Може ли ДПС без Пеевски?
Случващото се в ДПС е препрограмирано, ако щете генетично заложено. Идеята, че Пеевски ще бъде поредната кукла на Доган, като Лютви Местан или Карадайъ противоречи на ласкавото определение, което самия Доган даде на своя „феномен“. Още по-абсурдни са тежненията на Пеевски, че няма проблем и всичко ще се оправи. Той просто има нужда от време за да реализира плановете си по тоталното овладяване на партията. Без ДПС всички житейски и политически амбиции на новия лидер отиват в канавката.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
За това именно Пеевски сключи сделка с Доган – за да му даде зелена светлина при реализацията на проект, при който партията да се деетнизира и масовизира, така че лидерите ѝ да могат да претендират за цялата власт и да не свирят „втора цигулка“ или да са подгряваща група. Съгласете се, че звучи доста примамливо за хора, на които им е омръзнало да знаят, че не могат да стигнат „небето“. И това не касае само елита на етническите турци.
Медийната мощ, която Пеевски демонстрира на фона на Борисовите прояви на публични безсилие, привлякоха мнозина търсещи бърз и сигурен път към властта и благоденствието. У нас такива люде с „лопата да ги ринеш“. Всъщност сега спорът е най-вече за темпото на реализация на този нов национален проект на ДПС, а не за посоката, както и за разпределение на ползи и щети. Пеевски иска всичко и веднага, и той да бъде едноличен командир. Той приложи на Доган същата хватка, която навремето приложи на Цветан Василев – осигури му сделки, позволи му да стане четвърта банка и накрая го удуши в собствения му успех. В неговата система на власт Доган просто не можеше да съществува и трябваше да бъде подчинен.
Пеевски упорито работи за това, като за целта създаде своя здрава опора сред новите кадри на ДПС. Формулата му е проста – монетизация на политическо влияние – той държи и дава парите – срещу обещания за добро представяне. От негова гледна точка е непростимо старите „бейове“ в ДПС да не му целуват ръка и да си мислят, че парите им принадлежат по дефиниция без оглед на резултатите. Техните цели до този момент са били да удържат районите и да гарантират етнически резултати на ДПС – това обаче вече не е достатъчно. В този смисъл амбициозността на Пеевски им изигра лоша шега – натисна педала на газта прекалено силно и рязко и старите кадри се надигнаха.
Вероятността от разрив остава висока, въпреки усилията на двете страни да удържат конфликта под чергата. Доган отдавна не разполага с реалната власт, а символната власт също има нужда от доказване през публични жестове. Достъп до „почетния“ имат малко хора, но контролът му върху опорите на властта на ДПС в дълбоката държава отслабва – служби, съдебна система, изпълнителна власт /виждате областните управители – по-голямата част са сменени с верни на Пеевски кадри/, новите хора рапортуват на Пеевски или поне той се грижи финансовите потоци за тях да не отслабват. Ако разломът продължи и репресиите продължат срещу верните на Доган хора, това може да има тежки последствия и за двете страни – за нито една от тези страни няма печеливш край и „победа“.
За България случващото се в ДПС има важно значение – защото това което Пеевски изпробва в ДПС е неговата формула за власт и в България – той не е способен да управлява в диалогичен режим, като признава равни нему политици – това което прави с Джевджет Чакъров, го прави и с Борисов и ще го прави с всеки, който не му се подчинява. С други думи, ако ДПС спре амбициите на Пеевски и ги опитоми, това ще има значение и за блокиране на щенията му и на ниво правителство и централна власт.
Да, Доган е проклятието на България, но е познато проклятие и неговата разрушителна сила вече е усвоена от системата. Каквото и да говорим, при модела Доган в България нямаше място за ислямски радикализъм. Не е сигурно, че с грубия си подход, прегазвайки чувствителни теми с верски и етнически корен, Пеевски, особено ако има разцепление, няма да провокира радикални елементи. Сдържането им не е проста работа – службите ни са пробити, дори по-лошо – отдавна са неспособни да работят с ръкавици и умно, остана им само грубата, репресивна част. А тя вместо да гаси, разпалва пожари на радикализма.
От гледна точка на предстоящото – нито Доган, нито Пеевски имат интерес от разцепление на Парламентарната група и самосвалянето от така трудно достигната цел – втора партия, с идеята да бъдат първи. Но изгонването на видни лица, близки до Доган, няма как да потуши конфликта – затова вероятно в партията ще се оформят и развиват два центъра на власт – около Доган и около Пеевски, които ще се договарят, като дават жертви, засега повече от страната на Доган. Особено в предизборна ситуация, където Пеевски ще усили влиянието си и ще се стреми да изчисти верните на Доган кадри.
Което обаче не му решава проблема с етническата идентичност и опора на партията?
