Как да се справим

Илиян Василев

Руско-турски газов хъб: вече работи?

Докато ЕС подготвя деветия си пакет от санкции срещу Русия, българските вестници приветстват изпращането на азерски газ през България към малката Молдова. Е, добре. Но не се обръща особено внимание на факта, че българският президент Румен Радев, турският президент Реджеп Тайип Ердоган и руският президент Владимир Путин поставят последните щрихи на „европейския газов хъб“ в Турция, който може да позволи на Русия да заобиколи санкциите. Още по-малко пък фактът, че през декември, когато се наблюдава рязко увеличение на обемите, постъпващи в ЕС по газопровода „Турски поток“, газовият хъб в известен смисъл вече функционира.

Спомняте ли си онази на пръв поглед безсмислена математическа задача, в която басейн се пълни чрез една тръба, като същевременно се източва чрез много други тръби? Може би не е толкова безсмислен, тъй като същата е историята със санкциите, от една страна, и с това, което политиците действително правят, от друга.

Докато Брюксел и Вашингтон „затягат“ примката на санкциите около врата на злощастния руски лидер Владимир Путин, турският президент Реджеп Тайип Ердоган и няколко висши политици в страните от Югоизточна Европа тихо нагласят възела, като помагат на г-н Путин да заобиколи тези санкции, позволявайки му по този начин да диша съвсем спокойно.

Не ми вярвате? Е, ето фактите.

Говорим за Турция

На 16 декември президентите на Русия и Турция проведоха телефонен разговор, чиято основна тема беше предложеният енергиен хъб в Турция. (Още един разговор се състоя на 26 декември – ИВ). Той стана известен като „Европейски енергиен хъб“ и се нарича още „газов хъб“, тъй като въпросната енергия се състои изцяло от природен газ. А внимателните читатели ще си спомнят, че през последните няколко месеца ние, от „Алтернативи и анализи „ (A&A) няколко пъти коментирахме различните аспекти и стратегическите цели на тази схема.

След разговора г-н Путин започна да говори сравнително по-откровено: „Газовият хъб в Турция ще бъде създаден през следващите няколко години – твърди той, – но електронната платформа за търговия може да бъде създадена по-бързо – през следващите няколко месеца“. И именно там Русия до голяма степен ще определя крайната цена на газа за европейските потребители.“

Ако се приеме за чиста монета, това означава следното:

Вместо 55 милиарда кубически метра (млрд. куб. м) руски природен газ да постъпват в Германия всяка година по газопровода „Северен поток 2“, приблизително същото количество ще може да влезе в Европа по по-малкия брат на „Северен поток“ за Югоизточна Европа – газопровода „Турски поток“ (към който ще бъдат добавени две нови линии). И вместо руският газ да бъде сравняван с цената на газа на борсата TTF – главната газова борса в ЕС, разположена в Нидерландия – цената на европейския газ, според господата Путин и Ердоган, ще бъде определяна извън ЕС, в Турция, където ще бъдат концентрирани най-големите количества природен газ.

От своя страна г-н Ердоган потвърди ангажимента на страната си към схемата, като заяви: „Тракия [европейската част на Турция-И.В.] ще се превърне в енергиен център. Целта ни е да превърнем Турция в глобален център за ценообразуване на газа възможно най-скоро“.

Сега, както многократно съм писал, без България схемата за европейски газов хъб изобщо няма да е много „европейска“, а ще си остане амбиция, чието практическо значение е ограничено до границите на Турция. Но изглежда, че не трябва да се притесняваме по този въпрос! Защото последните събития наистина ясно очертават контурите на новата търговска платформа и евентуалното участие на България в нея:

На първо място, на 9 декември се състоя посещението на българския президент Румен Радев в Турция, по време на което въпросът за газовия хъб беше поставен на преден план и беше включен в разговорите на г-н Радев с президента Ердоган, първо на четири очи, а след това и на пленарно заседание. В същия ден, в който г-н Радев посети турския си колега, г-н Путин изпрати своя специален пратеник Алексей Милер, главен изпълнителен директор на „Газпром“, който допринесе за обмена на мнения.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Второ, съобщението за пресата след посещението на Радев беше ограничено до бъдещите технически консултации. Вече е осъществена размяна на експертни и министерски посещения, свързани с взаимосвързаността на газовите системи на двете държави и с използването на два турски терминала за регазификация за внос на втечнен природен газ, който впоследствие ще бъде транзитиран през България. Въпросните терминали са съществуващият в провинция Текирдаг и новият плаващ терминал в залива Сарос, който трябва да влезе в експлоатация през април 2023 г. До края на 2022 г. пък трябва да бъде сключено междусистемно споразумение, което ще направи възможен транзита на газ, търгуван в Турция, през България – друга перспектива, договорена на срещата на двамата президенти.

На трето място, преди това г-н Радев посети Молдова на 29 ноември, след което се появи новината, че азерският газ вече влиза в Молдова през Украйна.

Държим фронта

Това, което обикновено се подчертава в последната новина, е фактът, че Трансбалканският газопровод (ТБГ) в момента работи в реверсивен режим и транспортира неруски газ. ТБГ е газопровод, който свързва Турция, България, Румъния и Украйна и е пуснат в експлоатация през 1988 г. През последните години той стана двупосочен, но преди това, а и през по-голямата част от времето след това, се използваше за пренос на газ от руския енергиен гигант „Газпром“ през Украйна към Югоизточна Европа. Така че фактът, че се използва за пренос на газ, който не е от „Газпром“, в обратна посока, към Молдова, вероятно е добра новина.

Е, да, това е така – дотолкова, доколкото е факт. Но заглавията могат да бъдат малко подвеждащи. Защото медиите не добавят, че е натоварена само първата линия на TBГ (Кардам-Негру Вода 1); че тя пренася основно руски газ; и че втората и третата линия на TBP не работят.

Що се отнася до последните две линии, експортното подразделение на Газпром, Газекспорт, все още плаща по клаузата „пренеси или плати “ за 70% от капацитета им, като по този начин си гарантира доминиращо до ексклузивно право на използване на двата транзитни тръбопровода. Така че по същество „Газекспорт“ най-вероятно ще може да използва тези капацитети и да ги предлага на търговци, желаещи да доставят руски газ, закупен в Турция.

На този етап това е по-скоро вероятно, отколкото сигурно събитие, тъй като Европейската комисия теоретично може да наложи вето – и може да го направи веднага, тъй като основната цел на газовия хъб ще бъде да се „изпере“ газа на „Газпром“ и по този начин да се заобиколят санкциите. Но е важно, че ЕК трудно ще реагира, ако спедиторите на газ са молдовски, румънски, унгарски или австрийски компании, които са купили руски газ в Турция като част от „турския микс“. И може да се предположи, че „Газекспорт“ ще успее по този начин да заобиколи санкциите на ЕК.

Ново куче, стари номера

Много анализатори, включително и самият аз, продължават да са силно скептични относно перспективите за реализиране на базирания в Турция газов хъб на ЕС, особено в настоящия контекст на войната в Украйна и санкциите срещу Русия. Въпреки това, има урок, който съм си извадил от дългогодишните си контакти с Русия, и той е следният: ако Кремъл не може да постигне нещо открито и прозрачно, той обезателно ще прибегне до отдела си за мръсни номера, до задкулисни сделки и до това да купи чуждестранни политици за да се включат в схемата.

И наистина, старите номера, които направиха възможен проекта „Турски поток“, сега отново са на мода. Тогава Кремъл си беше осигурил мълчалива пасивност както от Белия дом на американския президент Доналд Тръмп, така и в Европа, където тогавашният германски канцлер Ангела Меркел развърза ръцете на българския премиер Бойко Борисов, позволявайки му да финансира и изгради стратегическия за Путин газопровод Турски поток, заобикалящ Украйна.

Всъщност и финансирането, и изграждането на проекта бяха, да кажем, „интересни“.

България – или по-точно държавната национална газопреносна компания „Булгартрансгаз“ – трябваше да покрие по-малко от 40 % от сумата от 1,5 млрд. долара, необходима за изграждането на българския участък на „Балкански поток“ (европейското продължение на „Турски поток“). По-голямата част от финансирането беше осигурено от „Газпром“ чрез преки плащания към руските и беларуските дружества, които извършиха действителните строителни работи – номинално като подизпълнители на главен изпълнител от Саудитска Арабия. Но дори и тогава – след дребната „недискретност“ на г-н Путин, който анексира Крим през 2014 г. – тези схеми не можеха да станат публично достояние. Затова и изборът на главен изпълнител бе доста странен.

Това е така нареченият „Консорциум Arkad“, в който участват Arkad Engineering and Construction (Arkad E&C), която действа като главен изпълнител на проекти за Saudi Aramco, саудитската национална петролна компания, и базираният в Милано неин филиал Arkad ABB. От двете компании Arkad E&C никога не е проявявала интерес към изграждането на нещо мащабно в Европа, докато Arkad ABB определено не е имала капацитет да изгради нещо съществено в Европа. Нещо повече, дружеството със специално предназначение (SPV) на Arkad, регистрирано за проекта „Балкански поток“, изглежда дори няма пряка връзка със собствеността на саудитската компания – майка, а просто носи табелата с името по силата на някакво свободно споразумение за ползване на името. Същественият контрол и управление на дружеството на практика са били делегирани на руснаци след февруари 2020 г., когато руснакът Николай Илюшенко заменя Муханад Шакер като топ мениджър.

По същество тогава саудитците предложиха да играят параван на „Газпром“. И тъй като по това време саудитците са били в изключително тесни връзки с г-н Тръмп и семейството му, може да се предположи, че са го направили със знанието на Белия дом на Тръмп. Още повече, че САЩ никога не са заплашвали да наложат санкции на „Турски поток“, както направиха за „Северен поток 2“, въпреки че Вашингтон беше напълно наясно със зависимостите на тогавашния премиер Борисов от Москва.

Всичко това се случи, след като по време на посещението на саудитския крал Салман в Москва на 6 октомври 2017 г. беше подписан Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на природния газ между „Газпром“ и Saudi Aramco, в който се включваше и сътрудничеството по инфраструктурни проекти в трети държави. Главният изпълнителен директор на Газпром Алексей Милер посети Саудитска Арабия през 2018 г. – и след това отново през 2019 г., като част от делегация, водена от президента Путин – изработвайки подробностите на плана, който в крайна сметка осигури рамката за участието на Arkad E&C в проект в далечната България.

За това никак не е случайно, че същите хора, които реализираха проекта „Турски поток“, отново работят от българска страна за новия газов хъб на ЕС в Турция. Единствената разлика е, че този път няма замесени саудитци, че президентът Радев е заменил г-н Борисов като главен герой и че г-н Тръмп и г-жа Меркел отсъстват от сцената.

Контурите на новата схема

Време е за някои цифри. В A&A много обичаме цифрите и всъщност имено цифри провокираха настоящия текст. На 13 декември руски източник в Telegram – канал, който има известен опит в областта на петрола и газа – публикува кратък материал, в който се твърди, че „Газпром“ е увеличил доставките на руски газ, ерго транзитът през България, по газопровода „Турски поток“ с повече от 40 % от 1 декември тази година.

Проверих историята на уебстраниците на европейската организация на операторите на преносни системи ENTSOG и на Булгартрансгаз – и се оказа, че изнесените данни са истина.

От началото на декември обемите на руски природен газ, които влизат в България през междусистемната точка (МТ) Маркочлар-Странджа на турско-българската граница, са скочили от 320 000-330 000 мегаватчаса на ден (МВтч/ден) до над 500 000 МВтч/ден – или 45 милиона кубически метра на ден (МВтч/ден). При сегашните (към датата на написване на статията-ИВ) спот цени 45 млн. куб. м газ струват над 60 млн. евро, което означава, че това количество потенциално може да попадне ежедневно в касата на Газпром. Или, с други думи, във военния бюджет на г-н Путин.

Всичко това доказва две неща:

Първо, Кремъл може да заобиколи всякакви санкции или координирани политики, които Г-7 и ЕС се опитват да въведат в опита си да ограничат покупките на руски газ.

Второ, ако през Турция се пренасят значително по-големи количества природен газ, то „европейският газов хъб“ вече функционира – в известен смисъл и в значителна степен. Защото точно по този начин би могъл да функционира газовият хъб. Единственото, което липсва, е платформата за ценообразуване – която г-н Путин обещава, че ще бъде налична до три месеца.

А сега да видим, къде отива този газ?

Уебсайтът на „Булгартрансгаз“ показва, че голяма част от него отива в Румъния. Това става главно чрез IP Kardam-Negru Voda 1, където обемите са нараснали от 55 000 MWh/d в началото на декември до средно 135 000 MWh/d през първите 10 дни на декември (последната цифра е около 13 млн. куб. м/d, което приблизително съответства на потреблението на газ в България през зимата). Но през същия период в Румъния постъпват средно още 17 000 MWh/d през интерконектора Русе-Гюргево. Допълнителните доставки на газ обясняват основно скока в доставките за Молдова – и това е азерски газ от националната компания SOCAR в Баку – но по-голямоjf количество е руски газ, който е бил закупен от румънски и унгарски търговци в Турция.

А от уебсайта на „Булгартрансгаз“ става ясно също, че през първите десет дни на декември по тръбопровода „Турски поток“ са били доставяни по-значителни количества руски газ за Сърбия, Унгария и Австрия (общо средно увеличение от 225 000 на 295 000 MWh/d) и за Гърция (средно увеличение от 90 000 на 125 000 MWh/d). Между другото, можем да бъдем сигурни, че целият този газ произхожда от „Газпром“, тъй като „Турски поток“ не пренася друг вид газ.

Както посочва Александър Фролов, заместник-директор на руския Национален енергиен институт (и човек, който повтаря мнението на Кремъл), „този газ първо сменя собствеността си [в Турция-I.V.] с местни – румънски и унгарски – компании, а след това се препродава“. Независимо от това дали г-н Фролов е имал намерение да го стори, с тези думи той доста точно описва предвидения механизъм на работа на хъба на Газпром в Турция: Това е един от основните принципи, които се използват в проекта на Газпром – руският газ да сменя собствеността в Турция. (Естествено, компаниите, базирани в Турция, ще се опитат да направят същото, ако тази схема проработи.) И след като руският газ, новопридобит в Турция от компаниите от ЕС, премине границата с България (и по този начин с ЕС), той ще престане да бъде „руски“, а ще се счита за „газ от ЕС“.

Всичко това поставя в друга перспектива неотдавнашното увеличение на количествата природен газ, постъпващи в България през IGB – междусистемната газова връзка Гърция-България, която започна да функционира на 1 октомври тази година. Този поток почти се утрои през въпросния период, като нарасна от около 30 000 MWh/d в началото на декември до 88 000 MWh/d на 12 декември, което изглежда впечатляващо. Това е основно азерски газ, собственост на SOCAR, който идва по TANAP (Трансанадолския газопровод); и част от него вероятно обяснява този отчетен приток на азерски газ в Молдова.

Но увеличението от 58 000 MWh/d на обема, пренасян по IGB, представлява само една шеста от съответното увеличение на руския газ, постъпващ по „Турски поток“.

И все пак, както в регионалните медии, така и в медиите на ЕС, в новинарските емисии доминираше историята за азерския газ, достигащ до Молдова. Всъщност „доминираше“ е слабо казано. Просто не се споменаваше за далеч по-големите потоци руски газ, преминаващи през България по „Турски поток“.

Византийският свят на природния газ

Между другото, може да се спомене и друг пример за същото явление. По-горе говорихме за предстоящото споразумение за междусистемна връзка между „Булгартрансгаз“ и турската „Боташ“. Това се „продава“ от властите на българската общественост като „постижение“, защото дава достъп до турските терминали за внос на втечнен природен газ.

Което, разбира се, е така. И това наистина е добре, защото означава, че операторите на гръцкия терминал в Ревитуса най-накрая ще бъдат подложени на конкуренция – след като досега злоупотребяваха с монополното си положение. А като се имат предвид местните исторически съперничества, които са толкова популярно хоби в нашия край на Европа, конкуренцията обикновено играе добра роля, като ограничава крайностите в енергийния национализъм. На всичкото отгоре това е добър PR и хубав материал за заглавия.

Но във всичко това се губи чувството за мяра. Количествата газ, от които се интересува България, в по-широк план са незначителни. Говори се за малко повече от 1 млрд. куб. м природен газ, който ще достигне до българския пазар по този начин. Но в същото време схемата, част от която е споразумението за междусистемна връзка, ще означава десетки милиарди кубически метра „дерусифициран“ газ да бъдат транзитирани от Турция към европейските потребители. С други думи, България се е съгласила да сътрудничи на Турция в проекта за руски газов хъб и е получила твърде малко за нелоялната към ЕС позиция, което заема.

И като се замислим, днешните византийци не са само в Гърция. Бившата Византия сега е търговската столица на г-н Ердоган – Истанбул. А малко са местата, които са по-византийски от Кремъл на г-н Путин, в който той все още мечтае да превърне Москва в „Третия Рим“.

А българската преса игнорира всичко това.

Какво представление!

Малко се отклоних. Въпросът тук е следният: ако сценарият с азерския газ ви напомня за нещо, това не е случайно. Той поразително напомня на пиара и пропагандата, които съпровождаха изграждането на газопровода „Турски поток“ в България.

Всеки път, когато тогавашният министър-председател Бойко Борисов усещаше, че е прекалява с пропутинската насоченост на политиката си, той генерираше двойно по-силни вълни от антируска реторика. Най-често изпращаше няколко руски дипломати обратно у дома. Москва сякаш разбираше това и реагираше или със закъснение, или проформа. Което оставяше впечатление за предварителна договорка.

Днес, отново сме изправени пред подобна ситуация, с използване на „бял шум“ за потискане на новините за газовия хъб в Турция. Раздуханата история за скромни количества азерски газ, които текат на север към Молдова, в съответствие с политиките на ЕС, измества много по-големия реален факт, че големи количества руски газ, пренасочени от „Северен поток“, влизат в ЕС.

Българите, както и всички останали граждани на ЕС, естествено вярват, че правителството следва основното течение на политиката на ЕС спрямо Русия. Но се случва точно обратното: правителството и президентът сякаш помагат на Кремъл да заобиколи санкциите на ЕС – под съпровода на успокояващи заглавия, които ви уверяват в обратното. Бъдете сигурни, че с напредването на проекта за руско-турски (пардон, европейски!) газов хъб и с увеличаването на обемите на транзитирания газ още повече антируска драматургия и високи децибели ще се генерират от главните действащи лица в пиесата, която се разиграва толкова театрално – докато истинското действие се развива зад кулисите.

Вашингтон и Брюксел, разбира се, трудно ще бъдат заблудени този път. След телефонния разговор между Путин и Ердоган от 16 декември Държавният департамент на САЩ предупреди Турция, че ще наложи санкции на турските компании и физически лица, които помагат на Русия да заобикаля санкциите. От своя страна ЕК изрази недоволството си от турския проект за Европейски газов хъб, тъй като това е явен случай на заобикаляне на санкциите. Разбира се, лидерите на Европейския съюз и преди са се изказвали категорично срещу заобикалянето на санкциите срещу „Газпром“ от страна на Турция, но нищо особено не се случи.

Така че предстои да видим дали „стратегическите съображения“ отново ще натежат и ще спестят на президента Ердоган последствията от неговите действия. Но междувременно трябва да имаме предвид един факт за г-н Ердоган. Той е автократ и играе своите собствени игри. Това стана още по-ясно от преди, когато миналата седмица потенциален съперник за президентския пост – популярният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу – беше брутално елиминиран от надпреварата чрез присъда от три години затвор.

Фактът, че г-н Ердоган е автократ, превръща всяка сделка с Турция, докато тя е под негово ръководство, в значително по-висок политически риск. Подобен риск съществува и при сделка с всеки автократичен режим, който дава възможност на друг авторитарен режим да разнообрази каналите, с които разполага за продажба на своя газ. Временната целесъобразност не може да замени фундаменталните различия в ценностите и принципите.

Има и още един момент, който трябва да се вземе предвид. Да предположим, че Турция не се задоволи с транзита на руски газ? Да предположим, че подражава на г-н Путин и отказва транзитни услуги за чужд газ – този на Азербайджан, Ирак, Туркменистан и Иран – и вместо това принуждава тези страни да продават своя газ на нейния европейски газов хъб?  В този случай хъбът ще се превърне в тясно място и вместо да улеснява конкуренцията в газовия сектор, просто ще обслужва нуждите на „Газпром“.

Проектът за хъб не е лишен от критици и скептици в Турция и г-н Ердоган ще играе по проекта на г-н Путин, докато може да извлече от него ползи за себе си. Един от скептиците не е кой да е, а Гьокхан Ярдим, бивш генерален директор на турската държавна петролна и газова компания Botas. „Предложението на Путин не е конкретно, то изглежда като идея“, каза той пред местни медии миналия месец. „Дали това е хъб, в който играчи от различни държави да идват, да преговарят и да купуват газ – или е просто още един проект за газопровод като TurkStream, който минава само през Турция?“

Това е откровено изказване от страна на г-н Ярдим. Но няма доказателства, че то е оказало голямо влияние върху политиката на Турция. Със сигурност върху г-н Ердоган.

Няколко въпроса

Следователно въпросът стои така: всяка прекомерна зависимост от транзита на газ през Турция на г-н Ердоган може да се окаже в дългосрочен план политически риск, който не може да бъде управляван.

Затова въпросите ми са следните. Разполага ли България с ресурсите, които са нужни да играе ролята на подизпълнител на проектите на Путин в Турция? И дали е в интерес на България да го направи?

Въпросите са адресирани до:

• президента Румен Радев (който направи толкова много за тези проекти);
• „енергийните експерти“ в партията на г-н Борисов ГЕРБ (които, бидейки „експерти“, би трябвало да знаят); и
• преди всичко, основният двигател на тези схеми, шефът на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов (който в името на користни геополитически игри за пореден път отложи разширяването на подземното газово хранилище в Чирен, което е изключително важно за диверсификацията на целия регион на базата на втечнен природен газ).

Възможно е тези заети лица да не са редовни читатели на A&A. Ако обаче са, наистина очаквам с нетърпение да чуя отговорите им: те със сигурност ще бъдат интересни и забавни. Макар, че мисля, че знам истинските отговори…