Индексът ни за зрялост на гражданското участие е един от най-ниските сред страните от Централна и Източна Европа
За негласуващите негласуването е предпазна, защитна мярка. Ние не наблюдаваме нагласи, а какво хората реално са постигнали. Това води до извеждане на 12 начина на живот, формирани в три клъстъра от по четири групи. Конструктивно-съзидателно живеещите с високо ниво на ориентация недвусмислено ни показват „представителността не е достатъчна, за да се ангажирам пряко“. Напоследък процентът нарасна. По-голямата група представлява 41% от негласуващите – хората, които живеят агресивно-защитно, за да потушат фрустрацията и търсейки кого да нападнат. От друга страна перфекционистите и идеалистите вдигат толкова високо изискванията, че никой не може да ги покрива, коментира в студиото на Алтернативата д-р Пламен Димитров от „Психолози за социална отговорност и правила“.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Втората група са т.нар. автоматично опозиционери – яростна група, приличаща си с групата „не подкрепям никого“. Те са властохолици, но понеже нямат шансове и представителство, наказват и другите. Сами по себе си са невротични. При младите (15-29 години), над 40% са въвлечени в някаква форма на насилие и това се приема за оперативна нормалност. Рисковете както за здравната, така и за гражданската култура са големи.
Имаме един от най-ниските индекси сред страните от Централна и Източна Европа по зрялост на гражданското участие. Самото участие в избори може да бъде манипулирано. Животът на хората в групата „пасивно-защитни“ е много труден. На тези избори 10% по-малко от конформистите останаха сред негласуващите.
На Пеевски казал много неща на четири очи относно здравето и грижата за себе си. Когато изпитваш екзистенциален ужас, можеш да станеш крайно незначим. Разцеплението и противопоставянето са библейски описани. Трябва да намериш враг и да го атакуваш. И когато намериш съмишленици, придобиваш тази палиативна форма на сигурност – че си вожд, че си значим, а поддръжниците ти са обречени на забвение. С подобни хора няма риск от революция.
Голяма част от обществото няма самостоятелно системно и критично мислене и не може да борави при селекция на информацията по задълбочен начин. Липсва гражданско образование и опит. Налагат се фалшиви проекции в невъзможни бъдещи резултати. ¾ от хората се чувстват фрустрирани и го интериоризират като тревожно вътрешно състояние, посочи д-р Димитров.
