ТРИ ДЪВКИ
Понеже това е последното ми за този сезон предаване „Алтернативата“, ще си позволява да предположа какви политически дъвки ще разтягат партиите през поредното горещо политическо лято.
Първата е ясна, дъвче се непрекъснато през трите години, в които имаше шест парламентарни избора и ще продължава поне по три пъти на ден да се разтяга до края на този месец – експертно правителство. То има много синоними, ще спомена след малко два от тях, но по принцип държавната политика е планомерно насочване на финансови и човешки ресурси за постигане на ясна обществено значима цел. В този смисъл всяко правителство е експертно. Експертите може да участват в създаването на управленска програма, но отговорността за нейното съдържание, изпълнение и отражение върху държавата и обществото, е изцяло политическа и се носи лично от министрите, които са политически лица. В този смисъл всяко правителство е политическо. Тоест – невъзможно е експертността и политиката да се отделят една от друга, още по-малко – да се противопоставят.
Разбира се, българските политици го правят винаги, когато им изнася – за първи път в края на 1992 г., когато навръх Коледа беше избран първият „експертен кабинет“ на проф. Любен Беров, останал в историята с нелицеприятния етикет „правителство на мафията“. Тогава мандатът бе пак на ДПС, но президентът Желев им даде назаем своя икономически съветник за премиер. И “Мултигруп” създаде държава в държавата. От понеделник Доган отново работи по подобен сценарий, и отново президентът е част от него. Дали Радев като Желев ще им даде премиер под наем, не знам, но и двете части на ДПС наричат този кабинет „технократичен“. Това бил единственият изход от задълбочилата се политическа криза, и единственият начин тя да не прерасне в катастрофа и дори в разпад на държавността.
Миналия уикенд и една от партиите в коалиция Демократична България, ДСБ, предложи на „голямата коалиция“ ППДБ да поиска третия мандат за съставяне на кабинет. ДСБ го нарекоха „технически“. Целта му щяла да гарантира европейския демократичен, правов и антикорупционен ред, както и съхраняването на парламентарната република. Вчера “Да, България” подкрепи идеята и я конкретизира така: “правителство с ограничен срок на действие от 9 до 12 месеца, което да изпълни пакет от антикорупционни мерки за елиминиране на „модела Пеевски“, сред които и бърза подмяна на членовете на прокурорския и съдебния съвет от парламентарната квота, избор на нов състав на антикорупционната комисия и приемане на одобрения от Съвета на Европа, но замразен от кабинета „Главчев“ проект на Закон за съдебната власт”. „Продължаваме промяната“ се обяви категорично против и двете идеи. Засега.
Така че дъвката „експертен кабинет“ заслужено заема първо място в класацията. Последните четири години обаче показаха, че формулата „политическо лидерство в парламента, експертност в правителството“, предложена от Христо Иванов през юли 2020, не работи. Тя най-добре описва това, което сме свикнали да наричаме „програмен кабинет“ или „експертен кабинет“. Но не принуждава въпросния кабинет нито да прави реформи, нито да носи отговорност за управлението си. Няма как ТЕЗИ политици, които не могат да се понасят помежду си, заедно да „провеждат конкретни политики, сформирани около програмни цели“, каквато беше втората част от формулата на Иванов. Просто в живота това не се случва. На такъв тип кабинети, правени от такъв тип политици, нито може да се фиксира период от време, през който ще работят, нито да се гарантира, че ще свършат работа. Справка – провалилата се ротация.
Каквото и правителство да има в 50-ия парламент, то ще е на партията, с чийто мандат е съставено, и ще изпълнява волята на лидерите ѝ, каквато и да е тя. Последното, което ще прави такъв кабинет, е да управлява в наш интерес. Да ни запази от Радев и мераците му за президентска република не е достатъчно амбициозна задача. Дори начело на правителството да не е никой от сегашните лидери, този от тях, с чийто мандат се състави кабинет, винаги ще му виси като воденичен камък на врата.
Това може да не се случи единствено ако Борисов, Пеевски, Нинова, Атанасов, Петков и Василев, по примера на Христо Иванов се оттеглят – или партиите им ги изхвърлят – от активната политика. С личния си пример Христо даде рецептата как формулата „програмен“ или „експертен кабинет“ евентуално би могла да проработи. Всички сегашни лидери на представените в парламента партии вкупом съгрешиха и непотребни станаха. При това не веднъж, а седем пъти! Седем пъти не можаха да преодолеят егото си, да надмогнат алчността си, да загърбят страховете си, да заработят за страната си. Малоумно е да очакваме да го направят на осмия. Затова всички трябва да си отидат! С тях редовно правителство няма да има, докато, както чистосърдечно си призна Борисов, „аз не стана премиер“. Обзалагам се, че всеки от изброените мисли същото. А повечето бяха премиери – открито или зад кулисите. И се провалиха. Гаранция, че ще се провалят отново.
Дори ако получат възможността да правят правителства, както казват децата, “с печелия”. Ако в този парламент не се състави кабинет, до есента, когато ще са поредните предсрочни избори, сутрин, обед и вечер, ще чувате от ГЕРБ и присъдружните му медии, партии и придворни интелектуалци, че ни трябва държавно устройство, при което цялата политическа отговорност се носи от партията, получила най-добър резултат по време на избори. Че тази партия трябва да има възможност да състави самостоятелен кабинет. Че за целта трябва ѝ се даде мнозинство в парламента от 120+1 депутати. Че тогава няма да има нужда нито от лява или дясна патерица, нито от златен пръст.
След като правителство в този парламент не се състави и отидем на избори през октомври, от август нататък ГЕРБ ще разтяга втората дъвка – въпиещата нужда от промяна на избирателната система. Познахте – пак в името на стабилността.
В началото да кажа, че като всичко, казано или направено от Борисов и ГЕРБ, това не е тяхна идея. За първи път я лансира депутатът от БСП Красимир Янков. Това стана през декември 2015, когато парламентът гласува оставката на тогавашния правосъден министър Христо Иванов, и избра на негово място съветничката на тогавашния президент Плевнелиев, Екатерина Захариева. Иванов си подаде оставката именно защото Борисов обезсмисли конституционните промени, предлагани от Иванов. Както го направи и сега. Единствената разлика между тогава и сега е, че тогава коалиционен партньор на ГЕРБ бе Реформаторският блок, а сега е коалицията ППДБ. Блокът, и особено Гражданският му съвет, тогава бе смятан за успешна формула на демократично обединение. ППДБ, заедно с модела за „по-ефективно и равнопоставено взаимодействие“ между трите партии, който тепърва ще се разработва, е смятан за успешна формула сега. Тепърва ще видим дали „Демократична България“ е най-успешната и най-дълго продължила формула на обединение в демократичния спектър, която трябва да бъде съхранена, надграждана и развивана. Така мислехме и за Реформаторския блок.
Иначе това, което Борисов иска, се нарича „подсилена пропорционална система“, и изисква най-малко промяна в Изборния кодекс. Представяте ли си как 6 партии, които ще са ощетени от евентуалните промени, гласуват в интерес на седмата, която им крои кюляфа? Аз не си го представям.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Но да кажем, че ми е бедна фантазията. Основният момент в гръцката избирателна система е, че се избират само част от депутатите – в гръцкия случай 250 от 300-членния парламент, а победителите технически получават още ДО 50. За това каква стабилност осигурява тази система говори фактът, че през последните 4 години гърците я променяха 3 пъти. Ако въведем последния ѝ вариант, ГЕРБ трябва да събере между 25% и 40 % от гласовете, за да получи между половината и целия бонус. В гръцкия случай това са между 20 и 50 места. Нека при нас съотношението бъде 200 избирани на 40 служебно разпределяни мандати. Максималният бонус при 40 % гласували за ГЕРБ ще е 40 депутати. Тоест, Борисов трябва да вкара минимум 81 депутати, за да има мнозинство. Това не се е случвало от изборите за 44 народно събрание през 2017. След срива от 2021 депутатите от ГЕРБ-СДС устойчиво са между 59 и 69. Ако 50-тото НС се разтури по вина на ГЕРБ, този брой по-скоро ще намалее, отколкото ще се увеличи. Може ли изобщо някой да каже със сигурност коя партия ще бъде първа на едни избори през октомври? ГЕРБ, ДПС, Възраждане? Ами ако се свали избирателната бариера от 4 на 3 %, както е в Гърция? При сегашната избирателна активност в 51-ия парламент ще влязат „Сульо, Пульо, Атанас и аз“, както благозвучно се изразяваше Жорж Ганчев. Стабилност, та дрънка!
Накрая за референдумите, с които Възраждане ще ни пробият ушите, особено ако няма редовен кабинет. В нито един български закон референдумът не е предвиден като инструмент за вземане на важни национално значими решения, въпреки че Конституцията предвижда непосредствено осъществяване на държавната власт от народа, и че именно националният референдум е правната форма за това осъществяване. Законът за пряко участие на гражданите в управлението не дава възможност „въпроси за допълнение и изменение на Конституцията, въпроси от компетенциите на Великото народно събрание, въпроси на Държавния бюджет и данъчното облагане” да се решават чрез национален референдум.
Бих нарекъл това – рядко проявявана от политиците ни държавническа мъдрост. По една проста причина. Референдумите в България отколе са били начин да се строи социализъм. За почти 150 години самостоятелна държавност, референдуми е имало три пъти – на 19 ноември 1922 г., на 8 септември 1946 г., и на 16 май 1971 г. На първия национален референдум, свикан от земеделското правителство на Стамболийски, са осъдени т. нар. „виновници за националните катастрофи”. На втория, свикан от отечественофронтовското правителство, Царство България е провъзгласено за Народна Република България. На третия, свикан от комунистическото правителство, е приета Втората републиканска конституция, по-известна като Живковската, действала до 1991 г.
Всъщност и по разрешените от закона въпроси имаме печален опит с допитванията. В периода 2013-2016 г. проведохме три. За улеснение ще ги наричам по имената на инициаторите им: БСП-референдум (2013 г., за Белене, провален поради ниско участие), президентски референдум (2015 г., за електронно гласуване, иницииран от Росен Плевнелиев и спечелен, но електронно гласуване все още няма), шоу-референдум (2016 г., иницииран от Слави Трифонов с шест въпроса, които или бяха обявени за конституционо-несъобразни, или обезсмислени с последващи законови актове). Седми за еврото, осми за излизане от ЕС и девети за излизане от НАТО не ни трябват!
Но наистина имаме нужда от правителство. Как тя ще бъде и дали изобщо ще бъде задоволена, ще научим съвсем скоро.
