Напразни дезинформационни усилия на Кремъл – българите правят практичен избор

Историята с влизането на България в списъка на държави, които не са приятелски настроени към Русия, бележи важен етап в нейната история. „Новината“ изтече „творчески“ на 29 април в програмата „60 минути“ на един от водещите канали на Кремъл – Россия 1.

Междувременно на заден план вървят други новини, които съобщават, че България е влязла в още един съмнителен списък на заслуги – този на Турция и Египет, водещи руски туристически дестинации със забрана за полети. До този момент няма официални решения, нито съобщения, но войната за дезинформация се разраства.

Манипулативният модел възпроизвежда традиционната терапия „заплаха-проклятие“, използвана от Москва още от присъединяването на България към НАТО. Плашат че „божественият“ гняв на царя в Кремъл ще се стовари върху неблагодарните българи. От нас се очаква да треперим.

Не си спомням български или други агенти на НАТО да са взривявали складове с боеприпаси на руска територия или да са тровели руски граждани с химическо оръжие, още по-малко правителства на страни от алианса да са милитаризирали икономическия и социалния си живот, с едничката мисъл да плашат съседите.

Достатъчно е да цитираме висшия професионален военен в МО, който тези дни предупреди, че след 15 години управление от генерал-лейтенант Борисов армията е в плачевно състояние.

Вълна от заклинания и игра върху комплексът за малоценност на малкия брат.

Следвайки дългогодишната руска традиция, когато дадена държава изпадне в немилост и тя се присъедини към лагера на „враговете“, нейните граждани стават фашисти и предатели.

Като оставим настрана омерзителната позиция на пропутинските „полезни идиоти“ в България със сляпата им защита на руските агенти, които взривяват складове и убиват български граждани, разказът за изключителната роля и място на Русия за българската икономика е манипулация и преувеличение.

Българите са новите стари „врагове“ на Русия – послание, което предизвика паника и шок сред 7-8-те процента от населението, които вярват в съветските клишета за „вечната и нерушима дружба „.

Подобна „безусловност“ и сляпо подчинение вървят ръка за ръка с насаждането на комплекса за малоценност към Русия, с ключовото предсказания – светът за българите ще свърши без нейния газ, петрол и без покровителството на големия брат.

Туризмът – колко критични са руските туристи за България?

Кремъл контролира изходящия си туризъм по няколко причини – здравни, икономически, политически, финансови и други, които нямат нищо общо с България. Всички европейци са ограничили пътуванията поради пандемията, така правят и в Русия.

Освен това Москва се стреми да накара руските туристи да стимулират икономиката на Крим, за да спре срива на жизнения стандарт на полуострова, въпреки излетите милиарди от централния бюджет.

Отслабването на рублата и намаляването на доходите на руските граждани правят почивката им в чужбина отдалечаваща се цел. Руските собственици продават имотите си по Черноморието, закупени в дните на относително благоденствие преди анексията на Крим.

Ако миналият летен сезон е някакъв показател за предстоящия, основният извод е – руските туристи отдавна са престанали да играят някаква критично важна роля.

През 2020 г. страната ни е посетена от 46 000 руски туристи, в сравнение с 204 000 украинци. Руските туристи се нареждат на 17 място като източник на туристи.

Загрижеността за пандемията важи за всички; украинците също са изправени пред здравни бариери. Въпреки това, за разлика от руските туристи, правителството в София не им предоставя специално третиране, няма призиви за специални отстъпки или клетви във възхвала на украинския турист като „вечен“ брат.

Не си спомняте български министър на туризма някога да е предприемал някакви офанзиви за привличане на украинци с визити в Киев? Не, но украинците се увеличават, тъй като ги лишиха от кримското им крайбрежие.

Във всеки случай туристите от страните от ЕС отдавна са се превърнали в най-надеждният и сигурен ресурс за българия туризъм.

Тези тенденции пораждат тревога и нервност у родните русофили, които се опасяват, че намаляващата зависимост и значение  на руските стоки, инвестиции и туристи, са предвестник на бъдеща загуба на контакт с кораба майка и на имплозия на влиянието им вътре в страната.

Външната търговия

Подобна е картината във външната търговия на България с Русия. Много шум за нищо.

Класиката гласи – националните интереси се определят там където е интересът на повечето български граждани – именно в това да изнасяме повече стоки и услуги за Русия.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи. Подкрепете ни.

Митът за „безкрайния“ руски пазарен потенциал се превърна в изпразнено от съдържание клише.

Задача на руското правителство е да се грижи за руския внос в България, не е наша работа. Но съдейки по пристрастеността на Борисов всячески да помага на Газпром да транизитира повече газ в региона и да поддържа пазарните си дялове, може да се запитаме дали е български или руски политик.

Имаше моменти, не много отдавна, когато Кремъл можеше да спре по свое усмотрение, критично важни доставки на ядрено гориво, на нефт и природен газ, като ни остави на тъмно и на студено.

Някога, не сега.

Днес българите и европейците се радват на по-голяма конкуренция, на алтернативни доставчици на всяка от стратегическите стоки на Русия. Газпром, Лукойл и Росатом все още притежават несъразмерно висок дял от българския пазар поради наследството на дългосрочните договори и монополите от съветското време.

България може да задоволи своите енергийни нужди при текущите нива на потребление, ако се наложи, без нито един кубичен метър руски газ по пряк договор, без нито един метричен тон руски суров нефт.

Но да се върнем към мита за „безкрайния“ и незаменим руски пазар – Русия се нарежда едва на 18 място като дестинация за износ на български стоки и услуги. Неоспорим факт. Настоящото годишно равнище – между 400 и 500 млн. евро – беше достигнато преди 15 години и оттогава не е мръднало особено, независимо дали  е имало и нямало санкции.

Междувременно българският износ се е увеличил благодарение на доброто съчетание на цена и качество при това на най-взискателните пазари – ЕС, Северна Америка, Китай и др. Това подкрепя аргумента, че при равни други условия не би трябвало да имаме проблем да изнасяме повече и за Русия.

Поне на теория.

Но българските производители и търговци, заедно с източноевропейските им колеги, обаче се радват на специално „братско“ отношение. С руския си „опит“ – „контузии“ и финансови загуби – дори и най-упоритите русофили отрезвяват и трайно напускат руския пазар.

Руските инвестиции и геостратегически проекти

България не е критично зависима и от приходите от транзит на руски газ и от другите съвместни геостратегически проекти. Ако съпоставим размера на допълнителните приходи от подобни проекти, с новите нива на дълг и рискови експозиции, ще стане ясна загубата на здрав разум сред управляващите и ръководителите на български държавни предприятия. Нито една частна компания не може да си позволи подобен хазарт.

Руският пазар е с най-високите и практически неуправляеми нива на политически риск, тъй като никой не може да предвиди стратегическите игри на Путин, които биха могли да предизвикат допълнителни санкции или административни бариери.

Дори Нефтохим на Лукойл, най-значимата инвестиция в Русия, е казус, при който държавата има печеливша стратегия. Въз основа на класическата формула за цената на един актив – множител по устойчиво равнище на печалбата преди лихви, данъци, обезценка и амортизации, оценката показва мащабна декапитализация след повече от 15 години постоянни загуби. Въпрос на решителост от страна на „кесаря“ да си вземе кесаревото.

Така че, когато руската пропаганда изстрелва залпове с ужасяващи послания и проклятия, че България не може да съществува без Русия, целящи да ни паникьосат, останете спокойни и се отнасете снизходително.

Икономическите основи за трайна еманципация от Русия и дългосрочна криза на русофилията са налице. Обедняваща, разкъсвана от вътрешни противоречия, не в крак със света, Русия няма какво да предложи на мрежата си от русофили в чужбина, нито в личен, нито в семеен, нито в професионален план.

Кремъл няма нито пари за да подкупва вече забогатяли политици, нито морално превъзходство за да проповядва и очарова с идеология; може да разчита само на агенти на ГРУ, СВР, ФСБ които убиват, извършват диверсионни актове и реализират дезинформационни кампании.

Българската поговорка за стомната, която се чупи на третия път, е точно на мястото.

Илиян Василев

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подкрепете и проекта Алтернативата на alternativata.bg