Реалността изплува: Какво може да прави Тръмп по отношение на Русия и глобалния ред?
Бързото разрешаване на войната в Украйна, обещано от президента на САЩ, изглежда все по-малко вероятно. Също така никой не би могъл реално да очаква решение с „магическа пръчка“ на вкоренените проблеми в държавата-агресор. Въпреки това, като се имат предвид неотдавнашните изявления на Путин и Лавров, си струва да се обмисли кои елементи от обещанията на екипа на Тръмп все още могат да имат потенциал.
Нежеланието на Русия да се промени
Путин и Лавров ясно изразиха намеренията си: Русия няма намерение да смекчи амбициите си или да позволи на Украйна да остане независима държава със собствена идентичност и политика. За тези, които познават руската история, това не е изненадващо. За Путин – и за руската имперска визия – господството над Украйна е от съществено значение. Киев представлява Рус, люлката на руската духовност. Москва, въпреки символичното си значение, никога не е била безспорният център на руската идентичност. В исторически план Русия процъфтява със столицата си Санкт Петербург, който я свързва с Европа в духовен и политически план. Днес Путин тегли Русия обратно към Азия, обсебен от идеята да подчини Украйна, защото му липсват духовните и идеологическите аргументи, за да интегрира своето управление в царската традиция на Русия. Тази мания подчертава дълбоката пропаст между реваншистката имперска Русия и европейските нации, които са преодолели имперските амбиции.
Прегледът на историята на руското управление показва кратки периоди на относителен либерализъм – при Столипин, Хрушчов и Горбачов-Елцин, но те възлизат на по-малко от 20 години в продължение на един век. За разлика от тях преобладават десетилетията на диктатура. Този модел на репресии, както в страната, така и в чужбина, трябва да бъде в ориентир на дългосрочната стратегия на Запада за справяне с Кремъл. Дори ако режимът на Путин оцелее след войната, малко вероятно е той да въведе либерални реформи или да насърчи мирното съжителство със Запада.
Путин не може да управлява в мир
Като се има предвид траекторията на Кремъл, трайно решение на войната и мирно съжителство между Русия, Европа и Украйна изглеждат малко вероятни, докато Путин остава на власт. Путин не може да се върне към гражданско управление или да възстанови доверието с Европа и Запада. Той пресече твърде много червени линии и даде ясно да се разбере, че амбициите му се простират отвъд Украйна, за да подчини самия Запад.
Ресурсите, необходими на Европа за укротяването на Путин като предпоставка за траен мир без Украйна, далеч надхвърлят тези, което ще са нужни необходими, ако Украйна загуби битката. Всъщност стратегическата ценност на Украйна, демонстрирана от способността ѝ да се противопоставя и да сдържа Русия, надхвърля всичко, предлагано от лидери като Орбан или Фицо, и дори цяла Източна Европа. В този смисъл, Украйна маргинализара и Унгария на Орбан и Словакия на Фицо, особено що се отнася до оценката на капацитет и воля за противопоставяне на Путин, доколкото базисното им самоопределение е предлагането на прокси услуги и подчиняване на интересите на Москва.
Милитаризацията на руското общество и възраждането на империализма станаха ключов фактор за политическото и физическо оцеляване на Путин, което прави агресията му – вътрешна и външна – незаменима. Но и тя не е безгранична опора на режима. Един по-задълбочен поглед върху руската отбранителна индустрия показва, че тя не е в състояние да замени изгубеното оръжие и бойна техника, за да поддържа интензивността на бойните си действия и войната след 2025 г. Тази реалност принуждава руския елит да се съсредоточи върху рязка ескалация на милитаризацията на общественото съзнание и антизападната пропаганда, за да прикрие недостатъците си.
Икономически реалности и военновременна икономика
Икономическите предизвикателства пред Русия се засилват. Отказът на Путин да разреши на Централната банка на Русия да прилага мерки за контрол на инфлацията остави страната в капана на военновременната командна икономика. Неспирните атаки срещу шефа на Централната банка Набиулина от страна на олигарси и кръгове от отбранителната индустрия разкриват слабостта на режима в опитите му да балансира растежа по време на война и да контролира инфлацията. Милитаризацията се превърна в ключов фактор за оцеляването на Кремъл, изтласквайки пазарната логика настрана в полза на военновременното вземане на решения в Кремъл, на военно-корпоративните среди и службите за сигурност.
Формулата на мира: Изтеклите планове на Тръмп
Ако се стигне до мирно споразумение, как би могло да изглежда то? Прекратяването на военните действия трябва да доведе до устойчиво състояние на невойна. Русия обаче не може да гарантира надеждно мира, както се вижда от нарушаването на Будапещенския меморандум и продължаващата агресия. Една демилитаризирана зона ще изисква стабилни мироопазващи сили от около 100 000 войници. Русия обаче би приела само неясен като потенциал за мироналагане контингент на ООН, без значително участие на НАТО. Войските на НАТО обаче са единствените, които разполагат с необходимите бойни способности, което да обезпечат гаранциите за сигурността на Украйна, което създава фундаментална безизходица. Предложението на Тръмп европейските членове на НАТО да предоставят тези войски без участието на САЩ е политически нереалистично. Малко вероятно е европейските държави да увеличат разходите за отбрана, за да финансират политиките, ориентирани към САЩ, и да повишат бюджетите за отбрана до 4-5 % от БВП, както предлага Тръмп, само за да купят американски оръжия за своите армии или за Украйна.
Орбан срещу Мелони – подходът на ЕС
Единственото забележително изключение в рамките на Европейския съюз, което повтаря атаката на Путин срещу следвоенния европейски ред, е унгарският Виктор Орбан, чиято реторика включва възвръщане на територии, загубени в миналите световни войни, най-вече от Украйна. Въпреки всичко, обаче, Орбан остава изключение от правилото. Ключовите играчи в определянето на бъдещата посока на Европа вероятно ще бъдат лидери като Мелони, Макрон и евентуално Мерц, а не Орбан или Фицо.
Въпреки реториката си, Орбан и Фицо се въздържат от закупуване на американски газ, петрол или ядрени технологии, като вместо това дават приоритет на енергийните сделки с Русия, които косвено подкрепят военната машина на Путин. Следователно нетната стойност на двамата отцепници от ЕС за Тръмп като съюзници е незначителна. Това разминаване между идеологическите пози на Орбан и икономическите реалности може в крайна сметка да наложи преоценка на политиките на Унгария и Словакия.
Решителността на Украйна
Идеята, че президентът Тръмп може да наложи неприемливо мирно споразумение на Украйна, е преувеличена. Западът исторически е подценявал устойчивостта на Украйна, както се видя в първите дни на руското нахлуване през февруари 2022 година. Западните дипломати първоначално посъветваха Зеленски да избяга от Киев, подценявайки готовността за съпротива на Украйна. Тази решителност остава непоклатима. Дори ако помощта от САЩ бъде прекъсната, Украйна няма да капитулира пред мирен план, облагодетелстващ Путин. Украинските лидери разбират дълбоко своя противник и имат повече опит в отстояването на своята независимост, отколкото западните политици или пълномощниците на Путин в Централна и Източна Европа.
Пътят към мира или MAGA на света се обединяват?
Компрометиран мирен план, какъвто си представят някои симпатизанти на Путин, е неприложим на пракика. Трайният мир с Русия може да бъде постигнат и запазен само от позицията на силата – военна, икономическа и финансова.
Нарастващите икономически и фискални проблеми на Русия налагат вземането на трудни решения. Набиулина предложи да се потърси помощ от МВФ, но Путин отказа – засега. Времето обаче не е на страната на Москва. Достатъчна военна помощ за Украйна може да доведе Русия до точката на пречупване, да предизвика вътрешен колапс и да принуди Путин да преговаря за мир. Дотогава войната и несигурността ще продължат.
Единственият сценарий, при който Путин може да се впише в крайната игра на Тръмп, е ако новият президент на САЩ използва войната в Украйна и сривовете в глобалната сигурност, за да разгърне имперска програма, вдъхновена от MAGA – като например стремеж към анексия на Панамския канал, на Канада или Гренландия. Въпреки че реалните действия могат да бъдат балансирани от Конгреса на САЩ, формирането на обществените възприятия и нормализирането на подобни политики в масовия дискурс както в САЩ, така и в Европа, може да има значителни разрушителни последици.
В този контекст Русия може да твърди, че има подобно право да анексира Украйна, както Китай може да предяви претенции към Тайван. Подобна промяна би означавала завръщане към макиавелисткия световен ред, определен от сфери на влияние и политика на груба сила. Въпреки че вероятността за подобен сценарий „MAGA rocks the world“ – „МАГА националистите разклащат света“ е сравнително малка, тя остава достатъчно висока, за да предполага бдителност. Този потенциал подчертава спешната необходимост ЕС да укрепи своята автономност в политиките за сигурност и икономическо и технологично развитие, за да се ориентира в един все по-неспокоен глобален пейзаж.
Илиян Василев
