България

ДДС ставката трябва да е единна в държавата

Дефицитът е очакван, дори може да се каже, че закъсня. След средата на годината имахме излишъци, така че това е първият по-значителен появил се дефицит в бюджета. Рисковете не са неуправляеми, като основният е, че изпълнението на приходната част няма да е като записаното. Към септември има изоставане от над 4 млрд. лв. Същевременно виждаме, че има много по-малко направени разходи – от порядъка на 10 млрд. Има възможност за компенсирането на спадналите разходи, но заложеният дефицит е напълно изпълним. За момента натискът на зърнопроизводителите не се отразява върху политическия климат на страната. Правителството успява да лавира. От българска страна съответните документи са подадени и чакаме средствата от ЕК, като няма сериозно продължение в тая посока. Законът за бюджета предполага, че той трябва да бъде внесен в НС в края на октомври. Явно е, че това няма да се случи. Дебатите по него са изключително важни и притискането ще замете някои от проблемите, най-вече по структурата му. Увеличаването на социални помощи и пенсии започва да тежи, а навлизаме в период на забавена икономическа активност, коментира в студиото на Алтернативата финансистът и преподавател Юлиан Войнов.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940


Тази година бюджетът беше изготвен в инфлационна среда, като очакванията бяха, че тя ще продължи доста дълго време. Виждаме, че това не се случва. Трябва да се направи акцент върху инвестиционната дейност на правителството, което е пътят за увеличаване на тази икономическа активност и по-големи данъчни приходи. Скоковете на минималната работна заплата са огромни и това затруднява бизнес средата. Има голямо изкривяване между доходите в столицата и в по-бедните райони. Усилията на синдикати и работодатели трябва да са насочени към подобряване на бизнес средата на правителствено ниво. В един момент, когато се раздават по-щедро пари, хората пак ще понесат последствията на тази политика, но в по-тежка ситуация. Нужен е разумен компромис. Докато съществуват неравенствата и една голяма част от европейските средства отиват в малка група от хора, доходите ще са ниски.
ДДС ставката трябва да е единна в държавата. В България основните приходи идват от ДДС и е нормално тя да е по-голяма. Исканията на ресторантьорите за привилегии не е обосновано. Спорно е дали т.нар. доноси ще помогнат за изсветляване на икономиката. Глобалният данък от 15% се налага в цял свят от големите икономики.


Влизането в Еврозоната към 1 януари 2025 г. е напълно постижимо, като единственият проблем е този с инфлацията. За момента нещата изглеждат овладени. Оптимист съм и виждам до края на годината инфлацията да е под 5-6%. Другият въпрос е приемането на законите. От големите остана само този за БНБ. За момента нещата се развиват положително. Това, което се случва по отношение на бизнеса е, че банките са поне 90% готови за приемането на еврото в платежните си системи и нещата вървят с ускорени темпове. Трябва да има сериозна разяснителна кампания и тя със сигурност ще се случи, когато получим дата. Страховете са манипулирани. В края на краищата българската икономика е пазарна. Във всички страни, приели еврото, или имат понижаване на инфлацията, или тя не се променя. Увеличението е пренебрежимо малко. Ако видим всеобща спекула, при всички случаи това ще е целенасочено действие. Ако изключим хипотезата на организиран саботаж, икономическите закони няма да позволят това да се случи.
Всички страни, влезли в Еврозоната след 2004 г., имат значително увеличение на доходите. Важно е и как се увеличават те спрямо инфлацията. Ако говорим за конвергенция, доходите се увеличават по-бързо от инфлацията, а по-бедните държави по-бързо напредват, посочи в заключение финансистът.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *