Битие: тиня вместо хоросан
Като се обърна назад към 40-дневния еднодневен избор на председател на парламента, все повече си мисля, че политиците ни разиграха поредния театър. С отколе познатата цел да ни накарат да се страхуваме. Този път не за живота си, както по време на пандемията преди 4 години, а за сигурността си. И да съжаляваме за спокойното ежедневие от 2009 до 2020 г., което герберите наричаха стабилност. През последните 4 години според тях живеем в суматоха, която всеки момент ще прерасне в хаос. Те са единствената преграда пред него.
Заклинанията за настъпващ хаос не се превърнаха в самосбъдващо се пророчество само защото никой от значимите политически играчи в България в момента не може да играе убедително ролята на баща на нацията. А не може да я играе за нацията, защото не може да я играе и в партията си. Всички български партии са раздирани от вътрешни противоречия, безкрайни лидерски битки, самозатваряне, клиентелизъм, липса на комуникация със собствения електорат. Това понякога ги разцепва, но по-често ги държи в будна кома. Българските партии съществуват съвместно и относително мирно просто защото са еднакво слаби. И това ще продължава, докато някоя не изтощи другите икономически, и не обяви победата си за край на историята.
Бойко Борисов отдавна прави и двете. Заради битността си на ОПГ, ГЕРБ смазва финансово опонентите си от 2006. Заради обсебените от лидера си избиратели ги превъзхожда и електорално. Досега съчетанието от двете стигаше за първото място.
Но Пеевски вече диша във врата на Борисов – при това за всеобщо облекчение на парламентарно представените партии. Както стана ясно по време на безкрайните парламентарни прения, всички са се опитвали да се договорят с новоначалника, включително най-върлите му словесни душмани. И едва ли им е било за първи път. И едва ли са били движени от идейни подбуди. Ако досега не са скъсали пазарлъка, то е защото не искаха той да лъсне ачик-ачик.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Лицемерието все още е нужно на българските партии – най-малкото заради изборите, които никога не са били честни, но напоследък станаха все по-чести. Все още трябва да те изберат, за да влезеш в парламента – и да продължат да те избират, за да не излезеш. Не може да се разчита само на партийната клиентела за това – първо, тя не е чак толкова многобройна, второ – не е постоянна. Върви с победителите. Трябват ти минимално количество истински вярващи. За да ги събереш и задържиш, е нужно първо да ги фрустрираш, след това да ги вдъхновиш. За наш късмет политиците ни са добри в първото и посредствени във второто. Затова рекордът на ГЕРБ – три последователни управленски мандата, макар и неизкарани докрай, няма скоро да бъде счупен. Още повече, че Борисов е точно типът лидер, внушаващ чувство за подреденост и сигурност. В този смисъл има формални основания да претендира, че е олицетворение на стабилността. И пак да иска властта на това основание.
Докато Пеевски и Ново начало наберат достатъчно скорост, формалният лидер ще е Борисов. В неделя ГЕРБ пак го издигна за кандидат-премиер, във вторник Борисов каза, че до седмица ще състави редовен кабинет. Няма шанс, ако иска да е премиер – както и вторите нямат шанс, ако пренебрегнат ГЕРБ . Кой има, ще кажа след малко.
Преди това държа да отбележа, че ако Борисов и Пеевски искат да векуват в политиката, трябва да владеят държавата. Колкото и да е разбита, по-пълна касичка и по-надежден охранител от нея няма. Затова не могат да си я поделят. По същата причина и президентът така упорито се опитва да се намести между тях. Борисов, Пеевски и Радев на думи яростно воюват помежду си, но на дело заедно воюват срещу всички нас. Ако вярваме на някого от тримата, работим и за тримата. Кой от тях работи за ГРУ, кой за ФСБ и кой за СВР, няма особено значение.
Изборът на Наталия Киселова миналия петък не променя това статукво. Просто го слага в нова рамка, от която въпросният избор бе първи щрих. Има ли наивник да вярва, че новата председателка на парламента ще е независима в решенията си? Или да й даде доверие в аванс, вглеждайки се в политическата й биография? Да припомня, че през 2016 Радев назначи Киселова за свой правен съветник, а генералът не се слави с особена самостоятелност на решенията си. Същото важи и за президента Плевнелиев, на когото Киселова бе юридически съветник преди Радев. Но в голямата игра я вкараха преди 3 години, когато свидетелства, че Петър Илиев, кандидат-вътрешният министър на ИТН, е плагиатствал от нея. Оттогава големите телевизии й създават имидж на независим експерт. А те никога не правят това по своя воля! Също оттогава „независимите коментари“ по конституционни казуси на експертката поразително съвпадат с позициите на Радев, макар че формално тя не му е съветник от края на 2017 г. От 2022 г. Киселова почти дословно повтаря и опорките му по отношение на Украйна. За награда тази есен Радев я „парашутира“ в листите на БСП. Пеевски помогна за избора й за депутат с преференции.
Скоро ще разберем дали и за какъв точно премиер са готвили Наталия Киселова. Няколко пъти от избора си насам тя каза, че „не бяга от отговорност“. И това е по-силна заявка от Борисовото: „Ако искат силно правителство, аз трябва да съм премиер“. Просто защото той не е достатъчно силен сам да се наложи. Така че май гласят спикърката за мястото. В правителство ала Димитър Попов. Вероятно през главата на ГЕРБ и Ново начало. И с третия мандат, който Радев ще даде на БСП, след като ГЕРБ и ППДБ провалят първите два.
На 20 ноември ви припомних как преди Коледа 1990 г. се сформира кабинета на Димитър Попов. Мъчителният 11-степенен избор на председател на парламента като че ли направи римейка му нереалистичен. Но явно са изтупали този вариант на партийно-безпартиен-програмно-експертен кабинет от праха. И новият Попов ще се нарича Киселова. А драмите с избора й са целели да направят приемлива за избирателите на подкрепящите я партии не нея лично, а новата сглобка.
Изборът на Киселова без гласовете на Костадинов и Пеевски удари с един куршум два заека – избран е който трябва, без да го избира този, който не трябва. Това било „сделка за стабилизиране на политическата ситуация“. Бас държа, че всички парламентарни партии ще се придържат към тази версия оттук нататък.
Ако обаче съм прав, че Киселова ще е новият Попов – който, апропо, също беше юрист! – да напомня, че от първия си ден правителството на Димитър Попов работеше по Споразумението за гарантиране на мирния преход към демократично общество, което партиите в 36-тото Народно събрание сключиха в края на 1990 г. И че преди това, от януари до май 1990 г., комунистите и „антикомунистическата“ опозиция протяжно заседаваха на Кръгла маса, чиято декларирана цел бе по мирен път да се постигне споразумение за преход към демокрация. Кръглата маса завърши с решение за свикване на Велико народно събрание, което прие новата конституция на Република България. И двете добре обслужиха интересите на комунистическата олигархия.
И продължават да го правят. Много ясен знак, че някой иска да възкреси този „консенсусен модел“ от първата година на прехода, ще бъдат заклинанията за нужда от нов национален консенсус. За да определят партиите важните национални цели и така да се излезе от задънената улица, в която сме попаднали, каквато опорка би написал всеки уважаващ себе си партиен пиар.
Всъщност може би вече чухме първия анонс. В понеделник, 9 декември, Демократична България излезе с позиция, че трябва да има „програма“ на правителството и подкрепящото го мнозинство, която да гарантира и „изпълнението на мерките от декларацията за санитарен кордон“. Във вторник стана ясно, че ДБ ще води преговорите с ГЕРБ „отговорно и смирено“, без ПП.
Какво обаче ще пише в тази отговорна и смирена правителствена програма? И ще бъде ли тя „национален консенсус 2.0″ ? Защото досегашният оригинален консенсус 35 години се крепеше на силното централизиране на властта и съсредоточаването на контрола над всички видове дейност в едни ръце; на потъпкването на всяка критика срещу правителството; на смазването на всяка неконтролирана опозиция. С две думи: постигнатият консенсус бе около основните принципи на фашизма. Нормално за бившите комунисти, които го изковаха. Но вече 4 години „партиите на промяната“, дори да не се присъединяват към консенсус 1.0, не могат да го променят. Ще успеят ли сега и с чия помощ?
Защото ако и новото единство, и новите съюзници, ще са като старите, това ще е градеж, споен с тиня, вместо с хоросан, както пише в „Битие“.
Но това е половината проблем. На фона на сегашните политически играчи разбирателство около програма, която излиза извън тактически цели като влизане в еврозоната, избор на нов главен прокурор и на нови регулатори, е потенциално опасно за българската демокрация.
Силно се надявам обаче, че посредствеността на партиите и личностната непоносимост между лидерите им няма да позволят дългосрочен стратегически алианс. Защото това би било разбирателство от фашистки тип, опасно за демокрацията в България. Бъдещото редовно правителство тип Димитър Попов с премиер Наталия Киселова трябва да изкара най-много година, до редовните избори за президент през ноември 2025. Големи размествания на българската политическа сцена могат да се очакват след тях, когато дълго чаканата президентска партия най-после не се появи. Ако не й мине котка път.
Не че това ще направи живота ни много по-добър. Но с такава тиня – такъв градеж. Дано да се окажем жилави тръстики.
