Прокремълската пропаганда успя да формира мнение, защото отпорът не беше значителен
Ежегодните проучвания на общественото мнение зависят от медийната среда, от изпращаните послания и от правителствената реторика, т.е. общи представи за усещания, които непряко влизат в човешката съзнание. Ние не измерваме дали дадено мнение е вярно или грешно и отговаря ли на реалността. Боравейки с общественото мнение, разбираме какво е нивото на проумяване и на представи – това е материалът, с който можем да работим. Отношението на хората към демокрацията зависи от исторически обусловени фактори – емоционални и психологически – оттам и разбирането за национална идентичност, което се предава от поколение на поколение. То не се формира по академичен или научен принцип. В обществените представи могат да се забележат и определени противоречия. /0% от запитаните смятат, че демокрацията е правилната форма за управление на България, но са недоволни от начина, по който тя функционира. Въпросът опира до гражданското и политическото образование, до постоянно отстояване на принципи в съучастие с други граждани и граждански организации. Това не е залегнало в учебните програми, а е нужно базисно познание, коментира в студиото на Алтернативата д-р Румена Филипова от Института за глобални анализи.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
В социологическата наука е залегнала представата, че младите поколения трябва да са по-прогресивни и демократични, но според резултатите не е точно. Традиционалистки виждания се забелязват не само у нас – глобален и европейски феномен. Младите очевидно се чувстват изключени от икономическия и политическия живот. Процесът е двустранен и неминуемо опира до образованието. Често младите биват увличани от крайнодесни националисти и екстремисти, предоставящи им повърхностни решения на проблемите, говорейки на техния език.
Проруските настроения са резултат от много фактори. В учебниците Русия е представена като благодетелка, без критично поднасяне на негативните последици от вмешателството ѝ в българския политически процес и икономически живот. Прокремълската пропаганда успя да доминира в публичния дискурс и да формира мнение, защото отпорът не беше значителен, особено през 2022 г. Голяма част от политическите партии не успяха да обосноват пред обществото защо е важно да се подпомага Украйна. У нас отчитаме най-ниска стойност на усещане за заплаха от страна на Русия и Китай. Това обаче противоречи на глобалните реалности.
Над 70% от българите твърдят, че искат да останат в ЕС; та отъждествяват Съюза с възможност за работа, пътуване и т.н. Покачва се и процентът на респондентите, които биха искали България да остане в НАТО, посочи в заключение д-р Филипова.
