов, съпруг на племенницата си Анна Цивильова, за нов министър на енергетиката на Русия. Този ход съответства на стратегията му за укрепване на контрола върху критични сектори на икономиката.
Дискусиите в Кремъл стават все по-фокусирани
На 1 октомври Путин се срещна със Сергей Цивильов и заместник министър-председателя Александър Новак, за да обсъдят подготовката за предстоящия отоплителен сезон и да осигурят готовността на енергийната система по време на война. Различни източници обаче твърдят, че истинската цел на срещата е била да се обсъди потенциалната национализация на руския горивен и енергиен сектор, с цел създаване на държавна мегакорпорация, включваща Лукойл, Роснефт и Роснефтегаз. Този ход вероятно ще отбележи края на частната собственост в Лукойл.
Разликата между Лукойл и Роснефт
Разликите между Лукойл и Роснефт, двете най-големи петролни компании в Русия, са значителни, особено по отношение на начина, по който те работят на международно ниво, и по отношенията им с Кремъл. Роснефт, като държавно предприятие, в миналото е била инструмент за постигане на геополитическите цели на руското правителство. За разлика от него Лукойл – най-голямата частна петролна компания в Русия – се позиционира като търговско дружество, което се фокусира върху бизнес цели, а не върху политически програми, което подчертава пред Запада. Поне такъв бе наративът.
Чуждестранните активи на „Лукойл“ на Запад са много по-разнообразни от тези на „Роснефт“. Компанията има значително присъствие както в дейностите по добив и преработка (проучване и производство), така и в дейностите в мидстрийм и даунстрийм сегмента (рафиниране, търговия и дистрибуция) по целия свят. Европейските операции на Лукойл включваха рафинерии в Италия, Румъния и България, както и бензиностанции в страни като САЩ. За разлика от тях, единственият значим европейски актив на Роснефт бе рафинерията Шведт в Германия, но контролът върху управлението, след войната, бе поет от германското правителство. Широкото участие на „Лукойл“ на европейския енергиен пазар му помогна да поддържа имидж на относителна независимост от влиянието на Кремъл.
Намаляващ интерес на Путин към частната собственост на Лукойл
На фона на нарастващото напрежение със Запада президентът Путин изглежда губи интерес към запазването на частния статут на „Лукойл“, особено след като европейските му операции са подложени на нарастващ натиск. Почти принудителната продажба на рафинерията ISAB на „Лукойл“ в Италия, съчетана с продължаващите опити за продажба на рафинерията Petrotel в Румъния и Neftohim в България, отслабиха аргументите за запазване на „Лукойл“ формално извън държавния контрол.
Спекулациите сочат, че неотдавнашните срещи на Путин със заместник министър-председателя Александър Новак и министъра на енергетиката Сергей Цивильов може да са били насочени към деприватизацията на руския енергиен сектор. Целта може да бъде консолидиране на „Лукойл“, „Роснефт“ и „Роснефтегаз“ в държавно контролиран петролен гигант. Ако тези планове бъдат оповестени публично, те биха могли да се отразят негативно на способността на Лукойл да оперира в Европа и да усложнят продължаващите правни битки на Роснефт в Германия.
Последици от национализацията и санкциите
Ако Лукойл бъде национализиран и се слее с Роснефт и Роснефтегаз, получената мегакорпорация почти сигурно ще бъде засегната от всеобхватни международни санкции. Тези санкции вероятно ще доведат до разпродажба на европейските активи на „Лукойл“, принуждавайки компанията да ги продаде на „приятелски“ купувачи и в крайна сметка да прекрати дейността си в Европа и САЩ. този ход ще доведе до по-нататъшна изолация на руската петролна индустрия в световен мащаб, като остави енергийния сектор на страната по-зависим от незападните пазари и ще влоши финансовите и оперативните му предизвикателства. Освен това се съобщава, че чуждестранните операции на „Лукойл“ са служили като удобно прикритие за разузнавателните дейности на Русия, които също ще бъдат засегнати от тази национализация.
В контекста на увеличаващите се разходи за отбрана и намаляващите приходи от петрол, интересът на Путин към национализацията на „Лукойл“ отразява по-широка тенденция за консолидиране на държавната власт върху жизненоважни икономически сектори, тъй като Кремъл е изправен пред нарастващ вътрешен и външен натиск.
Илиян Василев
