Границите на новата дипломация на канонерките на Тръмп
Тръмп разкрива истинското си лице
От 1 февруари Доналд Тръмп демонстрира реалните си намерения чрез въвеждането на нови мита и откровените изказвания на своите представители, включително държавния секретар Марко Рубио, по въпроса за Украйна. Действията му следват определена логика, но не е ясно дали тя съчетава успешно краткосрочните и дългосрочните последствия или най-вече дали има свързващата голяма картина на възможности и реалности. Те силно напомнят дипломацията на канонерките от миналия и по-миналия век, когато САЩ и други държави разширяваха пазарите си с военна сила. Този път заплахите с налагането на задушаващи мита предхождат заплахата от употреба на друг вид сила, като военната не се изключва.
Подкрепете независимия анализ!
Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!
Заплахите с налагането на мита има смисъл ако е част от преговорна тактика, но преговори на хоризонта не се виждат или, ако се водят, са толкова задкулисни, че не могат да компенсират медийните вълни от тактиката „първо стреляй/говори, после питай“. А след вчерашната информационна бомба за сектора Газа, който Тръмп щял да придобие за Америка, и поредния шок, публиката изтръпна. Това изтръпване обаче е временно – след него идват срещите с реалността и нетните текущи стойности. Ако се окаже, че между заявеното и постигнатото има пропаст, нещата ще се обърнат срещу Тръмп. Играта с неговата непредсказуемост ще престане да има сковаващ ефект – партньори и опоненти ще започнат да го приемат и да се ръководят от най-лошия сценарий в отношенията си с неговата администрация.
Заплахата му от нова ескалация с още по-високи мита срещу Канада не би довела до желаното „омекване“ на Отава, а по-скоро ще направи отстъпките ѝ по-непопулярни, дори невъзможни, и ще задълбочи недоверието. Да, асиметрията в зависимостите е очевидна, но между компаниите и държавите има съществена разлика. Разликата между корпоративни и държавни преговори е значителна – компаниите смятат разходи и ползи, като логиката на поведението им е пазарно позициониране или печалба в краткосрочен план. Държавите, особено по-големите демокрации, гледат средносрочния и дългосрочния хоризонт, където без взаимно уважение и взаимна изгода трудно се постигат трайни резултати. Ако стреляш първо, а после преговаряш, можеш да си навредиш сам, като вместо добрите решения консумираш най-лошите.
Реакцията на засегнатите държави
Първите реакции показват умереност, но и готовност за отпор. Канадските и мексиканските политици, колкото и да съзнават зависимостта си от износа към Китай, просто не могат да си позволят публичното унижение, на което ги подлага Тръмп. ЕС и Китай също ще отвърнат с ответни мерки – в това няма съмнение. Веднъж избухнали, търговските войни, дори и да бъдат спрени, ще нанесат непоправими щети на системата на международните отношения. Ако стратегията на Тръмп беше по-добре обмислена, той щеше да комбинира заплахите с дипломатически ходове – вместо това атакува всички едновременно и изцяло.
Той произвежда информационни фойерверки, които в един момент просто ще притъпят сетивността на публиката, включително усета ѝ за сериозност. И вместо успехите на отделните фронтове, които Тръмп е открил, да се подсилват взаимно, е по-вероятно шокът и стресът да родят немислими коалиции на шокираните.
Украйна – тест за границите на натиска
В този контекст попада и изявлението на специалния представител на САЩ по Украйна, Кийт Келог, че Украйна трябва да проведе избори до края на годината – искане, което изцяло съвпада с интересите на Путин. Реакцията на украинското ръководство беше категорична: и Зеленски, и Порошенко отхвърлиха предложението, наричайки го „подарък за Путин“.
Това показва, че Киев вече чертае свои „червени линии“ и няма да позволи Тръмп да договаря бъдещето ѝ зад гърба ѝ. Да, Украйна ще продължи да ухажва Тръмп, дори ще го ласкае и ще му предлага сделки, но когато става въпрос за сигурност и национални интереси – американският президент ще получи дипломатичен, но недвусмислен отказ.
Какво обединява митата и политиката спрямо Украйна?
И в двата случая Тръмп прилага натиск без предварителна подготовка и без задължителен период на ангажиране на ответната страна. В отношенията с ЕС, Канада и Китай липсваше предварително тестване на реакциите и фината настройка на стратегията – вместо съгласие, той среща растяща съпротива.
Същият модел се наблюдава и в технологичната надпревара. Обявената от Тръмп инвестиция от 500 милиарда долара в изкуствения интелект трябваше да гарантира глобално превъзходство на САЩ, но Китай отговори с проекта DeepSeek AI – асиметрично и с по-добро съотношение разходи-ползи. Дори да отчетем добавената информационна пропагандна стойност към тази новина от Пекин, светът ще продължи да противодейства на едностранните опити за натиск, въпреки че никой няма ресурсите на Америка. Когато не си голям, можеш да бъдеш по-пъргав и гъвкав.
Търговските войни във варианта на дипломацията на канонерките са двуостро оръжие и крият големи рискове, особено ако не са съпроводени с дипломатически усилия. Ако една стока има пазар и няма бърз заместител, митата само ще я направят по-скъпа, което ще доведе до инфлация и щети за американските потребители.
Илюзия е, че САЩ могат да се превърнат в автаркия и да се самозадоволяват без внос от Канада, Мексико и ЕС, или че налагането на мита ще привлече инвеститори от тези страни в САЩ. Истинската цел на Тръмп вероятно не е само натиск върху чужди държави, а и вътрешна консолидация на властта на бролигарсите и преразпределение на бизнес и богатство в тяхна полза. Шоковата терапия вероятно е част от тази стратегия.
В крайна сметка от новия американски президент зависи с какво ще остане в историята – и дали, докато преследва достойната цел да направи Америка велика отново, няма да я направи по-уязвима и по-слаба.
Илиян Василев
