Пеевски и илюзията за контрол върху Лукойл

С вкарването на ДАНС като самостоятелно ниво в процеса по одобрение на купувач за „Лукойл България“, Делян Пеевски демонстрира поредната си управленска неадекватност. Той очевидно смята, че може да контролира процес, който е далеч над неговите възможности – камо ли по мярата на ДАНС. Особено като времето и ресурсите не са на наша страна.

Пеевски явно вярва, че неговите хора от „Инса ойл“ и други вносители, които неговите хора в митниците контролират, могат да компенсират евентуално спиране на рафинерията с извънреден внос на горива. Но нека попита – първо, възможно ли е  това, особено при спирането на сръбската рафинерия и дали е възможно без повишаване на цените?
Особено нелепо звучи обещанието, че „цените няма да се вдигнат“, сякаш пазарът на горива в света се подчинява на политическите желания на Пеевски. Бетер Кашпировски.

Разбирам, че не трябва да се всява паника, но времето за план Б отдавна изтече. То изтече още когато беше уволнен топ експертът Бойко Ницов като представител на държавата в управлението на „Лукойл“ и заменен с лоялен, но некомпетентен човек.
Изтече и когато бяха отказани т.нар. stand-by договори с BP и Repsol за извънредни доставки при криза – с аргумента, че „нямало нужда да се нагнетява паника“. Времето за паника дойде – договори няма. А за да бъдат сключени бяха необходими месеци. Тогава и президентът Радев твърдеше, че няма проблеми със собствеността и бъдещето на „Лукойл“. Изобщо президентът положи всички усилия да убеди света, че няма нужда от смяна на собствеността.

Подкрепете независимия анализ!

Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!

Тези договори обаче бяха именно инструментът, който можеше да даде на всяко правителство – не само на това на ПП–ДБ – реална възможност за реакция в кризисна ситуация.

Анализите, с които работеше кабинетът на Денков, ясно сочеха, че при тенденциите в политиката на Кремъл, войната в Украйна и западните санкции, остри фази на дестабилизация в работата на „Лукойл“ са неизбежни. От доставките на суров петрол до банковото обслужване – всичко е зависимо от геополитически процеси извън наш контрол. Всички вярваха, че Доналд Тръмп и Владимир Путин ще се разберат и ще бъде бизнес както обикновено.

ДАНС, разбира се, не отчиташе това – защото е обслужваща агенция, а не стратегически център за независими анализи и информация. И днес има сили, които продължават да живеят с илюзията, че проблем няма, че „Лукойл ще се оправи“ някак си.

Да, ама не. Колкото повече заравят главата в пясъка, толкова по-тежки ще бъдат последствията – не за тях, а за всички нас.

Стратегическите „умници“

Ето ги и стратегическите мислители – Борисов, Пеевски и Радев. Всички до един обвързаха България с енергийни проекти под диктовката на Русия без да отчетат очевидното – няма как да управляват руския геополитически риск след анексирането на Крим.

„Турски поток“ ще спре да пренася руски газ след 2027 г., но кредитите за него ще продължат да тежат върху българските данъкоплатци.

Финансираха и построиха газопровода по който течеше руски газ към Сърбия и Унгария, но това не попречи на „Газпром“ да спре доставките за Булгаргаз. Вместо да им светне „червената“ лампичка, че Русия не е надежден партньор, същите тези умници – Борисов, Делян Пеевски и техните проксита продължиха да настояват за плащания в рубли – и само месеци по-късно дори тези, които се съобразиха, също останаха без газ.

След това вдигнаха шум около „левчето на Лукойл“ – тотално фалшива теза, която изчезна веднага след като свалиха правителството на Денков.

Истината е проста: по времето на кабинета Денков „Лукойл“ спря да плаща „тяхното“. И ужасът на Борисов и Пеевски беше, че „техните“ пари могат да отидат към Асен Василев и Кирил Петков, които да ги използват за политическа дейност. Всеки подозира другия в собствените си пороци.

Митът за „особения управител“

Същата илюзия се повтаря и при фигурата на „особения управител“ – като че ли назначаването му е панацея. Без гарантирани доставки на суров петрол, без резервен екип и без правно издържано основание за намеса в рафинерията, той е никой.

Но от екрана това няма да чуете. Там не е „целесъобразно“ да се съмнявате в изключителните умения на Борисов и Пеевски.

Слънцето може и да не изгрее, но те винаги ще намерят начин да „огреят“ деня ви.

Илиян Василев