Когато се оттеглят отвратените

По всеобщо мнение, голямата изненада на изборите от девети юни беше не друго, а избирателната активност. Спадът с около милион подадени гласове между април 2021-а и юни 2024-а ни кара да изведем активността като отделна тема от самите резултати.

При само сто хиляди гласа повече, „Величие АД“ нямаше да има представители в Народното събрание под формата на политическа партия „Величие“. А при още сто хиляди подадени гласа и ИТН нямаше да влезе.

Но защо сривът в избирателната активност остана непредвиден от когото и да било политически лидер, проницателен журналист от централните медии. Непредвиден от никой социо-, полито-, антропо-, питекантропо- или друг „-лог“? От никой „независим анализатор“, от никой мъдрец от фейсбук?

Паралелно на този въпрос стои и друг – защо по начало се случи този катаклизъм. Двата въпроса имат до голяма степен общ отговор. Ако се задоволим само с посочването на симптома лесно ще идентифицираме „умората на избирателя“ от избори. Един по-задълбочен разговор по темата посочва „криза на публичността“ като първопричината довела до невъзможност да се състои резултатно общуване между управляваните и представителството им. Темата за разпадналата се се споделена реалност у съвременните нации в дигиталната ера сме разглеждали преди вече доста години. Лека-полека, волю-неволю, разбирането за темата се разпространи дотолкова, че накрая изненадани останаха само жреците по върховете на най-високите зикурати на „БГ-журналистиката“.

Но това може да бъде пак само част от обяснението. Вярно е, че в рамките на българоезичната общност влизат няколко „Българии“. „Другата България“ на живеещите трайно в чужбина, после София, която „не е България“, после тази част от България, в която ви питат риторически „тука да не е София“ и накрая селата, в които ако ви видят с нова кола ви питат „да не идвате, нещо, за изборите“. Това е България на няколкото скорости и няколкото нива на разговор, на които живеят българите и които би трябвало да владеят претендиращите да ги представляват политици.

„Алтернативи и анализи“ се радва на разнообразна аудитория и нека всеки читател си даде сметка в коя или кои от тези Българии е разположен. Нека си даде сметка също доколко тези Българии комуникират една с друга и каква картина за тях дават „големите медии“.

В процеса на деградация и опростачаване на общобългарския разговор за миналото и стремежите ни за бъдещето участват не само политическата класа в ролята си на говорител и изразител. В годините поне от 2009-а насам видяхме изграждането на бизнес-държавно-медиен конгломерат от циркулиращи пари, срещу които се произвежда фалшива реалност, която осигурява политическо спокойствие, което се отплаща като насочва нови дози пари в машината.

Господарите, придворните им „-лози“ и подавачите на реплики в телевизиите-хекимянки постепенно започват да обитават собствена реалност. С времето отрицателният подбор и всеобщото усещане за фалш принизяват нивото на разговора и окончателно отблъскват от него публиката.

Характерно за политическите режими базиращи се на потискането на нормалните канали за комуникация в демократичните общества – гражданските организации и свободните медии – е, че могат дълго време да изглеждат много стабилни отвън, но да са на ръба на счупването. Сривът в избирателната активност, тоест отказът на близо 70% от имащите право на глас да участват в церемониал препотвърждаващ контрола на една безотчетна власт над тях, е един пореден признак на пропукването на българския режим.

Конгломератът от политици, държава и медии прогони избирателите към информационния и политически битак. Всеобщото отвращение от официозността и фалша, в съчетание със „свободата“ да избира своето възприятие за реалност сред множеството фабрикувани, е в основата на отхвърлянето от избирателя едновременно на ортодоксията в политиката и на ортодоксията в средствата за информация.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Вътрешната емиграция на хората в посока Интернет подрежда свят съобразно на социалния им и образователен профил. По-образованите, критичните и търпеливи мигрират към като цяло надеждни онлайн медии. По-необразованите, нетърпеливи и уязвими за манипулации стигат до „инфлуенсъри“ без ценз, отговорност или стандарти. Очевидно е кои са с по-голямата електорална тежест.

Крайната присъда на новото поколение избиратели е безразличието. За все още сричащите това, което е минавало по тяхно време за висш държавнически дискурс политици, сами датиращи от първото десетилетие на века, остава изненадата, защото как така, нали „ги дават“ по централните медии?

Как стои въпросът конкретно с най-тежко пострадалата от отлива на интерес политическа сила? Нейните лидери са наглед сред най-младите и, предполага се, сред най-способните да говорят на съвременния избирател.

Според публични данни, преобладаващата част от изгубения за ППДБ вот е на избиратели, които не са участвали в последните избори, а не на такива, които са предпочели да гласуват за друг. Изглежда основателен изводът, че в резултат на зле обяснените и недостатъчно припомняни в кампания причини за решението си да управлява с подкрепата на ГЕРБ, ППДБ изгуби на тези избори важния периферен анти-ГЕРБ вот и се сви до гласовете, които ДБ сама вземаше преди да направи предизборна коалиция с ПП. Все още е рано за него, но анализът по региони и секции може да потвърди или отхвърли тази теза. Това беше тази част от вота, която се полагаше на най-големия сред конкурентите на ГЕРБ и която правеше първо ИТН а след това ПП втора (веднъж и първа) сила през последните години.

На второ място, ППДБ се отдадоха изцяло на негативна кампания с основна запомняща се теза „Борисов и Пеевски са едно“, без изобщо да говорят за постигнатото през деветте месеца и за недовършената работа. Тривиален факт е, че позитивни послания биха работили по-добре сред по-слабо политизирани групи избиратели, които именно бяха и по-застрашените от това да бъдат изгубени, което би трябвало да е уловено от анализ на изборния щаб.

Получи се съчетание от сложно за разбиране и объркващо политическо маневриране, последвано от кампания заета да обяснява маневрирането и възприеимаема само в тяснопартиен кръг. Накрая и гласовете, които дойдоха, бяха от същия кръг.

Какви са пътищата за излизане от политическия нокдаун? Като начало, да се прави обратното на това, което е довело до него. От сложни и обтекаеми, позициите трябва да станат прости и ясни, лесни за комуникиране и да разчитат колкото е възможно по-малко на риторика и повече на политическо действие. В условия, в които противникът контролира медийния наратив, думите могат да бъдат изопачавани по-лесно от документираните действия. Гласуванията, срещите и разговорите, или съответно отказът от такива трябва да създават образа на ППДБ на „Опозицията“ с главно „о“. В момент, в който за избирателя повече от всякога всички са подведени под общ знаменател, от ППДБ се изисква ярко и решително опозиционно политическо поведение, за да се октрои на общия фон.

Що се отнася до комуникирането през личен контакт – физически или опосредствен чрез Интернет-канали, то всяка от съставляващите коалицията партии трябва да се заеме с работата по идентифициране на отговорите, които дължи, да ги подготви в разбираем за всяка аудитория формат и да се заеме с действията по разпространението им – било с обиколки в страната, било с регулярни модерирани живи включвания.

От прилагането на тези мерки вече зависи дали ще бъде пропилян пореден исторически прозорец за наваксване на развитието на българската демокрация. Обществената енергия отнема години да се натрупа, не може да се складира дълго, нито да се събере обратно ако се разпръсне. България не е страна с мащабите и ресурсите да си позволява десетилетия на бездействие, или да произвежда нови и нови високоподготвени политически елити с високо обществено доверие на всеки изборен цикъл.