Rosbalt.ru:Китайската катастрофа

(Дез)информация/Анализи

Джан Джиауи, изследовател в аналитичния център Тайхе, заяви, че през първото тримесечие на 2020 г. Китай вече е загубил почти 1 трилион юана (143,1 милиарда долара), което е около 1% от БВП на страната.

Най-просто казано, за месец и половина Китай профука две олимпийски игри в Сочи. И ако ситуацията през второто тримесечие не започне да се стабилизира, призракът на продължителна и изключително трудна криза може да започне да се очертава пред китайската икономика. Тя все още ще може да компенсира загубата от един процент от БВП, макар и на границата, но дори два процента ще бъдат катастрофа за банковия й сектор, вече претоварен с лоши дългове.

Основният удар засега е върху потребителския сектор на икономиката, което е логично – когато половината държава е под карантина, трябва да се сбогувате с продажбите и запасите. Въпреки това, сега основните рискове вече се прехвърлят към експортните индустрии и ако те пропаднат, Китай ще трябва да направи изключително труден избор в полза на мобилизационна стратегия, когато всички резерви ще бъдат преразпределени само в една посока: или вътрешният пазар, или износът ще трябва да бъдат спасени. И двата варианта са изпълнени с напълно непредвидими последици, но в същото време ще бъде почти невъзможно да се подкрепят и двете, дори за Китай.

Мащабна помощ за експортния сектор на икономиката ще означава неясна продължителност и доста значително влошаване на живота на населението. В същото време значителна част от икономиката, фокусирана върху вътрешното търсене, ще бъде насочена към рецесия. Което допълнително ще влоши социалното положение. В същото време почти половин милиард китайци са класирани в средната класа – и тази класа е изключително чувствителна към влошаването на социалния й статус и положение. Особено, ако перспективите са неизвестни: колко дълго ще продължи. На практика това означава, че протестите от Хонконг ще се повторят във всички големи големи градове на Китай, предимно на брега.

Тези статии, анализи и коментари са възможни само благодарение на вашата съпричастност и дарения, които са единствените гаранти за независимост и обективност в работата на екипа на Алтернативи и Анализи.
Подкрепете ни.

Всъщност проблемът със средната класа в Китай нараства и без епидемия. Независимо от своята култура, традиции и цивилизационна принадлежност, хората, задоволявайки основните си жизнени нужди, започват да искат свобода. Което за един суперцентрализиран ултратоталитарен Китай само по себе си е предизвикателство. Китайските власти са наясно с този проблем и работата по създаването на дигитален концентрационен лагер, който по мащаб превъзхожда всеки холивудски киберпънк, не се провокира от хубав живот. Китайското ръководство е наясно какво означава да имаш половин милиард латентно нелоялни граждани. Дигиталният затвор трябва да разположи всички в самостоятелни стаи, където ще е по-лесно да ги следят и контролират.

Епидемията обаче, отчетливо ще направи своите корекции.

Ако спадът в жизнения стандарт и статута на жителите на китайските метрополиси стане реалност, тогава никакви драконистки мерки за контрол няма да спасят положението. Хората ще започнат да протестират. Естествената реакция на всяка нормална диктатура в този случай е да притисне още повече репресията, което в крайна сметка може просто да пренавие ситуацията и да я изведе извън зоната на какъвто и да е контрол.

Въпреки това запазването на социалната стабилност в условията на икономически срив и преразпределението на ресурсите за спасяване на вътрешния пазар, търсенето и социалната стабилност ще погребват износа на Китай. КНР ще бъде принудена да предаде чуждестранните пазари, което, разбира се, ще причини не малки проблеми в целия свят, свързани с необходимостта спешно да се създадат заместващи китайския износ производства. Задачата едва ли е проста, но колкото и да е странно, решението й може да стане тласък за растеж на първо място в най-развитите страни и региони – на САЩ и Европа. Необходимостта от замяна на китайските стоки ще стане манна небесна за тях, позволяща им да създадат свой собствен растеж. Но трябва да разберете, че това ще бъде много по-технологично логичен ръст.

За стоките, като тези на Русия, застоят на китайския износ и растежът на икономиките на Европа и САЩ няма кой знае колко да даде, американският пазар е затворен за нас, а европейците ще съживят индустрията на много по-високо ниво, отколкото днес в Китай. Пестенето на ресурси, включително енергоспестяването, ще бъде много по-високо в Европа, отколкото в Китай, и затова едва ли е необходимо да разчитаме на високото търсене на нашия газ и нефт. Разбира се, то ще нарасне, но не достатъчно, за да компенсира загубата на доставките на доставки на нефт за Китай. Освен това конкурентните предложения от трети доставчици ще се увеличи рязко,а руските монополи при много конкурентни условия се чувстват много неумоестно.

Има много други следствия и последствия. В случай на стагнация на КНР иранският режим ще се срине, а той може да се спаси само чрез контрабанда на доставки на нефт в Китай. Тежка криза може да се очаква от всички режими в Близкия Изток, които до голяма степен са фокусирани именно върху доставките на нефт и газ за Китай.

Неминуемо във всички политики на Близкия изток ще настъпят абсолютно катастрофални промени. Но всичко това е отделен въпрос.

Всички чакат март, когато китайската митническа служба ще публикува статистически данни за износа и вноса за януари и февруари 2020 г.

На 7 февруари, когато китайските митници трябваше да публикуват статистически данни за януари, те казаха, че отлагат издаването с един месец. Изглежда, че нещата са толкова лоши, че беше решено да се забави неизбежното. Следователно пазарите сега чакат и основните решения ще бъдат взети, когато стане ясно колко лоши са нещата в Китай.

* https://www.rosbalt.ru/blogs/2020/02/17/1828432.html  

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940