Скептичен съм относно приемането ни в Еврозоната и Шенген

Не смятам, че изготвеният проектобюджет би се реализирал, дори и да има редовно правителство – нещо, в което се съмнявам, защото е невъзможно по двугодишната макро рамка, която е дало служебното министерство, да има средно между 6-6.5% (11 млрд.) дефицит всяка година. Това са дългове, които към края на периода се очаква да бъдат 38% от БВП. Това означава тежко бреме за икономиката и не виждам кой и при какви условия би купил дълга ни, защото инвеститорите вече не се интересуват особено от българските облигации, коментира в студиото на Алтернативата икономистът Георги Найденов.

Има колеги, които поддържат тезата, че още от 2023 г. ще трябва да разглеждаме вариант за повишаване на данъците. Цифрите, дадени от сл. правителство за този проектобюджет, са при запазване на сегашната политика. Липсва заложен ръст на МРЗ, което според синдикатите не е добре за хората предвид поскъпването на живота. Не трябва да забравяме обаче и трудностите, при които работи бизнесът, както и колко дълго ще продължи войната и самия ѝ изход, оттам и цените на суровините на световните финансови пазари.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

 Дългът през 2008 г. беше около 13-14% от БВП – най-ниското му ниво. Сега се очаква да е 28%, а ако тригодишната макрорамка бъде изпълнена към края на 2025 г. ще бъде 38%. Съмнявам се, че това ще бъде постигнато предвид условностите на пазарите и не мисля, че здравомислещо правителство би позволило това да се случи, защото не сме Гърция и няма да има кой да ни спасява.

Скептичен съм както за Еврозоната от януари 2024 г., така и за Шенген. Не сме готови нито законово, нито като покриване на критериите за членство. Ние отдавна имаме проблеми с начина на лобиране и защита на собствените национални интереси и там има много какво да се работи.

Искрено се надявам, че ще имаме само разплащания, защото няма правителство през последните години да си е позволило да харчи милиарди без санкцията на парламента и то да преразпределят едни пари последните дни на годината. Затова е и редно НС да има контрол – става въпрос за парите на данъкоплатците и е редно да се знае къде отиват.

Заложено е увеличение на пенсиите спрямо инфлацията, която според мен едва ли ще бъде укротена. Не можем да си позволим да генерираме дефицити, така че трябва да се търси оптимизация. Смятам, че който и да е вносител на проектобюджета, той трябва да претърпи сериозна корекция. Така и не си научихме урока, че по време на икономически ръст  и бум, какъвто имаше последните години, трябва да „трупаме мазнинка“, за да имаме готови пари и буфери, с които да се спасяваме, а не да разчитаме на външни фактори.

Въпросът е на каква цена взимаме заемите и доколко сме интересни на инвеститорите предвид нестабилната политическа обстановка и бизнес климат, защото пазарите започват да гледат на нас с недоверие и няма да може да реализираме нищо на пазарите поради липса на интерес към нас. Затова и не смятам, че прогнозите ще се осъществят.

Всеки се опитва да се отърве от носенето на отговорност, но съществува и хипотезата, че това служебно правителство ще продължава да управлява и през следващите три-пет месеца. При това положение ние без бюджет ли ще стоим, подчерта в заключение икономистът.