Укротяване на опърничавите: Автокрация, олигархия – България на кръстопът към Европа
Ако едно явление обединява Югоизточна Европа, то това са протестите срещу автократичните режими. Колкото по-авторитарно е правителството, толкова по-ожесточена е съпротивата. По време на тези борби европейските институции – а именно Европейската комисия (ЕК) и Европейският парламент (ЕП) – играеха и играя двусмислена, често неразбираема роля, подклаждайки евроскептицизма в Източна Европа, Западните Балкани и Турция. В България например нито ЕК, нито ЕС в по-широк смисъл се възприемат като безпристрастен арбитър или непоколебим пазител на политическия морал и демократичните ценности. Вместо това широко разпространено е убеждението, че европейската и националните бюрокрации са изплели трайни мрежи на сътрудничество, насочващи политическата целесъобразност и взаимната търговия с услуги. Европейската комисия, ръководена от комисари, назначени от националните правителства, все по-често избягва да се конфронтира или да ограничава ексцесиите на тези правителства. Продължителните усилия за ограничаване на опортюнизма на Виктор Орбан в Унгария са ярко доказателство за това нежелание.
Слаб лъч надежда се появява от Европейската прокуратура, която наскоро се опита да повдигне обвинение срещу бившия министър на енергетиката Владимир Малинов, централна фигура в политико-олигархичния елит на България. Малинов е ръководил мащабни корупционни схеми в енергийния сектор, обвързвайки България с руските енергийни интереси в продължение на десетилетия. И все пак трябва да бъдем предпазливи с оптимизма – всяко дело трябва да премине през българските съдилища, където дълбоко вкоренената корупция често задушава правосъдието.
Мълчанието или пасивността на европейските институции по отношение на автократичния стремеж на Тръмп, засилващ авторитаризма и корупцията в региона, се чете като мълчаливо одобрение – или поне толериране – на фигури като Виктор Орбан в Унгария, Александър Вучич в Сърбия, Християн Мицкоски в Северна Македония и Реджеп Тайип Ердоган в Турция. Тези автократи възприемат политиките на САЩ, реални или въображаеми, като картбланш да потушават несъгласието и протестите с безмилостна полицейска сила. Заедно те създават коалиция с гравитационен център, който е достатъчно силен, за да откъсне региона от основния политически мейнстрийм в Европа. Това отклонение не се ограничава само до държави извън ЕС, а намира отклик и в страни членки като България. Там бившия премиер Бойко Борисов и ноторния лидер на задкулисието Делян Пеевски, които си се промотират като пазители на евроатлантическите ценности и силни фигури в българската политика, увеличиха заплатите на полицията и тайните служби с до 70% за една година. Този ход изпреварва очакваните протести, предизвикани от нови мащаби на разхищения на публични средства и нападения срещу публични институции. Нито ЕК, нито ЕП, където партийната лоялност често засенчва принципите и ценностите, си правят труда да отбележат и да реагират на тези процеси.
Подкрепете независимия анализ!
Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!
Вижте реакцията на ЕК – или липсата на такава – на решението на българския Конституционен съд за изборите. Вместо да изрази ясна позиция по отношение на демократичните стандарти и върховенството на закона, Комисията избра мълчанието, което затвърждава усещането за инертност. Проруските фракции, наред с други, се възползват от това като доказателство за съучастие. Подобно поведение не е аномалия; то отразява по-широк модел в европейските институции, които предпочитат прагматичния институционален интерес пред демократичните идеали, моралната яснота и справедливостта. Резултатът е предвидим: нарастващо разочарование сред гражданите, които виждат в ЕК и ЕС не защитници на техните права, а тихи поддръжници на националната корупция, стига тя да не застрашава членството в Съюза. Междувременно автокрацията набира сила, като плете трансгранични съюзи, които насочват проникването на Русия и дестабилизирането на ЕС. Властта на Орбан се дължи не само на делата му, но и на неспособността на ЕС да ограничи вредното влияние на неговия пример.
Липсата на европейски механизми за санкции
Ярка пречка пред борбата с корупцията в ЕС е липсата на единен механизъм за санкции, подобен на американския закон „Магнитски“, който е насочен срещу корумпирани лица и нарушители на правата на човека, независимо от тяхната националност или местонахождение. Въпреки че силата на закона намаля при президента Тръмп, версията на Обединеното кралство продължава да действа, което подчертава необходимостта от европейски аналог. В ЕС налагането на санкции срещу Русия – или санкционирането на тяхното нарушаване – остава национален приоритет, зависещ от политическата воля и институционалната активност на всяка държава членка.
В България приемането на закон в стил „Магнитски“ изглежда фантастика на фона на настоящата политическа обстановка. Корупцията е проникнала дълбоко, а елитите, които биха били обекти на санкции, имат достатъчно влияние, за да попречат на реформите. Безпомощната съдебна система и слабата политическа решимост задълбочават проблема. Така, дори когато САЩ налагат санкции по „Магнитски“ на фигури като Делян Пеевски, сенчестия крал на българския политически подземен свят, местните власти само мълчат или правят безполезни жестове, което разкрива пропастта между външния натиск и вътрешната парализа.
Мафията в България или България на мафията
След нахлуването на Русия в Украйна и последвалите санкции на ЕС България се превърна в опорен център на усилията за тяхното заобикаляне. Като единствен канал за руски тръбен газ в Европа, България се превръща в свързващо звено на приятелски настроените към Русия автократи – от Ердоган до Орбан – със споделени интереси в поддържането на зависимостта от руски енергиен внос. Освен природния газ, този геополитически алианс поддържа контрабандни мрежи, пренасочва стоки с двойна употреба и насочва забранения износ през трети страни, като поддържа региона в системно противоречие с целите и усилията на ЕС и НАТО. Българските митници, гранични служби и прокуратура – често съучастници или умишлено бездействащи – изпълняват тази роля, като превръщат страната в крехка брънка от веригата на европейските санкции. Това подкопава не само позицията на ЕС срещу руската агресия, но и авторитета на България като надежден съюзник.
Влизането в Шенген и предстоящото присъединяване към еврозоната рязко вдига залозите и възможностите на тези кръгове. Олигархично-корупционният модел на България, преплетен с руската и европейската организирана престъпност, е готов да се възползва от нарастващите стокови и капиталови потоци, като открие нови източници на печалба за автократите и техните финансови мрежи. Медийният дебат все по-често изследва въпроса „Кой и истинският Кой – дали Делян Пеевски контролира криминални фигури от ъндърграунда като Христофорос Аманатидис „Таки“ или обратното – прекият контрол върху набъбващи финансови трансгранични потоци след влизането в Шенген и еврозоната да прави Пеевски зависим от Таки. Западните разузнавателни служби сигнализират за тези схеми, често в реално време, но българските институции се бавят или стоят безмълвни. Това затишие утвърждава съдебната система, която страда от хронични недостатъци, като заменя европейските норми за ред, законност и справедливост с олигархична привидност на евроатлантизма, която отдалечава гражданите и привлича руската власт.
В същото време германски политици и подкрепяни от германската държава неправителствени организации, наред с други, влошават тази ситуация, като поддържат и легитимирарт кухия евроатлантизъм на Борисов и Пеевски.
Европейските фондове като източник на корупция
Европейските фондове, предназначени за модернизиране на страни като България, често обогатяват олигархични кръгове и така пряко допринасят за разтваряне на ножицата на благоденствието и просперитета между България и водещите страни в Европа. Злоупотребите с инициативи на ЕС като „Региони в растеж“ или Програмата за развитие на селските райони са добре известни, но рядко се наказват. Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и Европейската прокуратура могат да проверяват и да препоръчват санкции, но прилагането им зависи от националните съдебни и правоприлагащи органи.
В корумпираните държави това води до порочен кръг: Органите на ЕС обръщат внимание на проблемите, но апатията на местно ниво прави усилията им безплодни.
Унгария и България са пример за това как фондовете на ЕС подкрепят олигархичните мрежи пред общественото благо. В Унгария значително част от еврофондовете се насочваха към приближените на Орбан; в България фиктивни фирми, завишени разходи и политически протекции компрометират възможностите за превръщане на евросредствата в развитие и просперитет.
Европейският парламент може да настоява за разследвания или реформи, но без подкрепата на ЕК и Европейския съвет – където националният суверенитет има приоритет – тези призиви звучат всуе.
Дилемата на България при влизането в еврозоната
С приближаването си към еврозоната България е изправена пред сложна задача: да проведе радикални реформи, за да се приведе в съответствие с европейските критерии, или да се придържа към статуквото, което окуражава корумпирания елит, засилен от интеграцията в Шенген и еврозоната.
Влизането в ЕС обещава по-строг финансов надзор и прозрачност, но някои от банките, със българска собственост, се страхуват от по-строг контрол. Те стоят зад кампанията срещу приемането на еврото, която успя да повлияе на общественото мнение през последните месеци. Без да се премахне политико-олигархичното влияние, тези стандарти ще останат просто експонати на витрини – подобно на неотдавнашните шпионски скандали, при които западните съюзници разобличават български граждани като руски агенти, а официалните лица свиват рамене и изчакват, докато общественото възмущение стихне.
Без реформи корупционно-олигархичният модел ще се задълбочи, процъфтявайки благодарение на по-големите сенчести капиталови потоци, таксата вход към европейския пазар и руските планове за използване на българските субекти за целите на Кремъл. Това може да се превърне в новата икономическа основа на България: търговия с предимствата на интеграцията в ЕС на върха на корупционно скеле.
Автокрация срещу дневния ред за сигурност на ЕС
ЕС не трябва да се примирява с това, че Орбан злоупотребява с правото си на вето в Европейския съвет и държи целият съюз заложник на своите тежнения към Москва. Процедурата по член 7 от Договора за ЕС срещу Унгария, започната от ЕП през 2018 г., се бави в Съвета, а се нуждае от мнозинство от четири пети, за да се придвижи напред. Атаките на Тръмп и Путин отвън, в синхрон с тези на Орбан отвътре, би трябвало най-накрая да задействат инстинкта за самосъхранение на Европейския съюз.
Отвъд Шенген и Еврозоната, интеграцията на ЕС сега зависи от консолидацията около въпросите на военно-политическата сигурност и стратегическата автономия, стимулирана от агресията на Русия и Америка на MAGA. Енергийната и суровинна сигурност имат водещо значение и стават все по-спешни, което предполага радикални действия, които не изчакват консенсус, а се движат от „коалиции на желаещите“ – държави, обединени от единните цели – срещу заплахи за сигурността чрез съвместни действия в областта на отбраната и разузнаването. Украйна е вплетена в тази нововъзникваща тъкан на сигурността – истина, която някои български лидери избягват да признаят, рискувайки да поставят страната си настрана.
България трябва да направи своя избор: да се възползва от интеграцията в еврозоната, за да изкорени корупцията и да създаде функционираща държава, или да потъне още по-дълбоко в олигархичното блато, като се утвърди като член на ЕС само по име. Шансът за обновяване се очертава, но без смели реформи корупцията ще продължи да съществува – ендемична и задушаваща.
Най-големият ми кошмар е, че автократите в региона могат да прибягнат до дълбоко цинична сделка с новите елити в Западна Европа. При този сценарий те ще продължават да съчетават насилието срещу демократичните норми с тотална корупцията, като ги опаковат с шлифована „геополитическа“ реторика, която се вписва в мейнстрийма на политическите процеси в ЕС. Зад тази фасада те ще продължат да оказват през сделките си безпрецедентна финансова и материална подкрепа на Владимир Путин, като по този начин ще подсилят военния арсенал на Кремъл. Този коварен компромис неизбежно ще подкопае интегритета и капацитета за вземане на решения на общоевропейско равнище, като същевременно тихо ще насърчава агресивността на Кремъл като неусетно превръща зоните на автократизъм в Югоизточна Европа във възстановени зони на руско влияние – всичко това под прикритието на лоялност към европейските ценности.
