Политическото и медийното пространство е атомизирано. Никой не желае да плаща за качествена журналистика
Положението със свободата на словото у нас не е особено зле. Правим изследването си веднъж на две години, това е седмото поред. Идеята е да се опитаме да очертаем актуални проблеми на медийната среда. Ежегодно използваме еднотипни въпроси с малки изключения. Проблемите, които колегите журналисти дефинират, са: сериозна концентрация и непрозрачност на медийната собственост, липса на саморегулация в сектора и др. Наблюдаваме различни форми на влияние при скрита собственост, напр. през реклами, подставени хора и др. недобросъвестни практики, които трудно можем да докажем. Регистрираме отношения между институции и медии. Регионалните медии се превръщат в изчезващ вид; цели региони се превръщат в информационни пустини. Има общини, които директно плащат за „позитивно“ отразяване. Вестниците загинаха заради разрастването на дигиталното съдържание. Никой не желае да плаща за качествена журналистика; загубихме доверието на аудиторията, която ни възприема като „мисирки“ и става все по-трудно. Трябва да мислим за медиите като бизнес организации, коментира в студиото на Алтернативата журналистът Илия Вълков.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Натискът е и външен (партийни централи, политици, икономически центрове, представители на институции и общини, прокуратура, криминални групировки, граждански активистки групи и др.), и вътрешен (собственици, рекламни отдели, редактори и др.). Голяма част от издателите имат и страничен бизнес, който финансират през медиите си. Регистрирали сме случаи, при които рекламните и търговски отдели имат решаващо значение за крайното съдържание. Тази година бележим рекорден ръст при натиска от страна на политици. Политическият хаос отваря все повече възможности в тази посока. Жанрът интервю с политически лидер отдавна изчезна – всичко е контролирано. А публиката не е глупава и разбира кога я подценяват. Превърнаха и пресконференциите в брифинги к по няколко думи на крак; мнозина общуват с избирателите си през социалните мрежи и отказват да разширяват кръга. Самите пиари прилагат мека цензура, отказвайки да изпращат представители на политическите си партии. Партиите също си избират определени журналисти.
Изход винаги има. Студентите ни проявят сериозен интерес към комуникациите и медиите. Промяната зависи от самоорганизацията, солидарността, от професионалните отношения между институции, политици и медии. Но това не се случва. Политическото и медийното пространство е атомизирано. Създаването на списъци с гости в предавания не е журналистика, а само създаване на говорещи глави, посочи в заключение журналистът.
