Президентът Радев и стърчащото съветско наследство
Неотдавнашните критики на президента Румен Радев към Запада за подкрепата на украинската контраофанзива са ярко напомняне, че независимо от това колко мандата ще изкара – трети, четвърти или дори повече – идеологическата му основа остава здраво вкоренена в съветската традиция. Позицията му на президент, с произтичащите от нея отговорности, функционира като държавна усмирителна риза, която временно ограничава инстинктите му на убеден защитник на „вечната братска дружба“ с Русия. Тези сдържащи фактори отслабват своето действие с наближаването на края на мандата му.
Парадоксът на генерала
Генерал Радев е възпитан в съветската военна наука, с опит за надграждане в американски военен колеж, който би трябвало да е балансирало различните влияния и да е усилило възможността за самостоятелно мислене. Той е бивш пазител на българското небе със съветските самолети, за което е получил съответната съветска подготовка, и това би трябвало да бъде определян като образцов патриот и държавник. И все пак последните му изказвания – като например въпросът кой е отговорен за контранастъплението на Украйна – са озадачаващо неадекватни. Как може да се обвинява Украйна, че е започнала контраофанзива, за да отблъсне нашественик на собствената си територия? Прехвърлянето на вината върху Европа е още по-объркващо. Подобни изявления разкриват фундаментален и необратим дефицит в начина, по който той разсъждава.
Подкрепете независимия анализ!
Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!
Да разгледаме хипотетичен сценарий: върховен български главнокомандващ отказва да поведе българските сили, за да си върнат окупираната територия след нахлуване на агресор. Историята е категорична как се третира подобно неизпълнение на служебните задължения – държавна измяна и военен трибунал. Политиците могат да говорят каквото си искат, генералите, да не говорим главнокомандващите – не.
Съветници и съвети
Една от основните слабости на президента Радев е в избора на съветници – не непременно в тяхната компетентност, а в идеологическите им пристрастия и способността им да укротяват политическите му инстинкти. Изглежда, ги избира да бъдат по негов образ и подобие, а не да бъдат обективен коректив при вземането на сложни и отговорни решения. Например, те могат да му дават погрешни съвети, като например че сега е подходящият момент за отбелязване на червени точки пред Путин, докато има междувластие във Вашингтон.
Вместо да отстояват прагматична и президентска линия на неангажиране с крайни съждения, този тип съвети на съветниците определено играят роля за усилване на мисловната щампа „Москва не може да загуби“, което дори логически не може да бъде вярно, защото Москва вече загуби Сирия и продължава да отслабва позициите си в много краища на света. И САЩ загубиха в Афганистан; изобщо няма никоя глобална сила, която да е имунизирана срещу загуба.
Подобен едномерен прочит на ситуацията подхожда по-скоро на идеологически фен на Путин, отколкото на президент на страна член на НАТО и ЕС. Проблемът е, че с подобни изказвания Радев нанася удар не само върху личната си репутация, но и върху възприятията за България сред съюзниците ѝ от ЕС и НАТО.
Сякаш Радев и неговите съветници се надпреварват да използват възприемания само от тях хипотетичен „прозорец на възможностите“ при смяната на властта в САЩ като „бягат пред вятъра“. По ирония на съдбата самият Тръмп наскоро заяви, че Путин има два избора за прекратяване на войната: по лесния или по трудния начин.
От НАТО към ЕС
Макар България официално да твърди, че се бори с руската хибридна война, президентът Радев често действа като неин главен проводник, засилвайки манипулативните наративи. Не е изненадващо, че подкрепата за ЕС и НАТО в България намалява. Това не е органична тенденция, а резултат от целенасочени усилия на различни сили, включително и на президентството, за тихо подкопаване на доверието у нас към тези съюзи през подобни умишлено провокирани разминавания между позициите на мнозинството членове на ЕС и НАТО и изказванията на българския президент.
Как иначе може да се тълкува критиката на Радев към Запада за подкрепата на Украйна, твърдейки, че това удължава войната? Логичното заключение на неговия аргумент е ясно: „Капитулирай, Украйна, и остави Русия да обяви победа“. Да, неведнъж сме чували, че Русия не може да бъде победена. Но дали Радев някога е заявявал, че Украйна не може да бъде победена? Не – и няма да го направи. Представете си последиците за сигурността на Европа, ако войната завърши по начина, по който си представя българският президент.
Сигурността като крайъгълен камък на европейския проект
След президентството на Тръмп и в условията на войната в Украйна ЕС е принуден решително да се справи с предизвикателствата пред сигурността, като все повече припокрива ролята си с тази на НАТО. Това развитие поставя проруските „агенти на влияние“ в България в несигурно положение – те се оказват неспособни да разграничат битките си срещу атлантизма от битките си срещу европеизма.
В този контекст влизането на България в Еврозоната придобива по-голямо значение, като се простира отвъд финансовата и икономическата сигурност, за да обхване военната и политическата стабилност. Бъдещите инвестиции вероятно ще се съсредоточат върху изкуствения интелект, иновациите и отбранителната промишленост, която е на път да се превърне в решаващ фактор за растеж.
Какъв президент искаме?
С президентските избори, насрочени за есента на следващата година, сега е моментът да се замислим от какъв лидер се нуждае България, за да представлява интересите ѝ на международната сцена. Само чрез яснота, стратегия и непоколебими принципи можем да избегнем повтарянето на грешките от миналото и да гарантираме бъдещето на България като част от свободния и демократичен свят.
Илиян Василев
