Загадъчно спиране на FSRU в Александруполис
Увеличаване на проблемите с неруските доставки на газ в региона
След близо двуседмичното спиране на добива в находището „Шах Дениз 2“, което се отрази негативно не само на доставките на азербайджански природен газ по Трансадриатическия газопровод, но и на позиционирането му на регионалния газов пазар в разгара на зимния сезон, на терминала за втечнен природен газ край Александруполис – още една потенциална входна точка за неруски газ в региона – се случи нов „странен“ инцидент. Терминалът неочаквано спря да подава газ към мрежата DESFA.
Прекъсване на работата на терминала
На 23 януари на уебсайта на Gastrade се появи съобщение, в което се обявява, че терминалът спира работа поради технически проблеми. За разлика от случая с прекратените доставки на газ от основната сондажна платформа „Шах Дениз 2“, в този случай не бяха дадени никакви обяснения. На следващия ден операторът на терминала в Александруполис възприе по-оптимистичен тон, заявявайки, че услугите по регазификация се възобновяват с максимален очакван капацитет от 31 300 000 kWh/d. Това показва частична, но функционална работа.
Данните на операторите на преносната мрежа обаче не показват никакъв поток на газ от терминала. Това повдигна сериозни въпроси без отговор. На 28 януари Gastrade отново обяви, че услугите по регазификация ще останат недостъпни до второ нареждане. Източници от индустрията предполагаха, че това „допълнително уведомление“ може да дойде до края на седмицата (8 февруари), но на уебсайта на компанията не се появи официално потвърждение. Това подсказва, че ръководството не е сигурно както за естеството на проблема, така и за сроковете за неговото разрешаване – ситуация, която едва ли вдъхва доверие на участниците на пазара, ключовите партньори и клиентите.
Междувременно доставките на руски газ през Турция се увеличават
Инцидентът се случи по време на пика на зимното потребление, на фона на прогнозите за ниски температури и намаляващи нива на съхранение на газ в Източна и Централна Европа. В същото време обемът на руския природен газ, постъпващ през „TurkStream“ на входната точка „Странджа-2“, значително се увеличи. Докато през миналата година средните входни нива бяха 41-42 млн. куб. м на ден, сега те редовно надхвърлят 50-51 млн. м, приближавайки се до границите на техническия капацитет на газопровода.
Неслучайно някои бизнес кръгове свързват спирането на терминала в Александруполис с „необходимостта да се освободи пазарно пространство“ за увеличаване на доставките на руски газ. Пропуските в доставките, оставени от недоставения втечнен природен газ – включително американски, катарски и алжирски доставки – бързо се запълват с руски природен газ.
Руската връзка в FSRU
Спекулациите за „руска връзка“ около FSRU в Александруполис се въртят около Костас Копелузос, ръководител на Kopelouzos Group – дългогодишен партньор на Газпром в Гърция. Съществуват подозрения (без публични доказателства), че той поддържа връзки с руските разузнавателни служби. Фактът, че терминалът е спрял работа точно в момент на критична нужда от алтернативни доставки, подхранва старите опасения.
Русия и „Газпром“ имат интерес не само от закриването на терминала, но и от това той да не се превърне в стабилен алтернативен източник за региона.
Костас Копелузос, заедно с друг ключов играч, свързан с Русия в Гърция, Иван Ставридис, беше сред участниците в търга за приватизацията на стратегическото пристанище в Александруполис. Това пристанище придоби стратегическо значение за НАТО в контекста на войната в Украйна. Въпреки че офертата им беше сред водещите, гръцкото правителство я отхвърли след намесата на САЩ, като се позова на геополитически опасения, свързани с руските интереси, които стоят зад офертата.
Проектът за терминал за втечнен природен газ в пристанището остана „утешителна награда“ за групата Kopelouzos. След няколкогодишни забавяния той влезе в експлоатация на 1 януари 2023 г. Само две години по-късно обаче той преустановява дейността си. Междувременно стратегическото местоположение на FSRU предлага отлична гледна точка за наблюдение на входящия и изходящия трафик в пристанището на Александруполис.
Бизнес причини за спирането на терминала
Една от най-правдоподобните бизнес причини за спирането на терминала е липсата на минимални нива на натоварване и обеми втечнен природен газ, необходими за рентабилна експлоатация. Това се дължи на ценовия дъмпинг на руския тръбопроводен газ, доставян в региона през Турция – чрез „TurkStream“ и „Blue Stream“.
Подкрепете независимия анализ!
Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!
С отстъпки от около 10 % в сравнение със западноевропейския индекс TTF руският газ прави втечнения природен газ икономически неконкурентоспособен. Търговците избягват риска от нови доставки на втечнен природен газ през Александруполис и дори договорените доставки се пренасочват към други терминали, включително към тези в Турция. Това допълнително влошава финансовите резултати на Gastrade, оператора на терминала.
Същественият „принос“ на България
От самото начало беше ясно, че групата Kopelouzos не е напълно уверена в бизнес модела на терминала за втечнен природен газ, особено в способността му да привлече достатъчно собствен и заемен капитал. Ето защо проектната компания избра плаващо съоръжение за регазификация и съхранение вместо скъпа наземна инфраструктура.
В крайна сметка българските държавни компании „Булгаргаз“ (която резервира капацитет от 1 млрд. куб. м годишно) и „Булгартрансгаз“ (която придоби 20% дял в терминала) се присъединиха към проекта, най-вече по „стратегически съображения“.
Годишните отчети на „Булгартрансгаз“ разкриват, че плащанията към Gastrade за този 20% дял са били извършени на няколко вноски, като в крайна сметка са достигнали почти 30 млн. евро – значително надценена цена в ретроспективен план, като се имат предвид финансовите резултати на дружеството през 2024 г. и прогнозите му за 2025 г. Това навежда на мисълта, че участието на българските дружества е било продиктувано предимно от „стратегически съображения“, с пълното съзнание за липсата на реална икономическа логика.
Истинският проблем е, че в продължение на години политическите съображения доминират при вземането на решения както в „Булгартрансгаз“, така и в „Булгаргаз“ – независимо дали става въпрос за сделката с „Ботас“, газопровода „Турски поток“ или разширяването на подземното газохранилище „Чирен“ – и всичко това, докато финансовите загуби продължават да нарастват.
Днес обаче тези ангажименти са се превърнали в бреме за българските дружества. Булгаргаз плаща за резервирания си капацитет от 1 млрд. куб. м годишно в Александруполис, независимо от реалното му използване, като същевременно поддържа допълнителни договори за доставка с Азербайджан (1 млрд. куб. м годишно) и турския Ботас (1,8 млрд. куб. м годишно). Тези фактори доведоха компанията до финансов срив, придружен от драматичен спад на пазарния дял – от 93% през 2022 г. до под 60% през 2024 г.
Ключовият въпрос остава без отговор
Ситуацията около спирането на терминала за втечнен природен газ в Александруполис оставя много въпроси без отговор. Най-неотложният от тях е: Дали наистина технически проблеми стоят зад спирането на плаващата платформа, или става дума за геополитически и икономически интереси?
Илиян Василев
