Петте етапа на срива на един режим

Българската версия на когнитивната война на Кремъл

В последните седмици ставаме свидетели на все по-директни прояви на политическо насилие над демократичния процес: журналисти се гонят от парламента, медиите отказват достъп на представители на опозицията, а обществото бавно се привиква към мисълта, че „няма смисъл“. Това не е просто атака срещу свободата на словото, а част от когнитивна война – война за умовете, в която лъжата, страхът и апатията са основните оръжия.
Тази война не е измислена в София. Тя е заимствана от Кремъл, пренесена през мрежата на зависимости, които свързват Пеевски и Борисов с по-голямата постсъветска система на контрол. България преживява своята собствена версия на руския модел – с „вътрешни олигарси“, които възпроизвеждат методите на Путин за овладяване на общественото съзнание.

Петте етапа на приемането на Края

Във филма на Боб Фос „Ах, този джаз“ режисьорът Джо Гидиън преминава през петте етапа на приемане на собствената си смърт — отричане, гняв, пазарене, депресия и приемане. Тези пет етапа описват не само човешкия, но и политическия живот. Режимите също умират така – бавна, драматична смърт, с последни изблици на величие и самозаблуда.

Подкрепете независимия анализ!

Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!

Днес именно така умира режимът на Владимир Путин. Не само властта му се срива, но и вярата на неговите поддръжници, които още се намират в първия етап — отричането.

Дори официалната руска статистика отчита за първи път спад във военното производство и изчерпване на ресурсите, но за тези хора това са „измислици на враговете“. Така започва краят – с отказ да бъде видян, камо ли приет.

Крахът по план

Отричането на неизбежното започва с познатата фраза: „Всичко върви по план.“
Това е мантрата на Путин от първия му ден – мнима предвидимост и контрол. Но реалността се бунтува: фактите пораждат гняв, насочен към Украйна, НАТО, Запада.

Днес Кремъл се намира в стадия на пазарене с времето – чрез фиктивни паради, примирия, визити като тази на Кирил Дмитриев, които трябва да внушават стабилност. Но това е предсмъртна хореография – театър на самозалъгването, в който пропагандата замества реалността, а когнитивната война – истината.

Когнитивната война – оръжието на обречения

Когнитивната война е опит да се промени не фактът, а възприятието за него. Когато реалността не може да бъде контролирана, тя се подменя. Кремъл прилага тази техника в пълен спектър – медии, тролове, псевдоексперти, наративи за „упадъчния Запад“ и „силната ръка“.

Българският ѝ аналог е проектът на Пеевски и Борисов – когнитивна окупация на общественото пространство.

• Отричане: „няма мафия“, „няма корупция“, „всичко е законно“.
• Гняв: „реформаторите рушат държавата“, „всички са маскари“.
• Пазарене: „ще ви дадем стабилност, стига да не питате“, „останете си вкъщи или по-добре продайте гласа си “.
• Депресия: апатията на негласуващите, които вече не вярват в промяната.

И накрая идва приемането и признаване на безсилието пред случващото.
Така България се доближава до своя „нов нормален“ авторитаризъм: медиите задават само удобни въпроси, журналисти биват гонени от парламента, опозицията – заглушавана с клишета за „хаос“ и „некомпетентност“. И това се представя за Съдба.

От Кремъл до София – една и съща матрица

Това не е съвпадение. Това е внос на политическа технология. Кремъл разбира, че не може да поддържа империята с армия, но може с възприятия. Когнитивната война е евтина, тиха и ефективна.

В България тя се води от медийно-олигархичния комплекс, който моделира обществените представи, нормализира корупцията и превръща цинизма в национална идентичност.

Когато Пеевски купува ефир, той не купува влияние – той купува реалността. Когато Борисов разказва анекдоти, той не се шегува – той обезоръжава. И когато обществото приеме лъжата като неизбежна, войната вече е спечелена — без нито един изстрел.

Петият етап – краят като начало

Смъртта на режима на Путин е неизбежна. Както и краят на неговите сенки в България. Без значение колко мъчително ще преминат през петте етапа. Но истинският въпрос е дали обществото ще премине през петте етапа на осъзнаване – или ще остане в пазарлъка и апатията. И ще приеме Краят като Начало на Новото.

Истинското приемане не е капитулация. То е прозрение и път към избавлението. Да приемем реалността означава да осъзнаем, че демокрацията не умира от враговете си, а от страха на своите граждани. И че свободата не е зрелище, което гледаме отстрани.

Илиян Василев