Особен управител в „Нефтохим“? Сложният баланс между контрол, санкции и национален интерес
В контекста на съобщението, че Лукойл са решили да преговарят ексклузивно с Гунвор за продажба на активите в Европа, което е най-вече опит за печелене на време, доколкото Кремъл контролира напълно Гунвор, в публичното пространство зачестяват призивите „още утре“ държавата да въведе особен управител в „Лукойл Нефтохим Бургас“. Тази идея изглежда проста и решителна – но в действителност е много по-сложна, отколкото звучи.
Влизането на особен управител не е механичен акт, а процес с дълбоки правни, технически и икономически измерения. Не става дума просто за това един държавен представител да прекрачи портала на рафинерията, а руските мениджъри „да сложат оръжие“. Подобна стъпка без предварителна подготовка може да доведе не до овладяване, а до срив в производствения цикъл – с непредвидими последици за енергийната сигурност и икономиката.
Още по-сложно е с национализацията, макар, че при създалата се обстановка, тя изглежда като логична опция, не толкова и само като изпълнение, а като опция за реагиране.
Отговорността – между компанията и държавата
Проблемът не е само оперативен, а институционален. Прехвърлянето на контрола от компанията към държавата означава и прехвърляне на отговорността – за безопасността, за непрекъснатостта на производството, за екологичните рискове, за доставките на горива.
Подкрепете независимия анализ!
Помогнете ни да продължим да предоставяме безплатни, обективни и задълбочени анализи, като подкрепите нашата работа. Вашето дарение гарантира, че ще останем независими, прозрачни и достъпни за всички. Присъединете се към мисията ни—дарете днес!
Държавата трябва да осъзнае, че с поемането на контрол тя не просто „взема властта“, а поема и целия спектър от задължения, рискове и проблеми, свързани с оперирането на активите на Лукойл в България. Това изисква капацитет, подготовка и експертиза, с които правителството в момента не разполагат, поне не веднага.
Какво налага предпазливост
Основната грижа на държавата в тази ситуация трябва да бъде двойна:
- Да защити интереса на потребителите – да не се стигне до прекъсване на производството и ценови шок;
- Да запази своя фискален интерес – приходите от данъци и акцизи, които са жизненоважни за бюджета.
Дори в условията на американски санкции, които отварят възможност при смяна на собствеността държавата да придобие контролен дял и фактически принуждават „Лукойл“ да форсира видимост на смяна на собствеността, какъвто е случаят с Гунвор, реалността остава сложна. Производството, логистиката, снабдителните вериги и управлението на риска продължават да зависят от руската страна – технологично, кадрово и административно.
В този контекст ролята на ДАНС не е решаваща. Специалните служби могат да осигурят контраразузнавателна подкрепа, но не и да заместят икономическото, търговското и управленското ноу-хау, което е необходимо за плавен преход на контрола. При неправилна намеса те могат дори да задълбочат кризата и да нанесат още по-голяма вреда.
Национализацията – възможна, но не от днес за утре
Идеята за национализация – първо държавен контрол, после продажба – изглежда логична в условията на санкции и несигурност. Тя, обаче, не може да се осъществи експресно. Смяната на собствеността, особено при предприятие от стратегическо значение, изисква внимателна подготовка, оценка на активите, правна рамка и съгласуване с международни партньори.
Всеки прибързан ход рискува да блокира производството и да постави под въпрос енергийната стабилност на страната.
Умната, защото залозите са огромни
В този момент държавата трябва да действа с хладен разум и стратегическа преценка.
Залозите са прекалено високи, за да се действа на емоции или под обществен натиск.
Необходим е сложен баланс между дипломация и твърдост, между бизнес логика и държавническа отговорност. А най-вече – необходима е експертиза, координация и политическа воля за защита на националния интерес без разрушаване на икономическата стабилност.
Илиян Василев
