В Парламента може да се постигне политически консенсус, друг е въпросът за цената му
Президентът трябва да бъде сериозно притискан, особено от журналистите, с въпроси, свързани с очевидната му склонност, дори нагон към властта. Очевидно е, че ми се услажда да управлява и няма желание да прекъсне тази практика – даде за четвърти път третия мандат на БСП, при положение че анализатори, политици и журналисти обясняваха, че големият шанс за формиране на правителство се разделя между БВ и ДБ. В действията му виждам два мотива – опит да демонстрира близост с левия електорат и [евентуално] да продължи да ерозира отвътре БСП. В свой отговор на политическите искания да бъде сменен един или друг министър той отговори: „Изберете си ваше правителство!“. Ако политиката е изкуство на компромиса и възможното, то Радев доказва, че търси невъзможното. Хипотезата за правата му по Конституция е извънредна и логиката на институцията „Служебен кабинет“ е да преведе държавата за месеците между изборите. Очевидно целта на Радев не бе да имаме редовно избран кабинет, инак щеше да търси начин да даде мандата на друг, който би го реализирал. Това коментира в студиото на Алтернативата журналистът Асен Генов.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Уверен съм че в Парламента може да се постигне политически консенсус, друг е въпросът за цената му. Преди две седмици Хр. Иванов описа ситуацията като „лична вендета между депутатите“, а Р. Кънев още преди връчването на третия мандат сподели, че Парламентът наподобява по-скоро предизборно студио.
С нетърпение очакваме коалицията „БКП – обединена“, т.е. най-сетне БСП и ГЕРБ да се върнат там, откъдето произлизат. Извън шегата, подобна коалиция не е невъзможна, като се има предвид факта, че Борисов ще ревизира с колегите си въпроса за решението на Конгреса на ГЕРБ, забраняващо коалицията с БСП. Представители на левицата не коментираха казуса, т.е. не правят опити да строят нови мостове, но гледат и да не изгарят старите. По-важният въпрос относно следващия парламент не е кой и дали ще има кабинет, а дали българският избирател ще направи така, че България да е не по-малко сигурна в евроатлантическата си ориентация, отколкото е сега. Това е цивилизационен избор.
Не бих си позволил с лека ръка да причисля прогреса към която и да било политическа категория. Развитието на човечеството по принцип е надполитическа категория. Коя е алтернативата на евроатлантическия избор – Северна Корея, Китай на Си Дзин Пин и Русия на Путин. Колкото по-сериозно гледаме на Запад, толкова по-близо сме до цивилизационния избор.
Има партии с неудържимо желание да поставят клеймо „чуждестранно влияние“ на независимата журналистика. Не бива да подценяваме влиянието им, а да се подсигурим предварително, за да не съжаляваме впоследствие.
Колективният интелект е силно надценен, вкл. и в партийни формации. Действително има „лична вендета“ помежду им и доверието в тях не е на нужното ниво. Освен това между електоратите им вече е натрупано достатъчно недоверие. Виждаме отношението към Украйна и опитите успехът да ни бъде представен като чутовен. Ситуацията е от „Осанна!“ до „Разпни го!“. Нямам съмнение, че до статията в Ди Велт се е стигнало през усилия на ПР екипа на бившия премиер Петков. Неприемливото е, че това е вид будалкане, а когато политиците будалкат гражданите, се появява и недоверието.
Електоралната подкрепа на БСП спадна драстично. Като дясномислещ човек нямам против Нинова да остане максимално дълго на поста. „Новите“ лица там са Шаренкова, Томов, Първанов, Дончева, Манолова и др., а те не правят политика. Роенето на СДС засега дава по-скоро негативен резултат. Нямам нищо против лявото да е слабо, но това няма да му помогне.
Проблемът на евентуално управляващите с ГЕРБ е кой ще участва във властта. Те не искат Борисов и други, свързани с икономиката на ГЕРБ играчи, да участват във властта. В политиката и правото отговорността е персонална. Ако някой пречи, не виждам проблем да се водят преговори за реализиране на голямата цел, минавайки през препятствия. Трябва да се намери общ език. Подобни сигнали видяхме преди третия мандат, но ПП не направиха стъпка в никоя посока. Те просто клатиха политическия влак, за да изглежда, че се движи, но той не помръдна наникъде. Имам съмнения че по-скоро ГЕРБ с някои новопоявили се парламентарни формации биха могли да предприемат някакво усилие в подкрепа на евроатлатизма в момента, отколкото ПП.
Има логика партиите да се финансират от държавния бюджет през субсидиите и тя е в това, че ако не бъдат финансирани по този начин, ще стигнем до ситуации, в които ще се настани съмнението и ще се събудят подозрения за нескрити интереси. ДБ дължат отговор на въпроса около съмненията за финансиране от Нексо, посочи в заключение журналистът.