Алтернативи & Анализи: Съветът за сигурност на РФ обяви нова стратегия за работа с руската емиграция в полза на Кремъл

В статия публикувана във вестник „Ведомости“ на Андрей Новиков, се изнася информация за последното заседание на Съвета за сигурност на Руската федерация, и обсъжданите промени във външнополитическата стратегия на Кремъл, с поредица от нови акценти в работата с руската емиграция в ЕС и НАТО.

Освен курс към конфронтация и студена война, става ясно за плановете за ангажиране и активиране на руските имигрантски общности от различните вълни – аристокрацията и „бялата“ емиграция след 2017 години, съветските дисидентите, икономическата емиграция след разпада на Съветския съюз и последната вълна от емиграция на „несъгласните с Путин“ в полза на постигането на целите на Кремъл.  

Путин натиска класическия бутон „Родината в опасност“, западът иска да унищожи Русия, като антидот на антикремълските настроения, породени от текущата и предстояща дисидентска емиграционна вълна на Запад.

И досега Кремъл работи интензивно с тази емиграция, пример за което е „приобщаването“ на задграничните диоцези на руската Православна църква, както и финансирането на нови храмове на Запад, най-значимия от които е открития през 2017 година в Париж Руски Духовен и Културен център. Тези близо 30 милиона рускоговорящи, които се споменават в материала, посветен на заседанието на Съвета за сигурност на РФ, се третират като „сънародници“, неразделна част от руската нация и от „политическата територия“ под надзора на Кремъл.

Русзарубежцентър, а след това Россотрудничество, оглавявани доскоро от новия посланик на РФ в България Елеонора Митрофанова, както и дузина други организация, включително фондове, асоциации, и други организации в културно-информационната и образователна плоскост, реализират огромен като мащаб кръг от пропагандни дейности, усилващи посланията на официалната руска външна политика.

В условията на остра конфронтация с ЕС и НАТО, и при стесняващите се възможности за открити деструктивни и пропагандно-информационни въздействия през открито проруска и агентурна мрежа, Съветът за сигурност на РФ набляга на потенциала на руската диаспора да лобира в полза на Кремъл и насочва външната политика на съответните страни в желаното от Москва русло. 

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Самият факт, че част от поверителна дискусия излиза в руските медии, говори за съзнателно търсен ефект.

Първите три вълни от руската емиграция след 2017 година – аристократическата, бялата и дисидентите, бе смятана за вражеска от Кремъл и бе държана настрана.  В този период Москва разчиташе най-вече на коминтерновските канали за влияние сред леви и прокомунистически сили, отколкото на руската емиграция.

И днес тя продължава да бъде нееднородна и далеч не е еднозначно обвързана, да не говорим предана на Кремъл. В последните години новите бегълци от режима на Путин, търсещи сигурност за себе си и за семействата си руски граждани и значителен брой бизнес емигранти формират последната вълна напускащи Русия, която се оказа най-многобройната от страна извън ЕС.

Достатъчно е да се оцени дейността на политически имигранти като Михаил Ходорковски, Андрей Пионковски, Гари Каспаров и други.

Между представители на различните вълни от руската емиграция нерядко има разногласия, белогвардейците критикуват съветските дисиденти, съветските дисиденти антикомунисти критикуват икономическите имигранти, особено националистите и т.н.

Неотдавна един от известните съветски емигранти Владимир Суворов, бивш агент на ГРУ, остро критикува главният опозиционер Алексей Навални, и го нарече „проект на Кремъл“ (!?), което на пръв поглед странно съвпада с атаките срещу главния руски опозиционер от придворната вътрешна опозиция, олицетворявана от Григорий Явлински, Анатолий Чубайс, Алексей Кудрин и други. 

В годините на управление на Путин бяха „командировани“ в чужбина мнозина от приближените му олигарси, които създадоха бизнес мрежи на руско влияние през компании, благотворителни и граждански организации, банки, фондове, медии, футболни клубове. Създадени бяха нови и разширена дейността на стари културни, религиозни центрове, системно и целенасочено реализиращи стратегия за дълбоко проникване и интегриране в западните икономики и общества.

Класическите системи за разпознаване на заплахата от Съветския съюз по време на студената война сработваха на границата между двете системи. Днес значителна част от влиянието на Москва се осъществява от територията на страните членки на ЕС и НАТО, в този смисъл не са елемента на външната политика на Русия и системите за ранна диагностика на границите на противопоставяне между НАТО и Русия, а елемент от вътрешните работи съответните държави.

Износът на капитали през „новата“ емиграция е своеобразен нов глобален проект на Кремъл, надграден Коминтерн, който освен за лично и колективно обогатяване на Путиновата каста, цели съхранение на това богатството извън колабиращата руска икономика.

Руските прокремълски емигранти са мобилизирани да предотвратят налагането на нов кръг от персонални санкции срещу Путиновия кръг и блокиране на достъпа им до западните капиталови пазари.

Вън от съмнение, вниманието, което Съвета за сигурност на РФ отделя на работата на руската емиграция, в съчетание с тезата че Русия граничи със себе си и руските емигранти са ресурс на Кремъл, е прелюдия към ескалираща намеса във вътрешните работи на страните от ЕС и НАТО. Заедно с това предпоставя нужда от взаимодействие с дисиденти и политическите опоненти на Путин в и извън Русия. 

Подобен многостранен подход става по-наложителен пред вид обстоятелството, че най-значителната имигрантска група в България са рускоезичните, над 300 хиляди души, което не само ги превръща в най-голямото малцинство в страната с критичен ефект върху демографски, социални и политически баланси, но в съчетание с традиционните русофилски групи отваря нови зони за уязвимост в сферата на сигурността.

Не само абсолютния размер на новата вълна от имигранти и туристи от Русия, голямата част от които висши чиновници и приближени на Путин, но и тяхната концентрация по крайбрежието и плановете за развитие на зони специално таргетиращи привличането на руски „дългосрочни туристи“, маркира червени линии за вътрешната и външна политика на Бългрия, в контекста на заявените от Съвета за сигурност на РФ намерения.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg