Комплексът Камчия – поредната стъпка в хибридната война на Русия

Анализи и Алтернативи

В часа за парламентарни питания към правителството външният министър Лавров отговаря на въпрос на сенатора Василий Иконников, който е ръководител на групата за дружба с България във връзка с негово предложение за ползване на комплекса „Камчия“ в България.
Отговорът предизвика околорождественска тектоника у нас.
Както често се случва новинарите препускат през новините, не дават без контекст и анализ и българската общественост не се ориентира в ситуацията и в широкия диапазон между „ужас“ и „нищо особено“. У нас повечето политически новини свързани с Русия за съжаление не се осмислят, а свършват и започват с пиар измеренията и емоционалните крайности. Лавров знае това и го използва.
Да започнем с това, че сенатор Иконников, който е представител на Комунистическата партия на РФ, съвсем не импровизира, когато задава този въпрос не само защото отговаря в Съвета на Федерацията за отношенията с България, но и защото и въпросът и отговорът са инициирани от българските им партньори, преди това са съгласувани като комуникация между Федералното събрание, МИД и Съвета за сигурност и чак тогава са получили гласност.
 При всички случаи, външният министър преднамерено прави силови внушения, които целят по-скоро да предизвикат буря и да поставят нащрек и България, отколкото да постигнат реален резултат. Той за пореден път говори на НАТО и ЕС, колкото широки и неограничени са възможностите им в Бългрия.
Повече от същата доктринална матрица на посланик Чижов за България като „троянски“ кон и страна с управляем суверинитет.
От време на време Москва демонстрира своето надмощие над българските политици, за да им напомни за възможностите си и зависимостите им. Както стана с преразказа на Малинов на разговора му с Путин. Тогава руския президент през главния русофил на републиката, предупреди българските власти да не се занимават с Малинов, защото той е техен човек. Нито президент, нито премиер, нито външен министър, нито главен прокурр се осмелиха да прибягнат дори до безопасната реакция от типа „България и нейното правосъдие не могат да бъдат повлияни от политически изказвания“. Млъкнаха и мълчат и до днес – унизени, потиснати, комплексирани.
Сега Лавров умишлено натъртва на възможността комплекса в Камчия да се превърне в център на руската „мека“ сила в ЕС и да развива т.н. хуманитарно направление в руската хибридна политика.
Веднъж като говори за „хуманитарен“ център, с което имплицира, че България е хуманитарен случай.  Втори път, като я превръща в центъра за европейска политика на Русия.
Същността на „хумаността“ на руската външна политика се демонстрира най-ярко тези дни в Сирия с безразборните бомбардировки над цивилно население и новата имигрантска вълна. Лавров много добре осъзнава и тази страна.
Примерите за хуманитарни центрове от Сърбия и Босна и Херцеговина са достатъчно доказателство за дисбаланса между алтруистична помощ за нуждаещи се, от една страна и прокарване на руските стратегически интереси, от друга.
Внушението за тревожност се усилва рязко в контекста на изнесеното този въпрос да се обсъди в рамките на Съвета за сигурност на Русия, което измества темата от търговско-икономическото и културно поле към стратегическото, дори военнстратегическото измерение.
Да започнем с предисторията.
Идеята за подобен комплекс бе лансирана от български социалисти, част от партийната номеклатура, която успя да „продаде“ идеята за туристичеси комплекс на кмета Лужков. Привидно нещата изглеждаха привлекателни – тогава Русия нямаше достъп до Крим, а и трябваха детски туристически комплекси и този в Камчия можеше да се превърне в база за отдих на деца от московските училища в рамките на социалните програми на московския кмет и бюджета на руската столица.
Тъй като българските „партньори“ в проекта нямаха възможностите, нито нагласите да го превърнат това в бизнес проект, пък и държаха точно на руските туристи, то и стремежа с руски пари да се построи и експлоатира комплекс у нас стана лайтмотив на срещите между поредица от български и руски официални лица по темата.
Винаги може да се разсъждава и на тема съпътстващи стратегически заплахи, но в контекста на трудните отношения между кметството в Москва и Кремъл след 2004 година, този план остана на заден план.
Във времето е имало най-различни версии за какво точно ще се използва туристическия комплекс в Камчия. Още с подписването на договора, с който се определяше неговия статут през септември 2008 година от тогавашния социален министър в правителството на „тройната коалиция“ Емилия Масларова, в рамките на ентусиазма от двустранни проекти и енергийни шлемове, стана ясно, че като политически проект, той ще има нужда от постоянни и увеличаващи се дотации от бюджета на Москва.  И тогава имаше признаци за напрежение между Кремъл и кметството в Москва, защото Путин искаше да контролира всичко, а Лужков му пречеше.
Ако забелязвате и сривът в дейността на комплекса „Камчия“ настъпва след 2010 година, когато Лужков е отстранен „заради загуба на доверието“ от президента Медведев, а най-острата фаза в кризата около него настъпва след 2015 година, след анексия на Крим, след провала на Южен поток и след като бюджетите на федерално и на регионално равнище с финансиране анексията и развитието на туризма, в това число и детския от Москва, на кримския полуостров. Близо 6 милиарда долара на година бяха дотациите за Крим, в които московския бюджет има значителен дял.
Да не забравяме, че само година след като бе отстранен от кметския пост Юрий Лужков се опита да потърси убежище в друга страна и заяви, че е политически репресиран. Избраният нов кмет през 2013 година кандидат на Владимир Путин Сергей Собянин затвори значителна част от проектите на Лужков, а комплекс „Камчия“ остана безпризорен. Без финансиране нямаше как финансовото му състояние да не се влоши рязко.
Опитът да се намери нова мисия за инвестцията и превърне от туристически комплекс в хуманитарен център, за да се оправдае наливането на федерални средства, е поредния опит да се спаси фалиралия комплекс.
Това, че външния министър Лавров разкри някакви планове за Съвета за сигурност да превърне туристическия комплекс Камчия в някаква своеобразна база на руско влияние в ЕС, си е негова работа. Ние нямаме контрол върху приказките му, но сме господари на собствените си действия.
Проблемът с нарастващото руско влияние у нас не се изчерпва само с този център. Правителството и държавата ни де факто са свалили гарда и позволяват на руски агенти на влияние и на различни специални служби свободно да си действат у нас. Така че не евентуален нов център на руско влияние у нас трябва да бъде водещата новина, а обстоятелството че ние не правим нищо за да не попаднем в капаните, които ни поставя Москва и да не изпаднем в още по-тежки форми на зависимости.
Да припомня на тези, които не познават кухнята на руската външна политика спрямо България. За нея ние сме гранична държавата, с ограничен суверенитет между Запада и Русия, с идеята че ако не сме в нейната орбита, по-добре е да сме несъстояла се държава.
Не е тайна, че в Русия реагираха доста болезнено на новината от срещата на Тръмп с Борисов за координационния център на НАТО във Варна. Преди около петнадесет дни, очевидно под давление от Русия, премиерът Борисов даде крачка назад, като от „сигурно“ това събитие стана „вероятно“. Нали си представяте премиерът как представя разрешението за ползването комплекса „Камчия“ като европейски форпост на влияние, като нов израз на неговата „балансирана“ политика – дадохме и на американците, и на руснаците.
Да, ама не, както казваше, покойния Бочаров. Новината за възможен хуманитарен център „комплекс Камчия“ трябва да се разглежда в контекста на стряскащата реалност, че в периода май-септември у нас пребивават повече рускоезични по формата на постоянно или временно пребиваващи и туристи, отколкото е броя на турското и ромското малцинство.
И тук нещата опират до предисторията на анексирането на Крим. Свидетел съм на това, как системно и целенасочено, Русия засилваше икономическото си влияние, руски олигарси и граждани от средната класа, буквално изкупиха Крим. За да се стигне до 2014 година, когато цялата тази мрежа от опорни пункове на руско влияние беше мобилизирана и Киев на практика не можеше да окаже никаква съпротива.
А сега наложете върху кримската картина и българските данни – по сведения на българския посланик в Москва, над 300 хиляди руски граждани притежават имоти и над 500 хиляди посещеват ежегодно страната ни. Руският посланик Макаров допълва картината с твърдението, че руските инвестиции в имоти у нас са над 3 милиарда долара !?, основно по Черноморието.
У нас ситуацията има стряскащи аналогии с Крим, Грузия, Украйна, Молдова. Освен руската агентурна мрежа, у нас безпрепятствено действат и паравоенни групировки, които се обучават от бивши руски военни, но контролирани от ГРУ. Все по-голям сегмент от туристическия бизнес, включително апартамент хотели и хотели, са собственост на руски олигарси или бизнесмени, които ги ползват за настаняване на руски туристи. Всички те се ползват от руските спецслужби и дипломатическите представители. Контролът се реализира през руския генерален консул във Варна и почетния в Бургас.
Руските компании и банки, пряко и непряко, контролират над 30 процента от БВП на България, като делът на разположения в Бургас „Лукойл Нефтохим“ е над 15 процента.
Тук опираме до приказките и реалното противодействие от страна на българското правителство. Защото каквото и да говори Лавров, руската държава, особено когато е в режим на санкции от страна на ЕС, нито може самостоятелно да реши, още по-малко да наложи решение на свое Съвет за сигурност върху България.
Всеки план на Кремъл за превръщането на комплексът „Камчия“ в хуманитарна база от типа на Ниш, минава през съгласие на Правителството и на Народното събрание. В Сърбия въпросът се уреди през междуправителствен договор, ратифициран от Скупщината.
Проблемът е, че и без санкция на Народното събрание, този комплекс и до сега се ползваше с неформален статут на екстериториалност, с какъвто се ползва и рафинерията в Бургас. В този смисъл, Кремъл може да разчита и на получаване на подобен статут и за „Камчия“ за да се избегне ненужна гласност.
Русия се стреми да разшири списъкът от дипломатически имоти по цялата територия на България, като от нейно име частни или бизнес субекти закупуват обекти, а след това ги прехвърлят на руската държава. След това се стартира процедура за получаване на  дипломатически статут на съответния имот, с което расте мрежата от потенциални агентурни бази.
България има много какво да направи за да не позволи превръщането на комплексът Камчия в стратегическа база на руската „мека“ сила в ЕС. От разпродажба на имота за неплатени данъци, до закупуването му с последваща приватизация. Много е вероятно да използват като проксита олигарси, които имат сериозни дългове към Москва, които да закупят имота от свое име и в последствия го прехвърлят срещу опрощаване на дългове. Вариантите за противодействия са много и всички са възможни.
Не се страхувам толкова от изявленията от Москва, колкото от липсата на системност, на воля и стратегически поглед върху цялостната картина от заплахи, рискове и предизвикателсва, които Кремъл ни отправя, голямата част от които са несъвместими с членството ни в ЕС и НАТО.
Колкото и да балансира „Борисов“, колкото и да се снишава и да използва живковските номера, зоната за лавиране се свива и рано или късно ще трябва да вземе решение, както лично, така и от името на своите властови партньори – Доган, Първанов и Пеевски.
Членовете н симпатизантите на ГЕРБ могат да се окажат изненадани. 

Уважаеми читатели. За да има тези оригинални анализи, прогнози и коментари, разчитаме на вашата подкрепа чрез суми по ваша преценка преведени по нашата сметка: BG58UBBS80021090022940
В скоро време ще разширим опциите за плащане.
Благодарим Ви!